Определение № 313 от 24.01.2024 г. на ВКС по д. № 4650/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Районен съд – Смолян и Административен съд - Смолян относно компетентния съд, който да разгледа предявените искове от А. Я. М., чрез нейната майка и законен представител С. С. Ш., Я. Я. М., чрез нейната майка и законен представител С. С. Ш., С. С. Ш., всички от [населено място], срещу Служба „Военно разузнаване“, [населено място], за обезщетение за вреди. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Производството е образувано пред Административен съд – Смолян по подадена искова молба от А. Я. М., чрез нейната майка и законен представител С. С. Ш., Я. Я. М., чрез нейната майка и законен представител С. С. Ш., С. С. Ш., всички от [населено място], срещу Служба „Военно разузнаване“, [населено място], за обезщетение за вреди поради бездействие на директорите на службата за посочен период от време. Административният съд е приел, че в исковата молба и уточнението към нея се сочи за преживян стрес по повод незаслужени обиди, както и бездействието на директорите Служба „Военно разузнаване“ по подадени сигнали. Не е уточнено кой точно директор на службата и какви конкретни задължения е имал същият по повод ищцата и нейните деца, за да се приеме, че е налице бездействие, още повече такова свързано с чл.2в от ЗОДОВ. Изложени са множество обстоятелства относно отношенията на децата с баща им, който е служител на службата, но не са посочени бездействията и какви са конкретните задължения на службата и съответно на директорите. Твърди се, че е налице бездействие на директорите по отношение на данните, които непрекъснато е изпращала, но няма доказателства по същите да има произнасяне или да е оспорен мълчалив или изричен отказ. Не е ясно и по какъв начин спрямо ищците е налице задължение на службата за действие, при което при бездействие да са нарушени Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, още повече че нарушенията на ЕК са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и за търсене на обезщетение за вреди по ЗОДОВ. Р едът за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз е различен и по реда на АПК се разглеждат само искове по чл.1, т.1 ЗОДОВ, а в настоящия случай исковата молба следва да се разгледа по реда на ГПК, предвид чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Съгласно чл.1, т.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, при което независимо от твърдяното основание на чл.2в ЗОДОВ, за да възникне правото на обезщетение по реда на АПК е необходимо да са причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, по реда на Административнопроцесуалния кодекс се разглеждат само искове за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а по реда на Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1. По тези съображения Административният съд – Смолян е приел, че компетентен да се произнесе по исковете е Районен съд – Смолян. Според Районен съд - Смолян исковете са за обезщетение за вреди, но не подлежат на разглеждане от районния съд, защото не е ясно какви са точно претенциите, а единствено е уточнено, че се претендират вреди поради бездействие на директора на Служба „Военно разузнаване“ по реда на ЗОДОВ. Ето защо с определение №717 от 25.10.2023 г. по гр. дело №874/2023 г. съдът е повдигнал спор за подсъдност. При тези факти настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното: Ищците са посочили надлежния според тях ответник. Те не твърдят обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани по чл.2 ЗОДОВ. Изложените в исковата молба твърдения за бездействия и неизпълнение на задължения за извършване на проверки по подадени сигнали може да бъдат съотнесени към правната уредба на реда за разглеждане на сигналите, подадени до административни органи, както и на други органи, осъществяващи публичноправни функции по дял II, глава VIII АПК и да очертаят дейността, към която се отнасят твърденията за бездействие, като административна, съответно да обуславят компетентност на административния съд за разглеждане на претенциите. Подадената до Административен съд – Смолян искова молба обаче не е отговаряла на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК, защото не са изложени ясно обстоятелствата, на които се основават исковете. С уточнението на исковата молба тези нередовности не са били отстранени. Нередовността на исковата молба води до неяснота относно характера на правото, чиято защита се търси. Към настоящия момент не може да се определи подсъдността на предявените искове, поради неяснотата на твърденията на ищците и липсата на обосноваване в обстоятелствената част на исковата молба от кои конкретни бездействия на ответника произтичат вредите. Съобразно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съобразно алинея втора исковете се разглеждат по реда на АПК, респ. от административен съд. Според приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд определяща за подсъдността е дейността на органа, от чийто незаконосъобразни актове, действия или бездействия, се претендират вредите. В настоящото производство, за разрешаване на спора за подсъдност между Административен съд – Смолян и Районен съд - Смолян не е възможно да се определи дали искове подлежат на разглеждане по реда на АПК или дали въобще са допустими, защото както се посочи, исковата молба не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията/фактите, от които ищците извеждат своите права, за които търсят съдебна защита. В рамките на административното производство по разглеждане на делото Административен съд – Смолян на основание чл.204, ал.5АПК следва да предприеме необходимите действия за отстраняване нередовността на исковата молба /дейност, която е следвало да извърши преди да изпрати делото за разглеждане на Районен съд – Смолян/ и отново да прецени, но вече при напълно изяснени факти в обстоятелствената част на исковата молба и петитум, дали исковете са му подсъдни и допустими. Ето защо, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд - Смолян. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд