Определение № 1014 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4238/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 262292/08.07.2022г. по в.гр.д.№ 4477/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от И. В. Т. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 10 000 лева и е отхвърлен за разликата до размера от 22 000 лева. Касаторът Прокуратура на Р България обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обуславящ изводите на въззивната инстанция, е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Насрещната страна по жалбата - И. В. Т., не е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да уважи предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди до размер от 10 000 лева, въззивният съд е взел предвид следните конкретно установени по делото обстоятелства: 1/ от една страна, свързаните с наказателното преследване – обвинението срещу ищеца е за две тежки престъпления, наказателното производство се е развило в кратък срок – 1 година, в периода 2012г. - 2013г. и е прекратено във фазата на досъдебното производство; ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ през по – голямата част от периода на наказателното преследване – за 9 месеца ( от юни 2012г. до март 2013г.) и му е било забранено да напуска страната и 2/ от друга страна, касаещите начина, по който наказателното производство е засегнало личната сфера на ищеца, като тук са съобразени: характера на търпените неимуществени вреди - обичайните такива (притеснение, неудобство, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното общуване, уронване на доброто име); липсата на медийно разгласяване на обвинението срещу ищеца; предходни осъждания на ищеца. Съпоставката на очертаните по- горе две групи обстоятелства, при превес на фактори от първата, е предпоставила извода на въззивния съд, че справедливият размер на претендираното обезщетение, който отговаря на обществено икономическите условия в страната към момента на увреждането и не би довел до неоснователно обогатяване, е 10 000 лева. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора въпрос е обуславящ, а по него е създадена задължителна практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и основана на нея трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от касатора, според която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна, включваща оценъчен извод преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността и начина на развитие на наказателното производство, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в рамките на наказателното производство, дали за времето на процесното наказателно преследване са били водени и други наказателни производства срещу ищеца, а ако те са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен; както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е отразило на ищеца и живота му. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на някое от обстоятелствата, трябва да съответства на необходимостта за преодоляването на вредите в тяхната цялост и да е достатъчно по размер за репарирането им. Обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираните разрешения и не е в противоречие със сочената от касатора съдебна практика, чиито разрешения касаят несходни на настоящия случаи. В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и съдът