Определение № 67 от 17.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1390/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. от [населено място] срещу решение № 82 от 13.04.2020 г., постановено по в. т. д. № 59/2020 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение, след отмяна на решение № 160 от 27.11.2019 г. по т. д. № 115/2019 г. на Окръжен съд - Добрич, са отхвърлени предявените от К. Г. К. против „Турист - Строй - Комерс 99“ АД искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в „Турист - Строй - Комерс 99“ АД, проведено на 18.05.2019 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден К. К. да заплати на дружеството - ответник разноски по делото в размер на 1 840 лв. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е отрекъл императивното и строго формално значение на правилното преброяване на участващите в общото събрание акционери за законосъобразността на взетите от събранието решения. Навежда оплаквания, че поставянето на акцент върху крайния резултат от гласуването, без отчитане на допуснатите нарушения при определяне на действителния брой на акциите, с които е имал право да участва и да гласува в събранието, противоречи на духа на закона и накърнява правата му на акционер, ползващи се „с най-висша закрила от закона“. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Турист - Строй - Комерс 99“ АД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 115/2019 г. е образувано пред Окръжен съд - Добрич по искова молба на К. Г. К., с която са предявени искове против „Турист - Строй - Комерс 99“ АД за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията, взети от проведеното на 18.05.2019 г. общо събрание на акционерите в дружеството - ответник. В исковата молба ищецът се е легитимирал като акционер в дружеството с притежавани 2 169 поименни акции с право на глас и е изложил твърдения за нарушения на закона и на устава при провеждане на събранието и при гласуване на взетите решения, с които е обосновал искането си за отмяна на решенията. Първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният съд, по повод въззивна жалба на ответника, е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете като неоснователни. Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че съгласно чл.33 от устава на ответното дружество за вземане на оспорените с иска решения е било необходимо обикновено мнозинство от представените на събранието акции; че според протокола от събранието и приложения към него списък на акционерите, присъствали на събранието от 18.05.2019 г., за участие в събранието са се регистрирали лично и чрез пълномощници акционери, притежаващи 3 916 броя от общо 5 000 броя акции с право на глас; че ищецът е записан с 1 205 бр. акции, съответстващи на данните в книгата на акционерите, и с този брой акции е участвал в гласуването на взетите от събранието решения; че преди датата на провеждане на събранието ищецът е придобил валидно прехвърлени му от други акционери 362 бр. акции, за които управителният съвет е отказал да извърши вписване в книгата на акционерите, но ищецът е установил правата си върху тях по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Твърдението на ищеца, че освен посочените 362 бр. акции, преди датата на събранието е придобил и други 602 бр. поименни акции, които е следвало да бъдат зачетени при формиране на кворума и на мнозинството, е счетено за недоказано от въззивния съд. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че въпреки неотчитането на валидно придобитите от ищеца 362 бр. акции, общото събрание е проведено при наличие на изискуемия кворум, формиран от представените акционери с общо 3 916 бр. акции, а оспорваните с иска решения са взети с мнозинство 62.23 %, изчислено на база гласувалите за приемането им акционери с 2 711 акции. Изводът за наличие на кворум и за вземане на решенията с мнозинство, по-голямо от необходимото според устава, е обусловил и другия решаващ извод на въззивния съд - че дори ищецът да е бил допуснат до участие и гласуване в събранието с действително притежаваните 1 567 бр. акции /1 205 бр. + 362 бр./, зачитането на новопридобитите 362 бр. акции не би се отразило на изискванията за кворум и мнозинство, които са били изпълнени с представените на събранието 3 916 бр. акции и приемането на решенията с мнозинство 63.37 % от гласовете на участвалите в гласуването акционери. Въззивният съд е преценил, че макар да е съществено за определяне броя на представените на събранието акции, които служат за изчисляване на мнозинството за приемане на решения, неправилното определяне на действително притежаваните от ищеца акции към датата на провеждане на процесното общо събрание не е довело до материална незаконосъобразност на приетите от акционерите решения. За неоснователни въззивният съд е счел доводите на ищеца за допуснати самостоятелни нарушения при приемане на решенията по т.8 и т.10 от дневния ред, касаещи промени в състава на съвета на директорите. Като е съобразил, че разпоредбата на чл.229 ТЗ предвижда отпадане на правото на глас на акционера само в случаите, когато се цели предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството, включително за освобождаване от отговорност, съдът е приел, че участието на акционера К. П. в гласуването на решението за освобождаване на член на съвета на директорите от състава на съвета не съставлява нарушение, водещо до незаконосъобразност на решението по т.8 от дневния ред. Относно решението по т.10 - за приемане на предложението на съвета на директорите за избор на нов състав на съвета, съдът е установил, че са спазени всички изисквания за разгласяване на предложението и че независимо от съдържанието на предложението, самата промяна в персоналния състав на съвета е гласувана от общото събрание на акционерите с необходимото мнозинство. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл.74 ТЗ като неоснователни. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос, за който твърди, че е съществен за спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Невярно посочените като притежание брой поименно акции в Списъка на акционерите и въз основа на него неправилно определения кворум на присъстващи на Общото събрание на акционерите и на брой гласове на ощетения акционер основание ли е за отмяна на решенията на ОСА или това е без значение, ако се установи, че независимо от неправилно преброените в по-малко гласове на акционера, крайните решения на ОСА биха били приети с необходимото мнозинство“. Поставеният въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение и според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. Отговорът на въпроса предполага проверка на законосъобразността на решаващия извод на въззивния съд, че погрешното определяне на броя на акциите, с които касаторът е имал право да участва и да гласува в общото събрание, не е опорочило приетите от събранието решения по причина, че общият брой на всички представени акции е удовлетворявал изискването на устава за кворум и решенията са взети с изискуемото от устава обикновено мнозинство, формирано от гласовете на участващите в събранието акционери. Като допълнителен аргумент за несъответствие на въпроса с изискването на чл.280, ал.1 ГПК следва да се посочи и това, че крайният резултат от разглеждането на спора по исковете с правно основание чл.74 ТЗ не е обусловен от отричане правото на касатора да участва и да гласува в общото събрание на акционерите с действително притежавания брой акции, нито от игнориране на установеното по делото формално нарушение при определяне на обема на неговите акционерни права. Отхвърлянето на исковете е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че оспорваните с исковете решения са взети с необходимото мнозинство и при наличие на изискуемия кворум, което изключва възможността да бъдат отменени като незаконосъобразни и противоречащи на устава по реда на чл.74 ТЗ. Правилността на този извод не е предмет на преценка в стадия на производството по чл.288 ГПК, поради което дори да е формиран в нарушение на закона, както поддържа касаторът, това не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По отношение на повдигнатия в изложението въпрос не е осъществена и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато касационното му разглеждане ще допринесе за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, неточни или противоречиви законови разпоредби, за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на съществуваща съдебна практика с оглед настъпили промени в законодателството и в обществените условия. Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК със съображения, които подкрепят оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, но не насочват към необходимост от създаване или от осъвременяване на съдебна практика по приложението на конкретни законови разпоредби, относими към разрешения с въззивното решение правен спор. Аргументацията в изложението не обосновава допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 59/2020 г. на Апелативен съд - Варна. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,