Определение № 1336 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4612/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4378 от 18.07.2024 г. по в.гр. д. № 9996/2023 г. на Софийски ГС, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Жалбоподателят - Г. Д. П., чрез процесуалния си представител излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност на въззивното решение. Ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, представлявана от изпълнителния директор чрез юрк. С. Г., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. Д. П. искове срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ. За да постанови своето решение въззивният съд е приел за установено, че въз основа на трудов трудов договор № ТП-114/16.02.2022г. и допълнително споразумение към него №ТП-267/04.04.2022г., се установява, че министърът на транспорта и съобщенията, е възложил и служителя - Г. П., който е приел да изпълнява в Изпълнителна агенция Администрация“ длъжността „Изпълнителен директор“ за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца, т.е. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ при условията на чл.70, ал.1 от КТ и във вр. с чл.19а и чл.54, ал.4 и ал.5 ЗАдм. Не е спорно, че с процесната заповед №ТП311/19.08.2022г. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, изпълнявал длъжността „Изпълнителен директор“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, на основание чл.19а, ал.2 във вр. с чл.54, ал.5 от ЗАдм. и съгласувателно писмо с министър-председателя с рег.№04.03.- 194/18.08.2022г.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в чл. чл.19а, ал.2 от ЗАдм. е регламентирано, че правоотношенията със заместник - министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 ЗАдм. еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да се прекратят без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.19а, ал.1 ЗАдм., за която е приложимо основанието по чл.19а, ал.2 ЗАдм. и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Съдът е изтъкнал, че в трудовия договор на ищеца изрично е посочено, че се сключва на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ при условията на чл.70, ал.1 от КТ и във вр. с чл.19а и чл.54, ал.4 и ал.5 от ЗАдм. и същият е назначен на длъжността „Изпълнителен директор“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ Според чл.19, ал.4, т.3 ЗАдм. изпълнителните директори на изпълнителните агенции са органи на изпълнителната власт. Прието е, че с оглед заеманата длъжност от ищецът – „Изпълнителен директор“ в Изпълнителна агенция "Автомобилна Администрация", прекратяването на трудовия му договор попада в обхвата на приложното поле на чл.19а, ал.2, във вр. чл.19, ал.4, т.3 ЗАдм., като се осъществява без предизвестие от органа, който го назначава, в случая от министъра на транспорта и съобщенията, като тази преценка е субективна, по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд е приел, че преди издаването на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е било извършено съгласуване по смисъла на чл.54, ал.5 ЗАдм. между органа по чл.19а, ал.2 ЗАдм. - министъра на транспорта и съобщенията, и министърпредседателя на РБългария относно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, изпълнявал длъжността „Изпълнителен директор“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: съставлява ли част от фактическия състав на прекратяването на трудовия договор по чл.19 ЗАдм процедурата по чл.54,ал.5 ЗАдм по съгласуване с министър предсдател, мнението на министър председателя при съгласуване за прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция може ли да бъде изразено устно, чрез конклудентни действия или чрез упълномощаване на трето лице, р Разпоредбата на чл. 19а, ал.1 от ЗАдм. освобождава ли работодателя(орган на изпълнителната власт) от задължението му по чл. 19, ал.1 от ЗАдм., както и от задължението да изложи мотиви относно „преценката“ по смисъла на чл. 19а, ал.2 от ЗАдм.; 3/ Подлежи ли на съдебен контрол(тъй като актовете на органите на изпълнителната власт подлежат на съдебен контрол, дори и издадени при обвързваща компетентност и оперативна самостоятелност) целесъобразността на решение за прекратяване на правоотношението. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК ,както и че решението е очевидно неправилно. Настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, застъпена и в решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 3982/2016 г.,четвърто г.о. на ВКС и решение № 7 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 4016/2022 г., трето г.о. на ВКС. В същата се приема, че прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗАдм. е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАДм без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по кт, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Приема се, че при оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 за, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 за и дали той е освободен от оправомощения за това орган. възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в кт. на основание чл. 328, ал. 2 кт могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В съдебната практика се приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. поради спецификата на основанието за уволнение, за него не се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 кт, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по кт, сред които не е включено прекратяването на трудовите правоотношения по чл. 19а ЗАдм. Посочва се, че нормата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. е специална досежно прекратяването на трудовите правоотношения с ограничения кръг лица, заемащи висши държавни длъжности, изброени в нея, спрямо общите норми на Кодекса на труда /КТ/ и тя отразява спецификата на тази категория приравнени на трудовите правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна власт на субектите по чл. 19, ал. 4 ЗАдм., който е аналогичен с правния статут на другите политически субекти в изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и, ал. 3 ЗАдм., чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност. Именно тази специфика отчита безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 444 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г. на ІV г.о., решение № 44 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г. на IV г. о., решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г. на ІІІ г. о., решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 3982/2016 г. на ІV г.о., определение № 567 от 6.07.2022 г. по гр. д. № 220/2022 г. на IV г. о. и др., според която прекратяването на правоотношенията с лицата, визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Поради това не е необходимо заповедта по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. да бъде изрично мотивирана и съдът не е длъжен да изследва конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. При оспорване на законосъобразността на прекратяването на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., съдебната проверка се свежда само до това дали длъжността е измежду посочените в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. органи на изпълнителна власт и дали прекратяването е извършено от оправомощения за това държавен орган, както и дали са осъществени въведени със специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по прекратяването. В практиката на ВКС е прието, че съгласуването с министър-председателя се явява елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание и доколкото Законът за администрацията не предвижда изрична форма на насрещните мнения същите може да се обективират устно, писмено или да са изразени с конклудентни действия. Посочва се че за да е налице съгласуване по смисъла на чл.54,ал.5 ЗАдм., то следва мнението на съответния министър за прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция да съвпада с мнението на министър-председателя по същия въпрос. В случая въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната от касатора казуална практика на ВКС, доколкото въззивният съд е съобразил, че Министъра на транспорта и съобщенията назначава изпълнителния директор на ИААА. Съдът е приел, че преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца е извършено съгласуване по смисъла на чл.54, ал.5 ЗАдм. между органа по чл.19а, ал.2 ЗАдм. - министъра на транспорта и съобщенията, и министър - председателя на Република България относно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие с казуалната практика на ВКС. Решението не е и очевидно неправилно. О чевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка или при отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод.Такива пороци в обжалваното решение не са налице. На ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като няма направено искане за това в отговора на касационната жалба. Предвид изложените съображения, съдът