Определение № 118 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2010 г.

Подадена е частна жалба от адвокат Г, особен представител на лицето Ю. Н., ответник по предявен от Е. Н., иск да бъде установено, че ответникът не е биологичен баща на роденото от нея дете А, срещу разпореждане на Софийския апелативен съд от 17. 7. 2009 г. по гр. д. № 2697/2008 год.. С това разпореждане е върната касационната жалба на Н., представляван от адвокат У, срещу въззивното решение на апелативния съд, постановено на 19. 6. 2009 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС за уважаване на иска. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд е постановил връщане на касационната жалба поради неостраняване на нередовностите й, въпреки дадените указания и възможност за това действие, видно от постановеното на 7. 7. 2009 г. разпореждане. С него е оставена без движение касационната жалба и на жалбоподателя Н., представляван от адвокат У, е съобщено да представи мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване и да внесе държавна такса. Второто изискване – за внасяне на държавна такса, не е било необходимо, тъй-като в случая е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, но изискването за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължително, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпреки дадената му възможност, адвокат У не е представил такова изложение, а в допълнението към касационната жалба е изложил само доводите си относно недължимостта на държавна такса. При това положение, въззивният съд правилно е върнал касационната жалба поради неотстраняване на нередовностите й – чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд