Определение № 1412 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1834/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. П. и З. Х. Я. против решение № 180/26.05.2023 г. по т.д.№ 562/2022 г. на Апелативен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено решение № 263/01.07.2022г. по т.д.№ 525/2021 г. на Варненски окръжен съд, за установяване, по обективно кумулативно съединени искове на „ Първа инвестиционна банка„ АД, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вземания на банката към касаторите – ответници, на основание договор № 068LD-R-000212/26.11.2010г., както следва: главница от 14 470,05 евро, ведно със законна лихва върху същата, считано от 27.04.2021г. до изплащането й, 1 697,79 евро – просрочена договорна лихва за периода 15.05.2018 г. – 15.11.2020 г. и сумата от 973,11 евро - обезщетение за забава, за периода 27.04.2018г. – 16.04.2021г., с изключение за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочат непроизнасяне на въззивния съд по възражението им за нищожност на договора за кредит, предвид :1/ погрешно посочени в същия имена на кредитополучателите / в действителност само погрешно посочено фамилно име на ответницата,по съпруг, а не по баща, предвид влязло в сила бракоразводно решение /; 2/ неверни данни на лични документи / вписани такива според невалидни вече лични карти на ответниците / и 3/ подписване на договора за кредит от името на банката, от лице, което не притежава упоменатото в договора качество – управител на клон Смолян към момента на сключването, т.е. от лице без представителна власт. Доколкото обстоятелствата по възраженията не са оспорени от ищеца, то следва, че същите са безспорно установени и водят до нищожност на сключения договор, която съдът е бил длъжен да съобрази служебно, и без изрично възражение по делото. Считат, че относно представителството на банката не могат да се приложат правните последици на чл. 301 ТЗ. С оглед всички сочени обстоятелства, касаторите излагат три възможни хипотези за „сключване на договора“: 1/ ако договорът е подписан на посочената в него дата, банковият служител се е представил на кредитополучателите с качество, което не е имал; 2/ ако договорът за кредит е антидатиран - фактически подписан на много по-ранна дата от посочената, към момент към който са били валидни личните документи, според които кредитополучателите са били индивидуализирани, а банковият служител е имал соченото качество – то тогава се касае за недопустимо обезпечение по банковите карти и недействителност на договора, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 18 вр. с чл. 22 от ЗКП, както и на основание чл. 21 ЗКП и чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП; 3/ използване на предварително подписани от кредитополучателите, още през 2007г. страници от документи, при получаване на предходно издадени банкови кредитни карти. Във всяка от хипотезите касаторите считат, че се касае за злоупотреба с право, по смисъла на чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал.2 ЗЗД, посредством заобикаляне на закона, а последното е основание за недействителност на договора, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Алтернативно се поддържа нищожност на договора за кредит, съгласно същите обстоятелства, като сключен в противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави / чл. 26, ал. 1, пр. първо и трето ЗЗД /. Ответната страна – „ Първа инвестиционна банка „АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Възприемайки погрешно касационния довод, за пропуск на въззивния съд да се произнесе служебно по недействителността на договора за кредит, като такъв с обект неравноправни клаузи в договора, страната е оспорила наличието на такъв процесуален пропуск, предвид изрично мотивиране на въззивния съд, вкл. с препращане по чл. 272 ГПК. Оспорва и липсата на произнасяне по възраженията на ответниците за нищожност, съгласно визираните в касационната жалба обстоятелства, счетени за несъстоятелни да я обосноват, при наличието на три безпротиворечиви заключения на съдебно-прочеркови експертизи, установяващи автентичност на подписите на ответниците в процесния договор за кредит, както и предвид заключението на съдебно - икономическата експертиза, установила реално усвояване на сумата по кредита, отнесена в погасяване на предходно възникнали задължения на ответниците по два договора за банкови кредитни карти. По същите съображения страната счита ирелевантен за изхода на спора отговора на въпроса нищожен ли е договор за кредит, с посочени неверни данни на потребителите, съгласно чл. 22 вр. с чл.11 ЗПК. Наведени са обстойни съображения за неправилно възприемани от касаторите правни последици от приложението на чл. 301 ТЗ и съответствие на приетото от въззивния съд с формирана практика на касационна инстанция по въпроса.Оспорено е и наличието на очевидна неправилност на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: „Първа инвестиционна банка„ АД е предявила, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, против ответниците М. П. и З. Я., обективно съединени искове за установяване вземания на банката по договор за кредит, сключен на 26.11.2010 г., от непогасена главница, договорни и наказателни лихви. Ответниците са оспорили исковете, като твърдят, че не са подписвали процесния договор за кредит, както и други съпътстващи кредитното им досие документи, както и че в договора са посочени с неверни данни по лични карти / вписани са данни по техни стари и вече невалидни лични карти / и че от страна на банката договорът е подписан от лице, което не притежава посоченото качество – управител на клон Смолян, към датата на сключване на договора и следователно не е сключен от представляващо банката лице. Не оспорват, че с банката имат сключени предходни договори за ползване на кредитни карти, вкл. притежавана от М. П. Diners club карта, по договор с „ Дайнърс клуб България „АД от 2008 г., обслужван от ищеца. Наведени са и обстойни възражения за наличие на неравноправни клаузи. В първоинстанционното производство са приети две единични съдебно почеркови експертизи / СПЕ /, които са потвърдили автентичността на подписите на ответниците върху всички оспорени по кредитното досие документи, вкл. договора за кредит от 26.11.2020г.. Съдебно-икономическа експертиза по делото установява усвоена в полза на ответниците сума по кредита, изрично предназначена и преведена в погасяване задълженията на ответниците по предходно сключени от тях договори за кредитни карти от 2007г. и за предоставяне на овърдрафт в съответния размер. Първоинстанционният съд е уважил исковете, освен за част от претендираните договорна лихва и наказателна лихва за забава. Мотивирал е несъстоятелност на възражението за наличие на неравноправни клаузи, съгласно разпоредбите на приложимите към регулиране на правоотношението Закон за потребителския кредит / ЗПК / и Закон за защита на потребителите / ЗЗП /, както и на възражението за нищожност на договора за кредит, на специалните основания по чл. 22 ЗПК / в относимата му към спора редакция /. Предвид установената автентичност на договора за кредит, съдът е приел, че промяната в данните на документите за самоличност, предвид подмяната им и влязлото в сила решение за прекратяване брака между двамата ответници / предвид което и съпругата към 26.11.2010 г. е вече с фамилно име Я. /, респ. вписването в договора за кредит на несъответни данни по актуални лични документи на ответниците и неактуално фамилно име на ответницата, не са в състояние да опорочат действителността му, като ирелевират правните последици от волеизявленията им за приемане на клаузите му. Възраженията срещу представителната власт на подписалото за банката – ищец лице съдът е посочил като недопустими, позовавайки се на приетото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – на липсата на представителна власт може да се позовават само мнимо представляваните и техните универсални правоприемници. Насетне са коментирани установените от СИЕ факти, досежно усвояването на сумата по кредита, в погасяване натрупани задължения на ответниците по договори за кредитни карти с овърдрафт от 2007г., чрез вътрешнобанков превод, както и размера на задълженията по процесния договор. Във въззивната си жалба ответниците са поддържали единствено довод за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, предвид отказа му да допусне тройна съдебно-почеркова експертиза и тройна съдебно-икономическа такава. Въззивният съд първоначално е оставил без уважение подновените доказателствени искания с такъв предмет, а последващо допуснал тройна СПЕ, чието заключение е в унисон с вече приетите. Въззивната жалба не съдържа доводи срещу мотивите на първоинстанционния съд по останалите, поддържани в първноинстанционното производство възражения на ответниците, вкл. за наличие на неравноправни клаузи и за нищожност на договора за кредит, като сключен от лице без представителна за банката власт, с посочени неверни данни на лични документи / по невалидни лични карти / и невярно фамилно име на ответницата – по баща, а не по бивш вече съпруг. Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за основателност на исковете, освен досежно дължимостта на част от присъдената наказателна лихва за забава. Посочил е, че твърденията за промяна фамилното име на П., изтекъл срок на лични карти и развод между кредитополучателите, както и за сключването на договора с клон на банката в друг град, различен от постоянното им местожителство, не могат да опровергаят извода за лично подписване от ответниците, на всички оспорени документи във връзка с процесния кредит. Приел е, че установеното от трите СПЕ безспорно потвърждава възникнало между страните правоотношение по процесния договор за кредит. Независимо от липсата на въззивния доводи с такъв предмет, съдът е обосновал липса на неравноправни клаузи, вкл. такива в нарушение разпоредби на ЗПК, освен за договорен размер на наказателната лихва за забава, която - като формираща се от размера на договорната лихва плюс надбавка в размер на законната лихва – е счел за противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК / обусловило и частичната отмяна на първоинстанционния акт, за наказателна лихва за забава над сумата от 973,11 евро /. Обосновал е доказан размер на претенциите на ищеца, съобразно заключението на СИЕ. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/ Представляват ли злоупотреба с право от страна на банката изложените в касационната жалба хипотези: 1. Договорът е подписан на посочената в него дата от лице, което не е банков служител, а се е представял с качество, което не е имал; 2. Антидатиране на договора и 3. За съставяне на договора за банков кредит са използвани предварително подписани страници ? ;2/ Нищожен ли е договор за потребителски кредит с посочени неверни данни на потребителите по смисъла на чл. 22 вр. с чл.11 ЗПК ? ;3/ Съобразно законовата регламентация на договорите за кредит с банкова или кредитна институция / чл. 430 ТЗ, чл. 58 ЗКИ / и произтичащата от нея специфика на процесните договори, спрямо общите гражданскоправни принципи на договорното право, приложима ли е общата презумпция на чл. 301 ТЗ, за мълчаливо съгласие на търговеца / банката / със сключена без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването, независимо че законодателят не е ограничил изрично приложното й поле и последните несъмнено притежават правната характеристика на търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ ?; 4/ Допустима ли е хипотезата по чл. 301 ТЗ досежно сключването на договор за кредит с банкова или кредитна институция, от лице без представителна власт за тази институция, доколкото банката / кредитна институция / е юридическо лице със специфичен предмет на дейност и подлежи на специален лицензионен режим по реда на чл. 13 и сл. ЗКИ; 5/ Допустимо ли е банката да приема и потвърждава действия на лице без представителна власт, по банкова дейност, за която се изисква лиценз ? Договор, подписан от лице без представителна власт, действал от името на банка, явява ли се нищожен, като осъществен без законово изискуем лиценз по реда на чл. 13 и сл. ЗКИ ?; 6/ Приложим ли е към процесния договор за кредит ЗПК, след като в него е посочено, че е целеви – за погасяване съществуващо задължение, а чл. 4, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че разпоредбите му не се прилагат за договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което потребителят не дължи разходи ? Не е посочен ясен и точен допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но може да се предположи такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото въпросите се сочат „ от значение за правилното прилагане на закона„. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, обоснована с приетото приложение на чл. 301 ТЗ, което касаторите оспорват, тъй като банките са юридически лица със специфичен предмет на дейност и подлежат на лицензиране по чл.13 и сл. от ЗКИ. Считат, че договор за кредит, сключен от лице без представителна власт за банката, е договор с предмет, за който няма издаден лиценз на договарящия и като такъв е нищожен, не може да бъде потвърден от представляваната банка,тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗКИ. Очевидна неправилност се споделя и поради прилагането от съда на ЗПК, в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 10 от същия. В изложението са изброени задължителна и казуална практика на ВКС / с която въззивното решение се сочи в противоречие, но без формулиране на конкретен правен въпрос /, най-общо относима към задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени от страната доводи и възражения, както и към задължението на съда служебно да следи за нищожност на договорите и без наведено изрично възражение от страните по спора. Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като почива на споделяни от касаторите хипотези, а не на обективно установената фактическа обстановка, въз основа на която въззивният съд е формирал извод за валидно сключен между страните и обвързващ ги договор за кредит: автентичен и при доказано усвояване на сумата по кредита от кредитополучателите. Освен това, дали е налице или не злоупотреба с право, е обстоятелство неотносимо към аспект от защитата на ответниците, тъй като злоупотребата с право не предпоставя сама по себе си нищожност на договор. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като неотносим към решаващи мотиви на въззивното решение, но преди всичко – като неотносим към касационни доводи за неправилност, само в обхвата на които дължи произнасяне по същество настоящата инстанция / чл. 290, ал. 2 ГПК /. Както вече се посочи, касаторите твърдят, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията им относно значението на вписаните в договора за кредит неверни данни по лични карти, на вписано несъответно – предвид върнато след прекратяването на брака - фамилно име на кредитополучателката и относно сключването на договора за банката от лице, което не притежава посоченото в договора качество – управител на клон Смолян. Този касационен довод предпоставя процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 269, пр. трето ГПК, но такъв - независимо от цитирана относима съдебна практика – не е формулиран. Но и да би бил формулиран, не би удовлетворил общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивните доводи на ответниците са сведени до процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с оспорената автентичност на договора за кредит и други документи от кредитното досие на ответниците, както и във връзка с констатациите относно усвояването на кредита и дължимите по същия суми, т.е. по размера на исковете. Следователно, въззивният съд не е дължал произнасяне по останалите им, неподдържани с изрични въззивни доводи възражения. Независимо от последното, съдът изрично е мотивирал, че така посочените обстоятелства / изключая относно представителството на банката / не са от естество да изключат наличието на валидно възникнало правоотношение по процесния договор за кредит между страните, с оглед безспорно установената му автентичност. Нещо повече, в относимата му към момента на сключване на договора редакция чл. 22 ЗПК визира нищожност при липса на съдържанието, изискуемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК, в които разпоредби не попада задължение за индивидуализация на потребителите с данни по лични документи / такова няма и в останалата част от разпоредбата на ал.1 /, нито попада изискуемата индивидуализация на потребителите с лични имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес. Относимите към приложението на чл. 301 ГПК трети, четвърти и пети въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не се е позовавал на чл.301 ТЗ, нито изобщо излагал мотиви относно сключването на договора от лице без представителна за банката власт, но както вече се посочи по-горе, въззивен довод за неправилност, с предмет това възражение на ответниците заявено в първоинстанционното производство, въззивната им жалба не съдържа. В първоинстанционното решение съдът правилно се е позовал на приетото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което, договор сключен без представителна власт е висящо недействителен до изричното му потвърждаване от представлявания, но на която недействителност може да се позовава само представляваният и неговите универсални правоприемници / чл. 42, ал. 2 ЗЗД /. Дори да би се отрекло приложението на чл. 301 ТЗ / който единствено предвижда изрично противопоставяне на представлявания търговец, веднага след узнаването, за да не би бил обвързан със сключената от негово име, но без представителна власт, търговска сделка /, то това води единствено до благоприятни за представлявания, не и за насрещната страна по договора последици, с оглед безспорната относимост на преждепосочената задължителна съдебна практика по приложението на общата разпоредба на чл. 42 ЗЗД. Отделно се явява правно несъстоятелно обвързването на договарянето без представителна власт с нищожност, поради изискуемостта на лиценз за сключването на банкови сделки, доколкото сключеният без представителна власт договор не е със страна представителя, предвид което и значимо е притежаването на банков лиценз за представлявания, приемащ обвързването си с така сключения от негово име договор за банков кредит. Шестият от въпросите е в конфликт с втория формулиран въпрос и като цяло с позицията на ответниците, че именно поради нарушаване на императивни разпоредби на ЗПК, процесният договор за кредит е нищожен. Отново липсва въззивен довод с такъв предмет, по който въззивният съд да се е произнесъл, противно на поддържаното с въпроса, както и кореспондиращ на въпроса касационен довод за неправилност, по който настоящата инстанция би дължала произнасяне, в случай на преодоляване селективната фаза по чл. 288 ГПК. Следователно, въпросът не е правен – от естество отговор на същия да е от значение за правния резултат. Независимо от преждеизложеното, не би се явил обоснован и допълнителния селективен критерий, поддържан по всички въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са изложени съображения, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, според които е необходимо да се посочи непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима за отговор на въпросите, чието тълкуване да е породило противоречива съдебна практика / съответно посочена / или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна практика по тълкуването й, явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Сочените, без формулиране на конкретен въпрос, съществени процесуални нарушения на въззивния съд, не подлежат на разглеждане, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Видно от преждеизложеното, такива не са й допуснати, относно визираните в касационната жалба възражения на ответниците. Относно служебното произнасяне на съда по действителността на договора за кредит, следва да се има предвид, че касационната жалба обвързва с нищожност единствено факта на съдържащи се в договора неверни данни по лични документи на кредитополучателите, неактуално фамилно име на кредитополучателката / върнато фамилно име по баща, поради прекратен брак с ответника / и сключването на договора за кредит от името на банката от лице без представителна власт. С въззивната жалба ответниците не са поддържали тези си доводи, поради което и задължение на въззивния съд да ги разгледа не е възникнало. Не е и обоснована нищожност, предвид тези обстоятелства, с конкретна правна разпоредба, освен с чл. 22 вр. с чл. 11 ЗПК и чл.13 и сл. от ЗКИ - несъстоятелно, по гореизложените съображения. Предвид същите е необоснована и очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение