Определение № 2484 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. А.- А., ЕГН [ЕГН], и Д. И. Г., ЕГН [ЕГН], против Решение №1306 от 03.11.2022г. по в. гр. д. №1549/2022г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №66 от 07.04.2022г. по гр. д. №427/2020г. по описа на Окръжен съд- Видин, с което са били отхвърлени предявените от И. А. А.- А., ЕГН [ЕГН], Д. И. Г., ЕГН [ЕГН], и Е. А. А., ЕГН [ЕГН], против С. Г. Г., ЕГН [ЕГН], искове за признаване за установено, че не дължат изпълнение по изпълнително дело №20201320401027 по описа на ДСИ при Районен съд- Видин, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№317/2000г. по описа на Районен съд- Видин, поради погасяване на правото на принудително изпълнение и придобиване по давност на имота от ищците. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея С. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й представител И. К. Г., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение, за да отхвърли предявения от ищците иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, Софийският апелативен съд е приел, че прекратяването поради перемпция на изпълнителното производство не преклудира възможността на взискателя да започне нов изпълнителен процес. В процесния случай предмет на принудителното изпълнение е въвод на ответника С. Г. в реални части от недвижими имоти- нейна собственост, които ищците са били осъдени да й предадат като на собственик. Съдът е приел, че вещното право на собственост на взискателя по изпълнението не се погасява по давност поради неупражняването му, а се прекратява, ако друго лице го придобие въз основа на предвидените в закона придобивни способи. Предвид горното съдът е приел, че прекратяването поради перемпция на първоначално образуваното изпълнително производство и изтичането на общата петгодишна давност от последното изпълнително действие не води до погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на взискателя- ответник по предявения иск. Приел е, че посоченото право би се погасило само ако ищците докажат, че са придобили правото на собственост върху имотите, чието предаване дължат, въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Счел е за неоснователни доводите на ищците, че са придобили по давност правото на собственост върху имотите, тъй като с факта на уважаване на предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 от ЗС с влязлото в сила Решение №176 от 24.10.2013г. на ВКС по к.гр.д.№550/2012г. те са станали държатели на имотите, като не са установили по делото промяна на това си качество и намерение за своене на същите, поради което изтеклият след влизане в сила на решението период не може да доведе до придобиване на имотите по давност. Изложил е и допълнителни съображения, че даже и да се приеме, че уважаването на иска срещу ищците не ги е превърнало в държатели, то от 23.09.2013г. /датата на откритото съдебно заседание пред ВКС/ до датата на подаване на исковата молба не е изминал период от 10 години, поради което ищците, които нямат качеството на добросъвестни владелци, не са могли да придобият по давност правото на собственост върху имотите. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите са изложили доводи за допуснато при постановяване на решението съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че не им е бил връчен препис от подадения от ответницата отговор на въззивната жалба. Така изложените доводи не сочат на вероятна недопустимост на решението, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК. Процесуална недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск- по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и когато съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него /в този смисъл- Решение №29 от 06.08.2010г. на ВКС по гр.д.№ 2426/2009г., второ гр.о.; Решение №27 от 06.08.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2662/2019г., второ гр.о. и др./. В случая обжалваното решение не страда от посочените пороци. Съдът е разгледал спор, подведомствен на съдилищата и подсъден на съда, решението е постановено при надлежно упражнено право на иск от ищеца, по искова молба, в която ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава претенциите си, а при постановяване на решението съдът не е допуснал отклонение от диспозитивното начало в процеса и не се е произнесъл извън спорния предмет. В ГПК не е предвидена процедура на жалбоподателя да се връчва препис от подадения от ответната страна отговор на въззивната жалба, поради което и невръчването на такъв от въззивния съд не представлява процесуално нарушение. В изложението са изложени и доводи за противоречие на обжалваното решение с посочени тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС /ТР №5 от 12.07.2018г. по тълк.д.№5/2015г. и ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2015г./, както и с Решение №141 от 17.07.2019г. на ВКС по гр.д.№3152/2018г., трето г.о., „относно прилагането на правилата за перемпцията“, което касаторите считат, че съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според настоящия състав на съда това основание в случая не е налице. В обжалваното решение въззивният съд се е произнасял по въпроса за правните последици на настъпилата перемпция на изпълнителното дело, поради което би могло да се приеме, че по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителната селективна предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК. Както в правната теория, така и в съдебната практика, няма спор по въпроса, че прекратяването поради перемпция на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не води до погасяване на вземането на взискателя и не го лишава от възможността да образува нов изпълнителен процес въз основа на същия изпълнителен лист. В случая обжалваното решение съответства на така приетото в теорията и съдебната практика. В посочените в изложението тълкувателни решения и решение на ВКС по чл.290 от ГПК, на които се твърди, че противоречи обжалваното решение, не е приемано твърдяното от касаторите, а именно- че било недопустимо повторно образуване на изпълнително дело след прекратяване на предходно такова поради перемпция, поради което и обжалваното решение не противоречи на същите. Предвид горното според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,