Определение № 1388 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2462/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. А. срещу въззивно решение № 73/09.01.2023 г. по в.гр.д. № 1689/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260516/11.02.2022 г. по гр.д. № 5671/2017 г. на Софийския градски съд, г.о., с което са отхвърлени исковете на И. М. А. срещу Prime Insurance Co Ltd (Прайм Иншурънс Къмпани Лимитид) с адрес в Р. Гърция с правно основание чл.914 вр. чл.932 ГК на Р. Гърция, вр. чл.10 от Президентския указ 237/1986 на Р. Гърция за сумата от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от реализирано на 15.05.2015 г. в [населено място], Р. Г. ПТП, вследствие противоправно поведение на В. К. Л. като водач на л.а. „С.“, с посочен в решението рег. №, неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило счупване на долните краища на лакътната и лъчева кост на лявата ръка, ведно със законната лихва за забава от датата на настъпването на деликта, включително в частта за разноските.

Ответникът по касационната жалба Prime Insurance Co Ltd в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Установил е приложимия гръцки закон – чл.914 вр. чл.932 ГК на Р. Гърция, вр. чл.10 от Президентския указ 237/1986 на Р. Гърция.

Въз основа на обсъждане на влязло в сила съдебно решение въззивният съд е приел, че другият участник в ПТП - В. К. Л. е оправдан за това, че по небрежност, при непроявено внимание, каквото е трябвало да прояви, е причинил повреда на здравето на Д. А..

Влизането в сила на така постановената присъда не е спорно между страните, но с оглед въведените оплаквания във въззивна жалба, въззивният съдебен състав е намерил за необходимо изясняването на фактическата обстановка, доколкото същата е от значение за формиране на правните му изводи. Спорен е въпросът за наличие на противоправно деяние на гръцкия водач, застрахован при ответника.

Въззивният съд е обсъдил и останалите събрани по делото доказателства:

Три съдебно-медицински експертизи, от заключенията на които се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на стилоидния израстък на лява лакътна кост, както и че е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца увреждания и процесното ПТП;

Неоспорена от страните по делото съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че причината за настъпване на ПТП е, че единият от двамата водачи е навлязъл в кръстовището при червен или жълт за него сигнал. Според вещото лице кой от двамата водачи е преминал на червен сигнал, може да се установи единствено чрез свидетелски показания;

Протоколи за извършен разпит по делегация в Р. Гърция по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на двама свидетели, свързани с установяване на ПТП, предмет на настоящото производство за механизма на ПТП;

Показанията на двама свидетели, разпитани от първоинстанционния съд.

Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е изложил следните правни изводи:

Застрахованият при ответното дружество водач е признат за невиновен за настъпилото произшествие с влязъл в сила съдебен акт, който има задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оправдателната присъда, издадена от съд на държава членка, не подлежи на признаване по нарочен ред в България, за което въззивният съд е изложил мотиви.

Приел е за установено, че В. К. Л. е пресякъл кръстовището, на което е реализирано пътнотранспортното произшествие на зелен за него, а не на червен за него знак на светофара.

С оглед горното следва да се приеме, че не е налице извършено противоправно деяние по вина на водача В. Л.. Процесното пътно-транспортно произшествие не е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на лекия автомобил „С.“ с посочен рег. №.

Така въззивният съд е формирал крайния извод, че процесното ПТП не е реализирано впоследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач В. К. Л.. Отсъства елементът от фактическия състав – противоправност на деянието.

Въззивният съд е приел, че доколкото единият от елементите от фактическия състав на деликта отсъства, а именно - противоправност на деянието, то не следва да се изследва наличието на останалите елементи от същия.

Въззивният съд е приел, че оплакванията на жалбоподателя, че постановената оправдателна присъда от 21.11.2016 г. обвързва гражданския съд на основание чл.300 ГПК за деянието, описано в обвинителния акт, а не за това, описано в исковата молба, са неоснователни. Действително на гръцкия водач е повдигнато обвинение за това, че по небрежност, т.е. поради непроявено внимание, което е трябвало и е можел да прояви, не предвижда наказуемите последствия от своето действие и причинява повреда на здравето на Д. А., а в исковата молба се твърди, че вследствие на същото ПТП е пострадал ищецът И. А.. Независимо, че посочените пострадали лица са различни, то твърдяното противоправно деяние е едно и също, поради което присъдата на наказателния съд се ползва със задължителна сила по отношение на настоящия казус и обвърза съда относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Възражението, въведено при условията на евентуалност, за съпричиняване на процесното ПТП от двамата водачи също не следва да бъде разглеждано, доколкото по делото е изяснено от правна страна, че липсва противоправно деяние на гръцкия водач, застрахован при ответника.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Следва ли съдът по предявения иск за обезщетение от непозволено увреждане да приеме изпълнително деяние с друг вид нарушение на (правилата на) ЗДвП, различно от приключилото с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Въпросът не е обуславящ, тъй като тъй като видно от изложеното за неговите мотиви, въззивният съд е приел, че твърдяното от ищеца в исковата молба противоправно деяние е едно и също с описаното във влязлата сила оправдателната присъда на гръцкия съд.

Този въпрос е основан не неприетите за доказани твърдения на жалбоподателя (ищец по делото).

2. Как следва да се преценяват събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност приетите по делото експертизи?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е съобразил решението си със събраните по делото доказателства и автотехническа експертиза.

Въпросът не е обуславящ, тъй като видно от изложеното за неговите мотиви, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, но от влязлата в сила оправдателна присъда на гръцкия съд, за която е приел, че има задължителна сила за него (гражданския съд) на основание чл.300 от ГПК относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, въззивният съд е приел, че процесното ПТП не е реализирано впоследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач В. К. Л.; че отсъства елементът от фактическия състав – противоправност на деянието. И доколкото единият от елементите от фактическия състав на деликта отсъства, а именно - противоправност на деянието, то не следва да се изследва наличието на останалите елементи от същия.

Така въззивният съд е формирал извода, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане.

Изводът е в съответствие с установената практика, тъй като от липсата на противоправност следва извод за неоснователност на иска, независимо от наличието или липсата на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

При тези изводи въззивният съд не е следвало да обсъжда дали са се осъществили останалите елементи от фактическия състав за обезщетяване на редите от непозволено увреждане.

3. Може ли гражданският съд да приеме, че е налице деликт, въпреки оправдателната присъда на наказателния съд, предвид различните презумпции, които действат в наказателния процес и при непозволеното увреждане и свързаните с него различни стандарти за доказване на елементите на престъплението и на деликта?

Въпросът е за това дали въззивният съд е следвало да приеме, че е осъществен твърденият от ищеца деликт, въпреки влязлата в сила оправдателна присъда. Въпросът е по приложението на чл.300 ГПК.

Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд е формирал извода си за наличието /липата на деликт (непозволено увреждане) въз основа на тълкуването на правилото на чл.300 ГПК, което е ясно и по отношение на което има последователна и непротиворечива установена практика.

4. Има ли оправдателната присъда задължителна сила за гражданския съд, когато срещу извършителя не е повдигнато обвинение в обвинителния акт относно конкретно деяние, а се касае за друго, различно от това деяние?

Този въпрос е основан на твърдение, каквото се съдържа и в първия въпрос. Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че твърдяното от ищеца в исковата молба противоправно деяние е едно и също с описаното във влязлата сила оправдателната присъда на гръцкия съд (въпреки, че в присъдата е допусната грешка в малкото име на пострадалия ищец И. М. А., обвинението е повдигнато за същото деяние, причинила увреждането за обезщетението на което се води делото).

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

Жалбоподателят не е изложил отделни аргументи за очевидната неправилност на въззивното решение (които да могат да бъдат установени при прочит на мотиви към решението).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на ответника за осъждане на жалбоподателя да заплати на ответника разноски за процесуално представителство в размер на 4 699.50 лева е основателно, тъй като в 3.1. от представения договор за процесуално представителство е уговорено заплащането на сумата 2 410 евро (4 713.55 лева) за изготвяне на отговор на касационната жалба, представена е фактура за сумата 4 713.55 лева и платежен документ за заплащане на сумата 4 699.50 лева.

Воден от изложеното съдът