Определение № 3355 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба с вх.№ 1196 от 24.03.2025 г., подадена от Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А. Ю. чрез адвокат П. П. от АК – В. срещу въззивно Определение № 149 от 11.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 76/2025 г. по описа на Окръжен съд – Силистра. С обжалваното определение е потвърдено Определение № 109 от 28.01.2025 г., с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по гр.д.№ 1903/2024 г. по описа на Районен съд – Силистра по отношение на предявения от настоящите касатори срещу С. Ю. М. отрицателен установителен иск относно 4/5 ид.части от ПИ №*** – овощна градина с площ 18,013 дка, нанесен в КККР на [населено място], общ. С., обл. С.. На основание чл. 130, изр. 2 ГПК ответник в настоящото производство не е конституиран и препис от частната касационна жалба не е връчван. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: От фактическа страна е установено, че на 14.11.2024 г. настоящите касатори са предявили иск за делба на процесния имот като съсобствен им по силата на наследствено правоприемство, който първоначално е насочен срещу С. Ю. М. и е съчетан с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно КНА № 179 от 09.10.2024 г. по описа на нотариус с рег.№ 307 на НК с твърдение, че правата на ответника са в размер на 1/5 ид.част, а не за целия имот, за който е съставен КНА. С допълнителна молба от 10.12.2024 г. ищците са заявили, че с НА № 57 от 06.11.2024 г. по описа на нотариус с рег.№ 307 на НК ответникът С. Ю. М. и съпругата му са продали целия имот на сина си Джансел С. Ю., с оглед което е формулиран петитум, както следва: 1. да се признае за установено, че ответникът С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот по наследство и давност, като частично бъде отменен КНА № 179 от 09.10.2024 г. – за притежаваните от ищците 4/5 ид.части от имота; 2. Да се допусне делба на имота между ищците и нов ответник - Д. С. Ю. при посочени от ищците квоти. Исковата и допълнителната молба са вписани на 10.12.2024 г. С Разпореждане № 3864 от 17.12.2024 г. РС – Силистра е указал на ищците да уточнят какъв е правният им интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу праводателя на ответника Д. С. Ю. - С. Ю. М.. В отговор, с молба от 16.01.2025 г. ищците са се позовали на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2021 г. на ВКС, ОСГТК относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост, както и наличието на правен спор с оглед предприетите от С. Ю. М. действия по снабдяването с КНА в обем, надхвърлящ правата му в съсобствеността, и осъществената на 06.11.2024 г. прехвърлителна сделка. По съображения, че ищците не разполагат с правен интерес да искат да се установи спрямо тях, че ответникът С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот, тъй като самите те заявяват, че той се е разпоредил с правата си върху имота (според тях несъществуващи в по-голямата си част – над 1/5 ид.ч.) в полза на сина си Д. С. Ю. чрез НА за покупко - продажба № 57 от 2024 г., което сочи, че понастоящем С. М. не предявява претенции за собственост спрямо този имот, наред с което съгласно т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК те разполагат с правен интерес да предявят само положителен установителен иск за правото си на собственост спрямо лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, районният съд е прекратил производството по отношение на отрицателния установителен иск срещу праводателя на ответника Д. С. Ю. - С. Ю. М.. Споделяйки аргументацията на първата инстанция, въззивният съд е потвърдил постановеното на основание чл. 130 ГПК прекратително определение (с изложено особено мнение на съдията-докладчик). С инкорпорирано в частната касационна жалба изложение на основанията по чл. 280 ГПК касаторите поддържат, че е налице противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2021 г. на ВКС, ОСГТК, т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 3 от 25.10.2022 г. по тълк.д.№ 3/2021 г. на ВКС, ОСГК, Определение № 786 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 4517/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 201 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 1550/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 420 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 3418/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 368 от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 4749/2008 г. на ВКС, ІV г.о., допуснато при произнасянето на въззивния съд по правния проблем за допустимостта да бъде предявен отрицателен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяването на исковата молба, наред с иск за собственост, предявен срещу последния приобретател на имота. Настоящият състав констатира, че по така повдигнатия процесуалноправен въпрос са налице както общата, така и специалната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК и т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, както и служебно известните на състава Решение № 176 от 25.10.2016 по гр.д.№ 721/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 82 от 28.01.2021 г. по гр.д.№ 3894/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 126 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 744/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 5 от 11.01.2023 г. по гр.д.№ 1083/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 1626 от 03.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 237/2025 г. на ВКС, ІІ г.о. С т. 3Б от ТР от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК е потвърдено наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза, когато, наред с последния приобретател на спорния имот, като ответници в процеса са конституирани и неговите праводатели. В задължителната, както и в цитираната казуална практика на ВКС е прието, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Наличието на правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът оспорва правото на собственост на действителния собственик. В този случай ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост (положителен или отрицателен) както спрямо последният приобретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба. Насочвайки иска както срещу приобретателя, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Това тълкуване кореспондира с т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, с което е подчертано значението на отрицателния установителен иск като средство за защита на собствеността. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с отговора на значимия за изхода на настоящото производство правен въпрос, което се е отразило на правилността на акта. В случая отрицателният установителен иск срещу С. Ю. М. е предявен в производство, предмет на разглеждане в което е и иск за делба с участието на неговия частен правоприемник по договора за продажба от 06.11.2024 г. Предвид обхвата на въпросите, разрешавани с решението по допускане на делбата, налага се извод, че отрицателният установителен иск срещу праводателя е съединен с иск за собственост срещу последния приобретател на имота. В такава хипотеза е налице правен интерес от предявяването на иска срещу праводателя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия