Определение № 273 от 06.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60078/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 15 от 26.02.2016 г. по в. т. д. № 2/2016 г. на Бургаския апелативен съд е отменено решение № 433 от 13.10.2015 г. по т. д. № 446/2014 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 340 100 лв., представляваща остатък от дължима неустойка в размер на 360 000 лв. съгласно чл.20, ал.3 от договор между страните № И-53-00И-445 от 22.06.2011 г.

Въззивният съд е приел, че по предходно дело между същите страни и на същото основание има влязло в сила решение, с което е бил уважен частичният иск на [фирма] срещу [фирма] в размер на 19 990 лв. – неустойка по същия чл.20, ал.3 от договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011 г. Прието е, че по това дело ответникът не е правил възражение за нищожност на договора. Възражението за нищожност не е преклудирано от силата на пресъдено нещо и може да бъде направено по втория иск за остатъка от вземането. За да отхвърли този втори иск съдът е разгледал възражението и е приел, че договорът, с който е уговорена неустойката, е нищожен поради нарушаване на изискване по чл.28, ал.1 ЗПСК.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма].

Жалбоподателят поддържа, че като се е произнесъл по преклудирано възражение за нищожност на договора, съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение №89/11.07.2011 г. по т.д.№716/2010 г. на ВКС, I ТО и решение №115 от 10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I ТО, с които се приема, че при уважаване на частичен иск се формира сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, като се преклудират непредявените възражения, включително и възраженията за нищожност на основанието на иска.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:

1. Може ли съдът да се произнася по възражение срещу правопораждащ факт, относим към възникването на признатото с влязло в сила решение по частичен иск право, съответно – ползват ли се със сила на пресъдено нещо съдебно установените в производството по частичен иск правопораждащи факти, относими към възникването на спорното право.

2. Може ли съществуването на спорното материално право, от което произтича предявената претенция за остатъка от размера на вземането, да се оспорва въз основа на факти, които са били налице преди приключването на устните състезания в инстанцията, след което решението по частичния иск е станало необжалваемо и е влязло в сила, включително посредством възражение за нищожност на договора, в който е уговорена неустойката.

3. Ако с влязло в сила решение по частичен иск длъжникът е осъден да заплати в частичния и размер договорна неустойка, може ли в производството за останалата част от вземането за неустойка длъжникът да релевира възражение за нищожност на договора.

Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.

И трите въпроса в изложението към касационната жалба поставят еднакъв правен проблем, но най-добре той е изразен в първия въпрос. Този въпрос е определящ за изхода на настоящото дело и следователно – отговаря на общото условие по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е свързан с правния проблем дали се ползва със сила на пресъдено нещо решение по уважен частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за горницата, произтичаща от същото право. По този въпрос е образувано тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело има преюдициално значение, ето защо производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение