Определение № 345 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. А. И. К. е подала касационна жалба срещу решение № 431 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 580 от 2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение от 10.05.2012 г. постановено по гр.д. № 7365 от 2011 г. и е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС от С. Б. Р. срещу А. И. К. и Б. С. Р. за ½ идеална част от апартамент № .., ет..., секция ..., вх. Б, сградата на Ж. “О”, [населено място], [улица]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение което е приложено към жалбата, касаторката се е позовала на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като поставя въпросите: при смърт на член кооператор прекратява ли се членственото правоотношение в Ж. и наследява ли се то по правилата на Закона за наследството; при смърт на член кооператор, когато неговите законни наследници са пълнолетни приложима ли е разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗЖСК или следва да се използва възможността на чл.23, ал.2 ЗЖСК. Представя решения, постановени от състави на ВКС. Ответникът С. Б. Р. е представил отговор, в който излага становище за недопустимост на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси са неотносими към спора. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на А. И. К. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като са налице противоречиви решения на съдилищата по поставените въпроси. Плевенския окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил иска по чл.108 ЗС, предявен от С. Б. Р. срещу А. И. К. и Б. С. Р. за ½ идеална част от апартамент № ..., ет...., секция ..., вх. .., сградата на Ж. “О.”, [населено място], [улица], намирайки ,че ищеца е собственик, а ответниците го държат без правно основание. Ответникът Б. С. Р., който е син на касатора и бивш съпруг на втората ответница признава иска. Втората ответница подържа право изключващото възражение, че ищеца не е собственик. По делото е било установено, че А. И. К., малолетните деца от брака й с Б. С. Р. и самият Б. Р. живеят в спорния апартамент. Този апартамент е бил признат за семейно жилище и при развода е предоставен на касаторката и децата й. Жилището е изградено чрез Ж.. Със заповед № ... от .... г. на председателя на ИК на ОбНС, [населено място] то е било предоставено в обезщетение на Б. С. Р., който е починал на 10.10.1993 г. Негови наследници са С. Б. Р., А. Б. Р. – синове и съпруга С. С. Р., която е починала през 1997 г. А. Р. се е снабдил с н.а. за ½ ид.ч. от апартамента с н.а. .., т..., н.д. № ... /.... г., а С. Р. се е снабдил с н.а. № ..., т..., н.д. №... от .... г. за другата ½ ид.ч. Двамата са се снабдили с тези нотариални актове като наследници при равни дялове/ след смъртта на майката С. Р.- поч. на 5.03.1997 г. / на член кооператор по право. Спора се води само за дела на С. Р., която е ½ идеална част. Касаторката, която е бивша съпруга на сина на С. Р. – Б. Р. оспорва правото на собственост на ищеца, поддържайки, че неговият нотариален акт не го легитимира като собственик, тъй като С. Р. не е бил член кооператор, не се е възползвал от разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗЖСК и неправилно се е снабдил с нотариален акт без да е член кооператор. Плевенския окръжен съд е счел, че налице разлика между членственото правоотношение в Ж. по право и членственото правоотношение на общо основание, тъй като правопораждащите юридически факти са различни. Членственото правоотношение на общо основание възниква по силата на учредяване или приемане и може да се прекрати с изключване. Членственото правоотношение по право се поражда със заповедта за обезщетение. Актовете, които приема или не приема Ж., нямат никакво значение за съществуването на членственото правоотношение по право. Тези особености обуславят разликата в правните последици при смъртта на член по право и на член на общо основание. Правото на собственост върху отделните жилища се придобива от отделните член-кооператори на Ж. с издаването на нотариалния акт за съответния имот. Когато обаче членственото правоотношение е създадено по силата на индивидуален административен акт по ЗТСУ/ом./ и обекта е отстъпен в обезщетение срещу отчужден имот, собствеността се придобива съгласно чл.103, ал.1 ЗТСУ/отм./ по силата на самата заповед за отчуждение на органа по чл. 95 ЗТСУ/отм./ в редакция на ДВ № 87 от 1974 г. Допълнителната заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./ не създава членствени правоотношения. В настоящият случай тя е издадена при действието на тази разпоредба и е № 869 от 11.03.1983 г. на ИК на ОбНС, [населено място]. С нея само се уточняват обектът или обектите, които имотно обезщетеното лице получава. От тук следва, че обектите за които са създадени членствени отношения по право вече са собствени на тези член кооператори и издаденият след завършването на ЗЖСК нотариален акт по реда на чл.35 ЗЖСК само установява, констатира този юридически факт. Само в този случай нотариалният акт е констативен, а не конститутивен. Тук вече стои и въпроса за относимостта на чл.23, ал.1 ЗЖСК към създадените членствени отношения по право за които е налице специален ред, предвиден в чл.95-103 ЗТСУ/ отм./. Настоящия състав намира, че касационна проверка по поставените два въпроса следва да се допусне, тъй като постановеното решение е в съответствие със създадената практика на ВКС, формулирана в решение № 555 от 22.05.2000 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1033 по описа за 1999 г. II г. о.,но е в противоречие с решенията, които са представени с изложението. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че по поставените въпроси съществува противоречива съдебна практика и решението следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. А. И. К. следва да внесе държавна такса в размер на 167,65 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,