Определение № 401 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 835/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационни жалби на Р. О. К. чрез адвокат К. Н. от АК-София и на ответника „А1 България“ ЕАД чрез юрисконсулт Я. З. срещу решение № 1680/02.03.2020 г. по в.гр.д.№ 1757/2019 г. на Софийски градски съд, с което се отменя частично решение от 20.09.2018 г. по гр.д.№ 17477/2016 г. на Софийски районен съд, уважен е предявеният иск на основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 5000 лева, като обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.01.2016 г., ведно със законната лихва до изплащането й и е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева. Касационна жалба против на решението в отхвърлителната му част е подадена от Р. О. К. чрез адвокат К. Н., с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, а в изложение съдържащо се в жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но без да е формулиран конкретен правен въпрос. Касационна жалба против решението на въззивния съд в осъдителните му части е постъпила и от ответника „А1 България“ ЕАД чрез юрисконсулт Я. З., в която се твърди, че въззивното решение е неправилно следва да бъде отменено на основание чл.281, т.3 ГПК, а в изложение към нея твърди че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. Според изложеното от касатора, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, но не посочен правен въпрос. В същото изложение се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.„Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и причинената му от това вреда, когато конфликтът между замесените лица се пренесе от едно помещение в друго?“ 2.„Налице ли е умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия, когато негови умишлени противоправни действия (от фактическа страна по спора съдът приема, че е налице нарушение на трудовата дисциплина) са провокирали нанасянето на удар и причиняването на вредата? Налице ли е съпричиняване?“ 3.„Когато извършителят причини вредите в състояние на афект в резултат на раздразнение, предизвикано от пострадалия чрез умишлени противоправни действия, може ли пострадалият да черпи права от това си противоправно поведение и следва ли да се изключи или намали отговорността на извършителя, съответно на работодателя в хипотезата на трудова злополука?“ Отделно се твърди и основание за допускане на касация по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението при преценката на фактите от значение за спора. За да уважи частично претенцията за обезщетение, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че са налице предпоставките по чл.200, ал.1 КТ, поради което работодателят отговаря за неимуществените вреди от настъпилата злополука на 21.01.2016 г., призната за трудова с разпореждане № 19007/08.02.2016 г. на СУСО – НОИ, тъй като е във връзка с извършването на работа по трудово правоотношение. Съдът е приел, че не е налице груба небрежност, тъй като при инцидента в склада /стаята за почивка/ на търговския обект, действията на пострадалата не може да се приемат като неполагане на дължимата грижа, поради което възражението за съпричиняване е недоказано. Според мотивите на решението, обезщетението от общественото осигуряване в случая е предвидено да компенсира загубата на трудовото възнаграждение и може да се приспадне само при претенция за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, но не следва да се приспада от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 КТ, след като злополуката е призната за трудова по административен ред. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията на касатора за неправилна преценка на правнорелевантните факти и наличието на причинно-следствена връзка с вредите на ищцата, всъщност, преповтарят оплакванията в касационната жалба и съставляват доводи за необоснованост по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на Р. О. К. поради следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в представено изложение към касационната жалба на ищеца не е формулиран правен въпрос, а съображения за неправилност, във връзка с допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила - доводи, по отношение на които касационната инстанция може да се произнесе само след допускане на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос, а не в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по жалбата на ответника „А1 България“ ЕАД, тъй като декларативното изброяване на основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, без да се поставя относим към делото правен въпрос, като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не може да обоснове допускане до касация. Отделно, касаторът се позовава на противоречиво решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която разпоредба е изменена с ДВ, бр.86 от 2017 г., с което различното решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща правна норма, не е основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от изложеното, въззивният съд е взел отношение по всички обстоятелства от значение за изхода на делото – установил е наличието на трудово правоотношение между страните, настъпването на инцидент, признат за трудова злополука с влязъл в сила индивидуален административен акт и е приел, че не се установява пострадалата да е проявила груба небрежност. Въз основа на тези факти е формирал собствени правни изводи за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е в съответствие със задължителната практика, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., с която се приема, че критерият справедливост по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради липсата на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е налице и основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед промяна на законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от изложеното, въпросите дали е налице причинно-следствена връзка, виновно противоправно поведение или съпричиняване, както и може ли в случая да се намали или изключи отговорността на работодателя по чл.200 КТ, са фактически, а не правни въпроси, тъй като отговорите им са свързани с обсъждане на доказателствата по делото, т.е. по същината си тези въпроси съставляват оплаквания във връзка с допуснати нарушения при преценката и анализа на събраните доказателства - касационни основания по чл.281 ГПК, които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението към касационната жалба на ответника се твърди противоречие в правната уредба, но касаторът не е посочил, в какво се изразява противоречието. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страните по делото са поискали разноски, но с оглед изхода на делото те следва да останат в тежест на страните, както са направени от тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение