Определение № 727 от 29.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 636/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕРГОС“ АД, [населено място], против решение № 27 от 17.01.2020г. по в.т.д. № 630/2019г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 51 от 04.07.2019г. по т.д. № 11/2019г. на Окръжен съд-Търговище, с което са уважени предявените от „ОМВ България“ ООД, [населено място] срещу акционерното дружество обективно съединени осъдителни искове за сумата от 139 031,69 лева, представляваща незаплатена цена на продадено гориво по фактура от м.01 .2015г., както и за сумата от 43 282,47 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от 20.02.2016г. до 20.02.2019г., като са му възложени и разноските по делото. Касаторът твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Поддържа, че записът на заповед е издаден с обезпечителна функция досежно фактурите, обхванати от претенцията за щета /включително процесните 10 бр./ и с цедирането на част от вземанията си по щетата, която се формира от последователно издавани фактури, ищецът „ОМВ България“ ООД е престанал да бъде кредитор на „ЕРГОС“ АД за същата част. Намира, че разпоредбата на чл.76 ЗЗД е неприложима в случая. Също така счита, че влязлото в сила съдебно решение по спора е основание за отразяване на промени в текущото счетоводно отчитане, без това да е в нарушение на принципа за документална обоснованост. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по касацията и ищец по делото, „ОМВ България“ ООД, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира направените в касационното производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е намерил за установено следното от фактическа и правна страна: По силата на договор за продажба и доставка на петролни продукти от 16.06.2011 г., ищецът „ОМВ БЪЛГАРИЯ’’ ООД се е задължило за неопределен срок да продава и доставя на акционерното дружество петролни продукти (битуми, гориво и смазочни материали), като купувачът „Ергос“ АД е учредил в полза на продавача банкова гаранция в размер на 300 000 лева и е издал запис на заповед за сумата от 1 100 000 лева. На 24.04.2015г. в ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, като изпълнител по застрахователна полица № 22080522295000002 с възложител „ОМВ България“ ООД, е регистрирана щета с № 220829500012/15 г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 699 309.99 лева, просрочени плащания на „Ергос“ АД, по която застрахователят е признал задължение за плащане на застрахователно обезщетение в размер на 537 930,76 лева. На 13.08.2015г. е сключено споразумение между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и „ОМВ България“ ООД, което урежда взаимоотношенията на страните по него и последиците от изплащане на застрахователното обезщетение, както и прехвърлянето на вземането срещу „Ергос“, АД и авалистите по записа на заповед, вкл. условията за снабдяване с изпълнителен лист и прехвърляне на правата по него на „ОМВ България“ ООД. В изпълнение на споразумението на 18.08.2015г. застрахователят е изплатил на „ОМВ България“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 537 930.76 лева. Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, в полза на „ОМВ България“ ООД е издадена заповед за незабавно изпълнение от 27.08.2015 г. и изп.лист по ч.гр.д. № 10433/2015 г. на РС - Варна, 7 състав, с които „Ергос“ АД, С. Ч. и Ц. Ч. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 537 930.76 лева част от задължението общо в размер на 1 100 000 лв. На 14.10.2015 г., в изпълнение на споразумението от 13.08.2015 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „ОМВ България“ ООД е прехвърлило на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД вземанията си по изпълнителния лист. С влязло в сила решение № 783/23.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №188/2017 г. е признато за установено по отношение на „Ергос“, АД, С. Ч. и Ц. Ч., като оспорващи длъжници (издател и авалисти), че вземането, удостоверено по Заповед за незабавно изпълнение № 5373/27.08.2015г., издадена в полза на цедента по гр.д. 10433/15 на ВРС 7 с-в се дължи солидарно в полза на правоприемник на заявителя по договор за цесия от 14.10.2015г, в размер на сумата от 532 930.76лв, представляваща изискуема част от главница по запис на заповед на предявяване, издаден на 12.09.2012г в [населено място] за обща сума от 1 100 000 лева, ведно със законна лихва от 25.08.15г върху изискуема главница от 537 930.76 лева и от 15.06.2016 г върху изискуема главница от 532 930.76 лева до окончателно плащане на дълга. След извършеното от застрахователя плащане и цедиране на вземанията по издадения изпълнителен лист, „ОМВ България“ ООД е закрил в счетоводството си най-обременителните задължения на „ЕРГОС“ АД като е останало непогасено задължение в размер на 161 379 лева. След приключване на водено между „ОМВ България“ ООД и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД исково производство, по търг.дело № 5794/2015 г. по описа на СГС с предмет неизплатената част на предявената застрахователна претенция по сключения между тях застрахователя договор, застрахователят е осъден да заплати сумата от 21 347.54 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, като за разликата до пълният предявен размер 161 379 лева, искът е бил отхвърлен. Апелативният състав е обсъдил заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ, от което е установено, че в резултат на извършената цесия и приключване на исково производство по търг.дело № 5794/2015 г. по описа на СГС, при „ЕРГОС“ АД се е водило салдо - задължение към ОМВ в размер 139 031.69 лева, формирано от остатъчните салда по фактурите, въз основа на които е претендирано плащане от „ОМВ България“ ООД. Размерът на законната лихва върху главниците на процесните фактури за периода 20.02.2016 г. - 20.02.2019 г. възлиза на 43 282.47 лева. От заключението на вещото лице по назначената във въззивното производство ССчЕ съдът е установил, че на 30.06.2019 г., т.е. след даване ход на устните състезания в първата инстанция, в счетоводството на „ЕРГОС“ АД са извършени промени, като по партида ОМВ в кореспонденция на сметка 430/1 (вътрешни разчети) са отразени нови счетоводни операции по намаление на задълженията на „ЕРГОС" АД към „ОМВ България“ ООД по процесните фактури с основание и забележка „разплащане по документ - решение от 27.06.2019 г.“. При съпоставка на счетоводната справка предоставена на вещото лице при изготвяне на първоначалното заключение и тази представена във въззивното производство решаващият съд е установил, че салдото на задължението в размер на 139 031.69 лева в първата справка е формирано като остатък по 10-те процесни фактури, докато във втората справка е формирано като остатъци от множество фактури, включително и 10-те процесни, като задължението само по тях е 28 879.47 лева. За да потвърди първостепенното осъдително решение, решаващият въззивен състав е намерил извършеното преосчетоводяване в отклонение от един от основаните принципи в счетоводството, а именно документалната обоснованост. В мотивната част на атакуваното решение е пояснил, че в случая за всички извършени доставки, са издадени съответните фактури, които са надлежно осчетоводени от двете дружества. До едностранното преосчетоводяване от 30.06.2019г. е налице пълна идентичност в счетоводното отразяване на разчетите и при двете страни по дати, салда и основания. В резултат на извършената цесия и след приключване на воденото между застрахователя и продавача дело, двете страни „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ЕРГОС” АД, надлежно са отразили настъпилите промени, в резултат на което задължението към „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД е намалено до размера от 139 031.69 лева, формирано от остатъчни салда по процесните десет фактури. В заключение е възприел за недопустимо в хода на съдебното производство, купувачът едностранно да променя вече утвърдени между страните разчети, без да е налице основание за извършване на ново осчетоводяване. Същевременно решаващият съд е обсъдил и становището на „ЕРГОС" АД, че икономическият смисъл на извършените нови счетоводни операции е възприетият от дружеството резултат на извършената цесия от 14.10.2015 г., че в отношенията между „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ЕРГОС” АД е настъпило частично погасяване на задълженията по всички неплатени фактури, включително по процесните 10 бр. до размера - 537 930.76 лева, представляващи 76.92 % от стойността на всяка от фактурите. За да приеме това становище за неоснователно, съдът се е аргументирал, че предмет на договора за цесия и сключеното между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и „ОМВ България“ ООД, не са вземания по отделни фактури, а това произтичащо от запис на заповед. Този запис на заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за продажба на петролни продукти, но цедираното вземане запазва своя произход като такова произтичащо от ценна книга. В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора и включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли абстрактният характер на записа на заповед да се абсолютизира, респективно – погасяването на вземането по записа на заповед води ли до съответно /по падежи и и основание/ погасяване на вземането /вземанията/ по каузалното правоотношение?; Твърди се постановяването му в противоречие с: решение № 105/13.07.2012г. по т.д.№ 564/2011г. на II т.о. на ВКС, решение № 252/21.03.2018г. по т.д.№ 951/2017г. на II т.о. на ВКС и решение № 527/15.03.2012г. по гр.д.№ 943/2010г. на IV гр.о. на ВКС; 2/ Следва ли приключването на съдебен спор да намери съответно счетоводно отражение и ако то налага отразяването на промени в текущите счетоводни записвания, съставляват ли тези промени отклонение от счетоводния принцип за документална обоснованост?“. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, предвид следното: Първи въпрос се основава на невярното твърдение за погасяване на вземането по записа на заповед, каквото установяване не е налице по делото. В атакуваното решение е прието единствено, че вземането по записа на заповед е цедирано в полза на застрахователя до размера на платеното от него по щетата застрахователно обезщетение на продавача, като тази част от вземането по записа на заповед е установена с влязъл в сила акт и не е предмет на делото, поради което първи въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на втори въпрос е предпоставен от съдържащото се в него твърдение, че приключването на съдебния спор относно вземането по записа на заповед налага промяна в счетоводните записвания относно дължимата цена по процесните 10 фактури по каузалното продажно правоотношение. Спрямо този въпрос също не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият състав е приел противното, а именно, че не е налице основание за извършване на ново осчетоводяване, доколкото предмет на договора за цесия не са вземанията по процесните фактури, а вземането по записа на заповед, като при преценката кои вземания за продажната цена са погасени чрез плащането на застрахователното обезщетение е съобразил разпоредбите на чл.76 ЗЗД, за приложението на които липсва формулиран въпрос. Предвид неосъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направени от него разноски за настоящата инстанция в размер на 5090,40 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени фактури с платежно нареждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение