Определение № 88 от 11.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5129/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Фондация „ВМРО“, чрез адв. Г. К., срещу решение №4128/21.07.2023 г., постановено по в. гр. д. №5279/22г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 04.03.2020 г., постановено по гр. дело №45158/2012 г. по описа на Софийския районен съд е осъдена Фондация „ВМРО“ на основание чл. 356 ГПК, вр. чл. 76 ЗС да предаде на „Денис - ЕР“ ЕООД държането на следните три търговски обекта с обща площ 902,15 кв.м.,: клуб-дискотека с площ от 290.71 кв.; кафе - механа с площ от 260.32 кв.м. и аперитив - пицария, намиращи се в общ имот, находящ се в [населено място], [улица], № ***, парцел пл. № ***, кв. *** /*** стар/ по плана на [населено място], кота минус четири и е наложена глоба на основание чл. 360 ГПК на Фондация „ВМРО“ в размер на 1000 лв., платими по сметката на Софийския градски съд. Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, а по същество за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.Следва ли в производството по чл. 76 от ЗС ищецът да установи качеството си на държател към момента на отстраняването му от имота? Следва ли държането като фактическа власт върху имота да е правомерно? Превръща ли се държането в търпими действия, когато правната сделка, въз основа на която държането е възникнало, е прекратила своето действие? Сочи се противоречие с решение №483 на ВКС по гр. д .№493/2012г., I г.о.; решение №122/03.12.2020г. по гр. д. №3549/19г., I г.о. на ВКС; решение №124/06.01.2017г. по гр. д. №2188/2016г., ГК, II г.о. на ВКС. 2.Допустима ли е владелческата защита по чл. 76 от ЗС, когато ищецът е възстановил държането на имота след твърдяното нарушение и към момента на разглеждане на спора ищецът е във фактическа власт на имота? Какво е правното значение на факта кой владее имота към момента на разглеждане на спора? Поддъража се противоречие на изводите на съда с решение №122 от 03.12.2020 г. по гр. д. №3549/19 г., I г.о. на ВКС. 3.Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе само по наведените във въззивната жалба оплаквания, като реши спора по същество, като прави собствени изводи от събраните доказателства по наведените доводи от страните само в рамките на въззивните оплаквания? Сочи се противоречие с решение №34/22.02.2016 г. по гр. д. №4657/2015 г., I г.о. на ВКС. 4.Какви са задълженията на съда при преценка на свидетелските показания и длъжен ли е той да ги цени в тяхната съвкупност, наред с всички други доказателства по делото? Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №194/02.07.2012 г. по гр. д. №92/2012 г., ГК, II г.о. на ВКС. 5.По въпроса за съдържанието на понятието „насилствен начин” се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №67/30.12.2020г. по гр. д. №3693/2019г., II г.о. на ВКС и решение №4/06.02.2012г. по гр. д. №388/2011 г. на ВКС, I г.о. От ответника по касационната жалба „Денис - ЕР“ ЕООД, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 76 от ЗС е допустим като предявен в преклузивния шестмесечен срок - на 03.07.2010 г. ищецът е подал искова молба за защита на нарушеното му държане с действия от 02.07.2010 г., която молба е постъпила в съда на 24.09.2012 г., а производството по делото е образувано на 25.09.2012 г. За безспорно е прието, че между страните е бил сключен договор за наем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца за временно възмездно ползване три търговски обекта: клуб-дискотека с площ от 290.71 кв.; кафе - механа с площ от 260.32 кв.м. и аперитив - пицария с площ от 902.15, находящи се в [населено място], [улица], № ***, парцел пл. № ***, кв. *** /*** стар/ по плана на [населено място]. Посочено е, че на 01.11.2004 г. е сключен договор за наем между „Балкан Травъл“ ЕООД и ищцовото дружество със срок до 31.12.2009 г. С допълнително споразумение № 1 към договора за наем от 05.07.2005 г., подписано от „Балкан Травъл“ ЕООД и Фондация „ВМРО“ като наемодатели и от „Денис - ЕР“ ЕООД като наемател, срокът на договора е продължен до 31.12.2013 г. При тези доказателства е направен извод, че ищецът по делото е установил фактическа власт - държане върху процесните имоти по силата на договор за наем и е легитимиран в качеството си на държател да защити установеното от него държане срещу всяко лице, в това число собственик/наемодател на съответната вещ. Съдът е посочил, че в настоящото производство се изследва единствено наличието на владение или държане и фактът на нарушението, но не и въпросите относно прекратяването на наемното правоотношение и правата на наемодателя, тъй като тези въпроси стоят извън предмета на производството по чл. 356 ГПК, вр. чл. 76 ЗС, поради което всички доказателства, в това число писмените документи от НАП са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат по същество. Въззивният съд е посочил, че условие за защита на владението или държането на една вещ по чл. 76 ЗС е тя да е отнета с насилие или по скрит начин, като в случая не е установено отнемане по скрит начин. За да уважи иска, съдът е приел, че държането е отнето с насилие. Прието е, че към процесната датата достъпът до процесния имот е бил ограничен от представители на ответника неправомерно. Представители на ответника са ограничили достъпа на служителите на ищеца до процесния имот, като наред с това са упражнили насилие върху самия имот, запечатвайки търговските обекти, държани от ищцовото дружество. За да направи този извод съдът се е основал на показанията на св. М. Г. и св. И. М., както и на приложените по делото докладна записка, съставена на 30.07.2010г. от И. С. от 3-РУП - СДВР в присъствието на свидетеля К., по повод на посетен сигнал за сменена брава, която има характер на частен удостоверителен документ, и в която е констатирано, че две лица са отключили и сменили бравата и на вратата са установени „слепки на Фондация „ВМРО“, които са били скъсани. Съдът е посочил, че не взема предвид показанията на свидетелите С. С. и С. Г., установяващи начина, по който ищецът е освободил наетите от него обекти, защото тези показания са неотносими към предмета на спора. В заключение е направен извод, че искът по чл.76 ЗС за възстановяване на държането на ищеца е основателен. При тези мотиви на въззивния съд следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора трети и четвърти процесуалноправни въпроси, които конкретизирани от съда съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: " Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи?". Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора – решение №34/22.02.2016 г. по гр. д. №4657/2015 г., I г.о. на ВКС, предвид твърденията на касатора, че не са обсъдени всички събрани доказателства, вкл. и тъжба до СРП с вх. № 362/27.07.2010г., която видно от обжалваното въззивно решение действително не е обсъдена. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение