Определение № 3111 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2410/19.03.2025 г., подадена от А. Т. А. срещу определение № 55 от 17.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 86/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 3506 от 12.12.2024 г. по в. гр. д. № 1297/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната му част, с която е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на решение № 260154 от 24.10.2023 г. по гр. д. № 3323/2007 г. на Районен съд – Пловдив. Апелативен съд – Пловдив е съобразил, че в депозираната въззивна жалба на А. Т. А. срещу решение № 260154/24.10.2023 г. по гр. д. № 3323/2007 г. на ПРС, постановено в производство по съдебна делба, във фазата на извършването й, са изложени оплаквания срещу решението на първостепенния съд в частта му, с която в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 2329.21 лв. С постановеното въззивно решение съдът не се е произнесъл по оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение в посочената част. След подадена молба от А. с правно основание чл. 248 и чл. 250 ГПК, Окръжен съд – Пловдив е постановил определение № 3506 от 12.12.2024 г. по в. гр. д. № 1297/2024 г., с което е оставил молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските без разглеждане, като е приел, че тя е от компетентността на Районен съд – Пловдив. Апелативен съд – Пловдив е посочил, че нормата на чл. 248 ГПК предвижда изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Въззивният съд не е компетентен да преразглежда постановеното от първостепенния съд решение в частта за разноските, без да има въззивна жалба или ако потвърждава решението на първата инстанция. Само когато първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е компетентен да преразгледа първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 274, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Когато във въззивната жалба е инкорпорирано искане за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, въззивният съд следва да изпрати делото на първостепенния съд за произнасяне по компетентност. В конкретния случай, предвид потвърждаване на решението на Районен съд – Пловдив от въззивната инстанция, няма пречка искането по чл. 248 ГПК, съдържащо се във въззивната жалба, да се изпрати на компетентния районен съд за произнасяне по него. Това действие съставлява действие по администриране на въззивното дело, което следва да се осъществи от въззивния съд и което е извън обхвата на въззивната проверка на определение № 3506/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 1297/2024 г., поради което Апелативен съд - Пловдив не следва да дава изрични указания в тази насока. Жалбоподателят счита определението на Апелативен съд – Пловдив за незаконосъобразно и неправилно. Иска Върховният касационен съд да го отмени и да върне делото на друг състав на Апелативен съд – Пловдив, който да задължи Окръжен съд – Пловдив да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по искането по чл. 248 ГПК. В изложението към касационната жалба се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че по въпроса: след като апелативният съд е констатирал, че искането по чл. 248 ГПК е инкорпорирано във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и е трябвало да се изпрати на компетентния районен съд за произнасяне по него, а това не е било сторено от въззивния съд, следва ли апелативният съд да върне делото на въвзивната инстанция с указания да бъде сторено това, или следва сам да администрира подадената въззивна жалба, съдържаща в себе си молба за изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, определението на Апелативен съд – Пловдив влиза в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 130/12.03.2020 г. по ч. т. д. № 1990/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. Постъпил е отговор от Я. Д. Т., в който са изложени съображения за недопустимост на частната жалба, евентуално се иска същата да не бъде допусната до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е недопустима. С постановяване на определението на Апелативен съд – Пловдив е изчерпан процесуалният ред по чл. 274 ГПК за обжалване на определение № 3506 от 12.12.2024 г. по в. гр. д. № 1297/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. В този смисъл са постановките на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,