Определение № 157 от 21.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 818/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Н., С. Т. Н. и К. Т. Н. – всички от [населено място], срещу въззивно определение № 147 от 16.01.2015 г., постановено по ч. гр. д. 2255/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 570 от 01.12.2014 г. по гр. д. № 425/2014 г. на Поморийски районен съд, с което е оставена без разглеждане молба на частните жалбоподатели за изменение на решение № 233 от 05.11.2014 г. по същото дело в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение Бургаски окръжен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е оставена без разглеждане молба по чл.248 ГПК за изменение на съдебно решение в частта за разноските. Решението е постановено по дело, образувано по предявени в условията на субективно съединяване установителни искове по чл.415 ГПК за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба е посочена обща цена на трите иска 80.29 лв., а съобразно формулирания петитум цената на всеки отделен иск е 26.76 лв. С оглед цената на исковете, която е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по търговски и по граждански дела, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението не пораждат за жалбоподателите право на частна касационна жалба, тъй като такова право не е предвидено в процесуалния закон. Поради необжалваемостта на въззивното определение частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,