Определение № 4065 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. В. К., К. А. К., И. А. В. и П. В. В.,всички граждани на Руската Федерация, чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 11 от 5.01.2023г. по в.гр.д. № 1790 по описа за 2022г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 1418 от 4.07.2022г. по гр.д. № 177/2022г. на РС Бургас като е отхвърлен иска им срещу „Промосейл“ ЕООД [населено място] за приемане на установено, че по отношение на недвижими имоти с идентификатор ..., собственост на Е. В. К. и К. А. К. и с идентификатор .., собственост на И. А. В. и П. В. В. не е налице договорна ипотека, учредена с договор за ипотека, сключен с н.а. № 95, т.1, д.№ 92/2009г. и са присъдени разноски. Срещу касационната жалба е постъпил писмен отговор от „Промосейл“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат З., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посочените от касатора специални основания във връзка с поставените въпроси. Счита постановеният въззивен акт за правилен като излага доводи в подкрепа на становището си. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното заплащане на които установява с представен договор за защита и правно съдействие от 27.03.2023г. /вж.стр.19/, в т.2 от който е посочено, че сумата е изплатена. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е отхвърлил предявения иск със следните мотиви: Безспорно е било по делото, че ищците са закупили с договори за покупко- продажба, с н.а. № 105/2010г. и н.а.№ 125/2010г., на 3.12.2010г., процесните недвижими имоти, представляващи апартаменти, с площ от по 47.92 кв.м., находящи се в [населено място], м.“Юрта“, от трето за делото лице - „Контракт инвест“ЕООД. Преди това, във връзка с изтеглен на 22.01.2009г. банков кредит от „ОББ“АД, с н.а. № .., т..., рег.№ ..., д.№ ../...г. „Контракт инвест“ ЕООД е учредил в нейна полза договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор ... и върху построената в него, съгласно разрешение за строеж от 20.12.2006г. сграда в „груб строеж“- апартаментен хотел с идентификатор ... и всички подобрения в имота. Сградата е била с разгърната площ от 8 231.93кв.м., състояща се от три сектора, всеки на няколко нива. Впоследствие, с решение от 15.01.2021г.по т.д.№ 27/2019г.на БОС „Контракт инвест“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. Настоящият ответник „Промосейл“ ЕООД [населено място], по силата на договор за цесия от 26.03.2021г., е придобил вземането по договора за банков кредит на „ОББ“АД срещу„Контракт инвест“ ЕООД, обезпечено с договорната ипотека. Ищците са предявили настоящия иск за установяване на нищожност на ипотеката поради противоречието й с чл.166, ал.2 ЗЗД, защото не била учредена върху поединично определени обекти /нямало надлежна индивидуализация на обектите/ и с чл.170 ЗЗД поради неизвестност на тъждеството на имота, който се ипотекира и върху какво следва да се насочи евентуалното принудително изпълнение. Считат ипотеката за нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Въззивният съд е преценил, че когато ипотеката се учредява върху дворно място с построена в него жилищна сграда по одобрен архитектурен проект, изискването за специалност на ипотеката не е нарушено, дори и при липса на точно описание на етажността на сградата. В сключения договор сградата е била индивидуализирана с посочен идентификатор, площ и РЗП, като видът, изложението и нивото, на което се намира всеки от апартаментите в нея, е конкретизирано в приложена обяснителна записка. Налице е и съответствие между описанието на отделните помещения в ипотечния акт и в проектната документация. След като това е така и няма друга сграда, която да е построена в имота, неяснота в предмета на ипотеката не може да съществува. Обстоятелството, че към момента на учредяването на ипотеката, сградата е била изградена на фаза „груб строеж“, не води до съмнение относно това кои са ипотекираните обекти, след като ясно изразената воля на страните, подписали нотариалния акт, е ипотеката да се разпростре върху цялата сграда. Противоречие с чл.170 ЗЗД няма, защото признаците, с които в случая са идентифицирани обектите, върху които е учредена ипотеката, са достатъчни, за да определят точно пространствените предели както на обема на притежаваното право на собственост, така и на имотите, върху които ипотеката е учредена. Доколкото ищците не са страни по договора за учредяване на ипотека, те не са легитимирани да оспорват неговата валидност поради накърняване на добрите нрави. Освен това, ипотеката е била надлежно вписана по персоналната партида на продавача-собственик с посочване на договора за учредяването й и ищците са имали възможност да получат информация за това преди да закупят имотите си. Въззивният съд е преценил като ирелевантно направеното възражение за нарушение на чл.49б ЗКИР, в действащата му редакция, поради обстоятелството, че е ясно изразена волята на страните по договора за ипотека, че същата се учредява върху всички построени в имота обекти. При тези мотиви, касаторът подава касационна жалба, ведно с изложена, в което се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Следва ли при предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право, въззивният съд да обсъди наведени възражения относно нарушение на императивната разпоредба, уреждаща реда за учредяване на ипотеката по чл.49б ЗКИР?, 2. Допустимо ли е - при ипотекиране на сграда със самостоятелни обекти, достигнала до етап „груб строеж“, в район с одобрена кадастрална карта, при съставяне на акта за учредяване на ипотека, да не се представят скици за самостоятелните обекти и да не се опишат техните кадастрални данни? Твърди противоречие с постановено определение по ч.гр.д.№ 1877/2007г. на IV г.о., 3. От кой момент един недвижим имот следва да се счита за нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, за да може с него да се извършват правно валидни сделки - от момента, в който е издадена заповед за изменение на кадастралната карта, с която този обект се нанася или от датата на влизане в сила на същата заповед?, 4. Счита ли се, че е спазено изискването на чл.166 ЗЗД за поединична определеност на имотите при вече възникнали самостоятелни обекти /а не бъдещи/, ако същите са описани само като брой, вид и местонахождение, без кадастрални данни? и 5. Счита ли се, че е спазено изискването на чл.170 ЗЗД за тъждество на имота, когато се ипотекира цяла жилищна сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, ако същите са описани като вид, брой и местонахождение и впоследствие настъпи промяна в броя на самостоятелните обекти в сградата? Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска по никой от поставените въпроси, защото за нито един от тях не е налице някое от посочените специални основания, а част от въпросите /тези с №№ 1,2 и 3/ не отговарят и на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията: Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г., за да е налице годно общо основание за допустимост - следва да е налице конкретно формулиран въпрос който да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не се покриват от поставените въпроси с № 1 и 3, които касаят приложението на нормата на чл.49б ЗКИР, за която въззивният съд е посочил, че е неприложима /т.е. въпросите не са свързани с решаващите води на въззивния съд/. Предвидената в чл.49б ЗКИР необходимост от представяне на скици, копия от кадастралната карта при учредяване на ипотека при издаване на актове, с които се учредява вещно право е принципен въпрос, за който е прието, че няма връзка с конкретно заявената от ищците претенция, доколкото необходимите за учредяването на ипотеката скици са били представени, а тези на които касаторите акцентират /за конкретните апартаменти в ипотекираната сграда/, съдът е посочил, че не са необходими. Въпрос № 2 е свързан с преценка на правилността на постановения въззивен акт, доколкото същият изисква обсъждане на конкретни факти по делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че противоречие с посоченият от касатора акт определението по ч.гр.д.№ 1877/2007г. на IV г.о., не може да обоснове основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото то не попада сред задължителната съдебна практика и не е постановено по идентичен на сега поставения въпрос /каквито са изискванията, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Във връзка с четвъртият поставен въпрос следва да се посочи, че съгласно установената практика /вж.например решения по гр.д.№ 3042/2021г.на I г.о., гр.д.№ 1069/2014г.на IV г.о., гр.д.№ 595/2018г.на I г.о./ - когато към момента на сключване на договора за ипотека е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен проект. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане и за отделните самостоятелни обекти в нея. Само ако предмет на ипотеката е един или част от самостоятелните обекти в сградата, която ще бъде построена /какъвто настоящият случай не е/, ипотеката ще произведе действие само при пълна индивидуализация на тези обекти. Петият поставен от касаторите въпрос също е разрешен от въззивиня съд в съответствие с установената съдебна практика. Изискването на чл.170 ЗЗД за тъждество на имота е спазено при учредена ипотека върху имот, който е застроен от същия собственик. Непосредствено след застрояването е налице единен обект на правото на собственост, чието индивидуализиране чрез посочване на местоположението, границите и площта на терена, както и на одобрения инвестиционен проект за застрояването му, е достатъчно. Пълна индивидуализация на сградите и на отделните обекти в тях към момента на сключване на договора в подобна хипотеза е практически невъзможно и не е необходимо именно защото е възможно да настъпи промяна в броя на самостоятелните обекти в сградата./ вж.решение по гр.д.№ 646/2014г.на II г.о., грд.№ 4514/2013г.на III г.о./ С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,