Определение № 60643 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 550/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. М. срещу решение №1470 от 25.11.2020 г. по в.гр.д.№2284/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №3046 от 15.05.2018 г. по гр.д.№10257/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от А. В. М. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 98 000 лв. до сумата от 400 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.07.2015 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетение на ищцата за претърпени от нея, вследствие на ПТП, неимуществени вреди. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението е посочил, че следва да се съобразят следните установени по делото обстоятелства: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – съчетана травма - контузия на главата, гърдите и корема. Разкъсно-контузна рана на главата, счупване на лявата лопатка, счупване на лява ключица. Травматичен бял дроб с двустранни плеврални изливи. Счупване на 3-ти и 4-ти гръдни прешлени. Спинален шок. Долна парапареза. Некроза на лявата ушна мида; вторична аменорея; Посткомационен синдром/Посттравматичен органичен мозъчен синдром; б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – общо 44 дни болнично лечение с извършване на две операции на гръдните прешлени с поставяне на титаниеви пръчки и винтове за стабилизация; операция за пластика на ушната мида, обездвижване /за един месец/ и оперативна 4 стабилизация на лява раменна става; многократно провеждани курсове физиотерапия и рехабилитация; около 8-10 месеца общ възстановителен период от фрактурите на гръдните прешлени; Пожизнена необходимост от рехабилитация; в/. интензитета на търпените болки и страдания – търпяла е продължителни болки с голям интензитет; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 21 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – психически страдания поради невъзможността да се самообслужва за дълъг период от време – 3 години, ограничената мобилност, нарушените физиологични функции; налице са депресивни симптоми, разстройства на емоционално-волевите и в по-лека степен на когнитивните функции; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – по делото са налице данни за трайни негативни последици за здравето вследствие травматичните увреждания. Счупванията на прешлените са зараснали, но възстановяването не е пълно – долна спастична парапареза - тежка с тазоворезервоарни нарушения без прогнози за подобрение /пожизнени нарушения в уринирането и дефекацията- уринира под контрол, дефекира след клизма/; запазени пасивни и ограничени активни движения на долните крайници - ходи затруднено, с помощни средства – канадки, по-зле с левия крак; загуба на сетивност от кръста надолу, което е пречка за водене на пълноценен полов живот; деформация на лявата ушна мида, голям белег на челото. Ограничен обем на движения на лява раменна става. ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие 22.07.2015 г. Отчитайки изложеното, както и обстоятелствата, че: 1. Въпреки състоянието на долна парапареза, ищцата живее сама, явила се е сама на психиатричен преглед на 16.02.2018 г.; 2. Определената с решение на ТЕЛК 100% трайна загуба на работоспособността с чужда помощ е със срок до 01.02.2019 г., след което няма данни действието на решението да е продължено; 3. Причината за липса на менструален цикъл е хормонална, като невъзможността за хормонална терапия е временна – до преодоляване на тромбоемболията на десния крак, а гинекологичният статус е нормален, поради което не е налице трайна детеродна неспособност вследствие липса на менструален цикъл и репродуктивните способности ще се възстановят след съответното лечение, е достигнал до извод, че сумата от 280 000 лв. би обезщетила адекватно ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. В този смисъл и с оглед установено по делото съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, пътувала без предпазен колан /в случай на използване на обезопасителен колан ищцата не би получила сериозни наранявания от деформации на автомобила навътре в купето/, е счел, че обезщетението следва да бъде намалено с 25% и като е взел предвид и заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 112 000 лв., е намерил, че искът е основателен за сумата от 98 000 лв. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставеният в изложението въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на предявения иск. Също така е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Съгласно дадените разяснения понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В този смисъл решението в обжалваната му част следва да се допусне до касационно обжалване, като на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,