Определение № 216 от 01.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1994/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БТВ МЕДИЯ ГРУП“АД срещу решение № 388/19.06.2023г. по в.т.д. № 128/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260733/16.12.2022 г. по т.д. № 1366/2019 г. на Софийски градски съд за прекратяване на осн. чл.632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност на „ЕВРОСТРОЙ СОФИЯ“ ЕООД /н/ и за заличаване на същото дружество. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил е писмен отговор от ответника по касацията „ЕВРОСТРОЙ СОФИЯ“ ЕООД /н/. Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение № 261235/11.08.2021 г. по т. д. № 1366/2019 г. на СГС, постановено по реда на чл. 632, ал. 5 вр. ал.1 ТЗ съдът по несъстоятелността е спрял производството по несъстоятелност, указал е на кредиторите, че могат в едногодишен срок да поискат възобновяване, ако предплатят разноските от 8000 лв. В едногодишен срок от вписването на горното решение в ТР по делото не е постъпило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и не са били представени доказателства за наличие на достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник или за внасяне на указаната парична сума, необходима за предплащане на разноските. САС не е споделил доводите на касатора, че поради висящи производства срещу несъстоятелния длъжник, последният се ползва от защитата по чл.735, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е застъпил становището, че тези обстоятелства са ирелевантни за случая, тъй като нормата на чл. 735, ал. 2 ТЗ е изключение, което се прилага при прекратяване на производството по несъстоятелност единствено в хипотезата на чл. 735, ал. 1 ТЗ, но не и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ. С цитираните норми са уредени две различни и самостоятелни хипотези на приключване на производството по несъстоятелност. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от касатора и обобщен от съда въпрос: „Прекратява ли се, на осн. чл.632, ал.4 ТЗ спярно на осн. чл.632, ал.1 и 5 ТЗ производство по несъстоятелност при наличие на обстоятелства по чл.735, ал.2 ТЗ?“ е обусловил изхода на конкретното дело и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на него обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос вече е налице формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 265/01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г. на ІІ т. о., съгласно която разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. С оглед наличието на посочената практика, касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А доколкото въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият правен въпрос: „Прилагат ли се разпоредбите на чл.632, ал.1 и 2 ТЗ, ако в хода на производството се установи липса на имущество на несъстоятелния длъжник?“, не се явява обуславящ изхода на настоящия спор. Обжалваното решение е по чл.632, ал.4 ТЗ, а не по чл.632, ал.1 и 2 или ал.5 ТЗ. Освен това последната хипотеза е ясно уредена от законодателя и съдебната практика е последователна, че ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност, се прилагат разпоредбите на чл.632, ал.1-4 ТЗ. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 288 ГПК