Определение № 468 от 01.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №2122 от 25.10.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №2435/2013 г., с което е потвърдено решение №3293 от 05.07.2013 г. на Варненския районен съд по гр.д. №1957/2013 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. Д. С. срещу ** „П. б. и з. на н.” – М. искове за сумата 5 100 лв. – обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и за сумата 271.22 лв. - мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че на ищеца не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, защото е получил обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба през 1999 год. и му е отпусната пенсия. Право на пенсия може да се придобие само веднъж и това е станало през 1999 г. преди ищецът да започне работа по трудово правоотношение при ответника.

Недоволен от решението е жалбоподателят В. Д. С., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това дали получаването на обезщетение по ЗОВСРБ/отм./ и придобиването на пенсия като кадрови военнослужещ представлява пречка за получаване и на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Счита, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.

Ответникът по жалбата ** „П. б. и з. на н.” – М., [населено място], не е заявил становище.

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и се решава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.