Определение № 625 от 05.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. чрез пълномощник адв. П. Р. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 229 от 24.09.2015г. по в. гр. дело № 3234/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2003 от 29.04.2015г. по гр. дело № 15443/2014г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. И. против Спортен комплекс [фирма], [населено място], искове за заплащане на 2 220лв. стойност на един брой имплант за пластика на предна кръстна връзка; 44,50лв. за извършени медико - диагностични изследвания; 230лв. за тутор „Комфорт”; 62,79лв. за един брой „Д.” гел; 9,39лв. за Т. S; 260лв. за Я.; 47,63лв. за Ф. и О.; 73,38лв. за Ф., М. и компреси; 75,35лв. за Д. и 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди като причинени на 20.04.2011г. - контузия на дясно коляно на територията на Спортен комплекс „С.” [населено място]. Със същото решение е отменено определение № 12455 от 26.10.2015г. по гр. дело № 15443/2014г. на Варненски районен съд и вместо това въззивният съд изменил решение № 2003 от 29.04.2015г. по гр. дело № 15443/2014г. на Варненски районен съд в частта за разноските, като осъдил Д. М. И. да заплати на Спортен комплекс „С.” [населено място] сумата 1615 лв. на основание чл. 78,, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси - следва ли собственикът на вещ да носи отговорност за вреди произтекли от нея, ако същата е била монтирана според плавилата и правилно експлоатирана; налице ли са основания за отпадане на отговорността на собственик на вещта за вреди произлезли от нея, ако увреденият със своите действия е допринесъл за настъпване на неблагоприятния резултат. Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без развити съображения за приложение на посоченото основание, което е заявено формално. В останалата част изложението съдържа съображения по съществото на спора, оспорващи правилността на обжалваното решение, които са извън предметното естество на производството по чл. 288 ГПК. Ответникът Спортен комплекс „С.” [населено място] чрез пълномощник адв. Б. Ж. В. адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси не обуславят решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете и в този смисъл не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представени списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за поръчка и фактура за изплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 50 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е с срок и е редовна. Поставените правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не засягат правните изводи на съда за отхвърляне на исковете, с оглед на приетото с обжалваното решение, че вредите понесени от ищеца от получена на 20.04.2011г. травма на коляното, не са в резултат на свойствата на вещта - преградна разделителна мрежа поставена да отделя две съседни игрища на територията на спорния комплекс собственост на ответника, където ищецът при игра на любителски футбол си заплел крака в мрежата, нито са в резултат на неправилна експлоатация на съоръжението, предвид заключение на съдебно - техническа експертиза установила, че мрежата е монтирана в съответствие с изискванията за монтаж и експлоатация. При постановяване на решението съдът е дал отговор на въпроса, кога е налице отговорност за вреди причинени от вещ по чл. 50 ЗЗД, направил е паралел с отговорността по чл. 45 ЗЗД, цитирал е П. № 17/1963г. и съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК. По приложението на чл. 50 ЗЗД е прието, че собственикът отговоря за вреди, причинени от негова вещ, ако вредата е причинена от самата вещ, от нейните вътрешни свойства и вътрешна динамика, от самостоятелното, автономно действие на вещта, вещта трябва да бъде единствената причина за увреждането, като се търси причинната връзка между вредите и каузалното действие на вещта, а не на управлението и служенето с нея. Посочено е още, че ако лицето, което си служи с вещта, е допринесло за настъпването на вредите и неговото деяние е причинило вредите, чрез използване на опредена вещ, отговорността не е по чл. 50 ЗЗД, а по чл. 45 ЗЗД, т. е. когато вещта е средство, инструмент или оръжие в ръцете на човека, чрез нея той извършва действие или борави с вещта, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД. Видно е, че при отговорността по чл. 50 ЗЗД, увреждането настъпва от проява на вещта, без да е въздействано от страна на физическото лице върху й по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането, респ. когато вредите са последица от вещ, поставена в действие от човек, отговорността за вредите се основава на чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. Представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 50 ЗЗД, включително и относно разликата между отговорността за вреди, причинени от вещ, и вреди от действие с вещта е в посочения смисъл и не влиза в противоречие с приетото от съда с обжалваното решение, което идва да покаже, че правните изводи на съда, с оглед на установените по делото факти, при субсумирането им под нормата на чл. 50 ЗЗД, не осъществяват фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност за вреди произлезли от вещи. Въпросите - дали собственикът на вещ носи отговорност за вреди произтекли от нея, ако същата е била монтирана според плавилата и правилно експлоатирана и налице ли са основания за отпадане на отговорността на собственик на вещта за вреди произлезли от нея, ако увреденият със своите действия е допринесъл за настъпване на неблагоприятния резултат, не са обуславящи за изхода на спора, доколкото с обжалваното решение е прието, че увреждането е настъпило в резултат на действие извършено от самия ищец, оплел крака си в разделителната мрежа, при което получил усукване на колянната става. В допълнение съдът е посочил, че увреждането на което се е позовал ищецът е настъпило на 20.04.2011г., а операцията на колянната стана е извършена два месеца след инцидента, период през който не е открита медицинска документация, сочеща ищецът да е потърсил медицинска помощ, от която да се установи точното увреждане настъпило при инцидента и неговото развитие, което да е довело до оперативната намеса. Това е дало основание на съда да приеме, че по делото не е проведено пълно доказване за наличието на причинна връзка между травмата от 20.04.2011г. и операцията извършена на 22.06.2011г. При разграничаване на отговорността по чл. 50 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, в мотивите на решението си съдът е посочил, че отговорността на собственика на вещта за произлезли от нея вреди (също и отговорността на лицето, под чийто надзор се намира) е основана и на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството. Затова, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а когато при ползването на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД, което касае отговора на поставения първи въпрос. Когато вредоносният резултат е настъпил не по изключителна вина на пострадалото лице, но той е допринесъл за неговото настъпване, тогава отговорността на собственика по чл. 50 ЗЗД следва да се съгласува с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и съответно на вината на пострадалия да се намали размера на дължимото обезщетение - хипотеза, каквато по делото не е установена и в този смисъл, поставеният втори правен въпрос също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора жалбоподателят ще следва да заплати на Спортен комплекс „С.” [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 3600лв. адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за поръчка и фактура за изплатеното възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.