Определение № 5032 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5345/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., чрез адвокат Г. Г., срещу решение № 289 от 03.07.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 145/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 173 от 21.11.2022 г. на Районен съд – Брезник по гр.д. № 148/2022 г., с което е отхвърлен предявеният от И. Н. С. и К. Е. Н. против „Електроразпределителни мрежи Запад” АД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да измести незаконно построения електропровод високо напрежение, преминаващ през собствения на ищците имот - на 250 м. северно от имота или чрез подземен кабел да свърже металния решетъчен стълб с железобетонния стълб, който е извън имота на ищците.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Възниква ли сервитутно право в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.), ако не са били спазени изискванията за изграждане на съответния енергиен обект? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 312/10.04.2014 г. по гр.д. № 4055/2013 г. на ВКС, I г.о., като се поддържа и че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2. Може ли едно решение да се основава на базата на предположения, при условие че строителната документация е загубена и не може да се установи дали строежът е законен или не, както и не може да се установи точната година на завършване и въвеждане в експлоатация на обекта? Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторът поддържа и наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрисконсулт А. З., с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване намира следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да измести незаконно построения електропровод високо напрежение, преминаващ през собствения на ищците имот - на 250 м. северно от имота или чрез подземен кабел да свърже металния решетъчен стълб с железобетонния стълб, който е извън имота на ищците.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, № 176/1998 г., ищците са признати за собственици на дворно урегулирано, застроено място, находящо се в [населено място], общ. Б., с площ от 1 079 кв. метра, образуващо парцел *- ти, пл. № * в кв. *, заедно с двуетажна жилищна сграда от 50 кв. м. За безспорно е приети, че през централната част на имота преминава трасето на въздушен електропровод, собственост на ответното дружество.

Въззивният съд е посочил, че спорен по делото е въпросът дали далекопроводът, преминаващ през имота на ищците, оказва опасно въздействие върху тях, което твърдение те обосновават със статия във вестник относно пряката връзка между увеличаването на раковите заболявания и близостта на жилищата до далекопроводите високо напрежение. За да се произнесе по този въпрос съдът се е основал на назначената от първата инстанция съдебно – техническа експертиза, според която над имота на ищците преминава електропровод със средно напрежение 20 kV, а вредното влияние, отразено в представената статия, се отнася за ЕП от 110 kV до 750 kV включително, но не за ЕП 20 kV и е направил извод, че искът е неоснователен.

Въззивният съд е изложил и втора група мотиви относно спазването на законовите изисквания за изграждането на процесното съоръжение и възникването на сервитутно право в полза на ответника. Посочено е, че тези доводи са въведени с въззивната жалба и не подлежат на разглеждане с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК, но за пълнота съдът е изложил мотиви по тях.

Въз основа заключението на приетата от въззивния съд съдебно- техническа експертиза е прието за установено, че според счетоводни данни на ответното дружество електропроводът е изграден към 1958 г. и той е съществуващ енергиен обект към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ (обн. ДВ бр. 64/1999 г.). Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.) за съществуващите към момента на влизане в сила на разпоредбата енергийни обекти възниква сервитутно право по силата на закона. Това законодателно разрешение е запазено и при действието на Закона за енергетиката (от 2003 г.) - съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към момента на влизане в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Позовавайки се на съдебната практика, съдът е приел, че сервитутно право възниква по закон само ако са били спазени законовите и техническите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. Изложил е, че в случая не е налице строителна документация за обекта, но същият има характер на търпим строеж, което е установено от допълнителната съдебно- техническа експертиза. Съгласно § 16 от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съдът е посочил, че според експерта няма основание да се твърди, че към момента на изграждане на процесния енергиен обект, същият е изграден незаконно. Към настоящия момент правилата на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, вкл. действащите технически нормативи по отношение процесния обект са спазени – както в строителството, така и в чисто електротехническо отношение. Строителното състояние и специализираното техническо обслужване на процесния електропровод, включително и процесния ЖР – стълб, към настоящия момента са на техническо ниво, съответстващо на нивото на специфична опасност за такова ниво напрежение /20 kV/.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

На първо място и двата въпроса не са от обуславящо значение за изхода от спора, защото са свързани с допълнителните мотиви на въззивния съд, касаещи приложението на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.). Основният мотив на съда е, че с оглед забраната на чл. 266, ал.1 ГПК, доводите във въззивната жалба относно спазването законовите изисквания при изграждането на обекта и възникването на сервитутно право, не подлежат на разглеждане, като във връзка с този му извод процесуалноправен въпрос не е поставен.

Наред с горното първият въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е във връзка с приетото от съда в обжалваното решение, тъй като съдът не е приел, че на основание чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) възниква сервитутно право, когато не са били спазени изискванията за изграждане на съответния енергиен обект. Видно от обжалваното решение възивният съд е посочил, че сервитутното право възниква само относно енергийни обекти, за изграждане на които са спазени законовите изисквания. За да направи извод, че в полза на ответното дружество е възникнало сервитутно право на основание чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.), съдът, позовавайки се на заключението на съдебно- техническата експертиза, е приел, че в случая липсват строителни книжа за изграждане на електропровода, но няма основание да се твърди, че към момента на изграждане на процесния енергиен обект, същият е изграден незаконно, а и към настоящия момент правилата на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, вкл. действащите технически нормативи по отношение на процесния обект, са спазени и същият е търпим строеж по смисъла на §16 от ЗУТ.

По първия въпрос не следва да допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос е налице практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, която не се нуждае от осъвременяване.

По втория въпрос също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото и той не е изведен от мотивите на въззивното решение. При произнасянето си по въпросите за момента, към който съоръжението е било изградено и дали е възникнал законен сервитут в полза на ответното дружество, въззивният съд се е основал на приетите по делото съдебно - технически експертизи. Тоест изводите на съда не се базират на предположения, а на събраните по делото доказателства.

Отделно от това по поставения въпрос касаторът не е обосновал и наличието на специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която въззивният съд се е произнесъл, както и не излага доводи защо счита, че произнасянето по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед искането му за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение