Определение № 3114 от 11.06.2025 г. на ВКС по д. № 1363/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Р.“Е., [населено място] срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1720/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. П. срещу касатора искове по чл.344, ал.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „салонен управител“ в Б. „Ф. Б. и Г.“, [населено място], извършено със заповед на работодателя от 29.01.25 г., на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – ТР №4/21 г. ОСГК и посочените решения по чл.290 ГПК, са разрешени от въззивния съд следните два правни въпроса от предмета на спора:1. При положение, че в исковата молба по предявен иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ не е въведено конкретно твърдение за незаконност на уволнението поради липса на мотиви на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ, може ли въззивният съд да разглежда този въпрос и да отмени уволнението като незаконно?; 2. Какво следва да бъде съдържанието на мотивите на заповедта / съответно на предизвестието/ за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ, за да бъде изпълнено изискването на т.3 от ТР №4/1.02.21 г. по т.д. №4/2017 г.? Как се реализира обективното потестативно право на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение по чл.328, ал.1,т.5 КТ? Според касатора значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и разрешен в противоречие с р. по гр.д. №1599/11 г. на ВКС, трето г.о. е следният правен въпрос: 3.Възможно ли е едни и същи факти и обстоятелства да бъдат едновременно нарушение на тр. дисциплина и да сочат на липса на качества на работника/служителя? Води ли наличието на тези факти до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на тр. правоотношение по чл.328, ал.1,т.5 КТ? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е установил като безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение по трудов договор от 29.03.24 г., като първоначално ищецът е заемал длъжността „барман“, а с допълнително споразумение от 1.10.24 г. е преназначен на длъжност „салонен управител“ в Б. „Ф.“, С. парк, Бургас. На 10.12.24 г. му е връчено при отказ, пред трима свидетели, предизвестие за прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ, мотивирано с „неизпълнение на тр. задължения и небрежно поведение, нарушение на тр. дисциплина“. На 29.01.25 г. му е връчена „заповед за освобождаване“ на управителя на ответното дружество, с която е посочено, че на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ „предизвестява“ ищеца, считано от 29.01.25 г.; посочени са „причини за прекратяване на тр. договор: чл.328, ал.1,т.5 КТ“ В исковата молба ищецът е възразил срещу посоченото основание за уволнение, заявил е, че е изпълнявал съвестно и стриктно възложената му работа и по никакъв начин не е нарушил работния процес или тр. дисциплина. Ответникът е оспорил иска, като е посочил, че след започване на новата работа от ищеца се оказало, че му липсват качества за ефективното й изпълнение, посочени в длъжностната характеристика – учтивост, вежливост, комуникативност, инициативност, колегиалност, умение за работа в екип, способност да създаде добър микроклимат при работа, да има представителен външен вид.. За установяване на липсата на качества е разпитан един свидетел – колега на ищеца на същата длъжност в бистрото. При данните по делото въззивният съд е приел, че очертаното в предизвестието поведение на ищеца сочи на виновно неизпълнение на трудовите му задължения, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, за санкционирането на което следва да му бъда наложено дисциплинарно наказание по реда на гл. ІХ от КТ. Такова поведение не може да се квалифицира като липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Липсата на качества не се дължи на виновно поведение на работника или служителя, който обективно не притежава изискваните за длъжността умения и качества. В случая и предизвестието, и заповедта за освобождаване не съдържат мотиви относно изискуемите за длъжността качества, които работникът не притежава. В исковата молба ищецът е оспорил/ възразил е срещу/ основанието, на което е уволнен, а след конкретизиращия отговор на ответника, ищецът е посочил, че не e нарушавал трудовата дисциплина в работната среда и уволнението му е предизвикано след скандал с колежка. В предизвестието и заповедта за освобождаване осн. по чл.328, ал.1,т.5 КТ е посочено само като норма, без относима към нея фактическа обосновка. Във всички случаи, когато прекратяването на трудовото правоотношение се извършва по преценка на работодателя, той следва да изложи / и то към момента на уволнението, а не в хода на процеса – ТР №4/21 г. ОСГК/ фактическите обстоятелства, довели до уволнението. За да докаже законосъобразността на оспореното уволнение, работодателят на първо място следва да установи съществуването на основанието му/ такова, каквото законът го изисква/, което в случая според въззивния съд не е направено. Затова уволнението е отменено като незаконно на осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ и служителят е възстановен на предишната работа на осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ. На осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ му е присъдено и обезщетение за оставането без работа за периода 1.02.25 г. - 22.06.25 г. в размер на 11605 лв. Прието е, че от направената по искане на ищеца служебна справка за трудовите му договори се установява, че след прекратяване на процесното правоотношение, ищецът е бил без работа по тр. правоотношение до 22.06.25 г., когато е сключил тр. договор с нов работодател. При данните по делото не е налице основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК във връзка с първите два въпроса. Приетото от въззивния съд съответства на указаното със задължителната практика на ВКС – ТР №4/21 г. ОСГК. Там е прието, че „същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.“ В процесния сега случай се стига до посочения по-горе неприемлив за работника/ служителя резултат – затова е достатъчно общото оспорване на основанието, направено с исковата молба, което включва и описанието / конкретизирането/ на фактическата причина в едностранното волеизявление на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение, направено с предизвестието и заповедта за освобождаване, както е приел и въззивният съд. Доколко действително съществуват конкретни факти, отговарящи на оценката на работодателя за липса на качества, става въпрос на наличие на причината, послужила като основание за уволнението, а не на мотивиране на заповедта – р. по гр.д. №3502/18 г. на четвърто г.о. на ВКС. Не са налице основания по чл.280, ал.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос. В цитираното от касатора р. по гр.д. №1599/11 г. на трето г.о. на ВКС е посочено: „Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества за ефективно изпълнение на работата е безвиновно. Касае се до липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни дадености, като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да е обективна и да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения. Когато неизпълнението се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника или служителя е налице нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, поради тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. При безвиновното основание работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът или служителят притежават съответните качества, но отрицателният резултат е последица на умисъл или небрежност от негова страна“. Същото по смисъл разграничение на двете основания за уволнение е направено и от въззивния съд по настоящото дело. В случая, за разлика от фактическите обстоятелства по гр.д. №1599/11 г. на трето г.о., описаната в предизвестието за уволнение фактическа причина не е относима към посоченото нормативно основание за уволнение в нито една своя част – небрежното поведение /което не е конкретизирано като изражение/ общо погледнато се отнася, видно и от цитираното последно изречение от мотивите към р. по гр.д. №1599/11 г. на трето г.о., към виновното неизпълнение на тр. задължения. В същия смисъл са и р. по гр.д. №4351/22 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1730/09 г. на трето г.о. на ВКС и др. Във връзка с третия въпрос не са обосновани от касатора и при наличието на задължителна и трайна практика на ВКС във връзка с основанието по чл.328, ал.1,т.5 КТ не се установяват и допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, посочени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Сочените от касатора основания за допускане на обжалването не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.