Определение № 1699 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 705/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЕТ „Д. А. Н. – Г. К.“ срещу решение № 121 от 22.11.2024г. по в.т.д.№ 138/2024г. на Апелативен съд Велико Търново. С възивното решение (в резултат на частична отмяна на решението по т.д.№ № 63/2023г. на ОС-Русе в отхвърлителната част и уважаване на отхвърлената част на исковете и потвърждаване на първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени), предявените от „Банка ДСК“ ЕАД по реда на чл.422 ГПК искове са уважени изцяло. Признато за установено в отношенията между страните съществуването на вземане в полза на банката за сумата 152 007.68 лв. - главница по договор за кредит № 49 от 24.08.2020г. и анекси от 23.12.2020г. и 22.07.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г.; за сумата 2 137.61лв. - обезщетение за забава за периода 18.10.2022г. - 07.12.2022г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 6277/2022г. на РС Русе. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на установителните претенции за съществуване на вземанията на банката. Оспорва се законосъобразността на изводите на въззивната инстанция по отношение приложението на разпоредбата на чл.84,ал.1, изр. второ ЗЗД. Твърденията са, че банката дължи отправяне на покана по отношение на ответницата. Възразява се, че въззивният съд неправилно е приел, че вземането на банката е изцяло изискуемо и че поемателят на търговското предприятие на ЕТ е изпаднал в забава за плащане на задълженията по кредита преди образуване на заповедното производство. Касаторът счита, че макар задължението по договора за кредит да е част от търговското предприятие, то от смъртта на физическото лице до поемането на ЕТ от поемателя, задължения за плащане не са възникнали, не е настъпила изискуемостта и няма забава за плащане на кредитното задължение. Акцентира на практиката на ВКС, съгласно която, ако фактите, относими към настъпването и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1/ Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.84,ал.1, предл. второ ЗЗД по отношение на ЕТ, който е правоприемник на починало физическо лице с търговско качество и регистрация в ТР, в хипотеза на поемане на търговското предприятие от един от наследниците на физическото лице? Следва ли правната норма да се тълкува разширително или само ограничително - да се прилага само по отношение на наследниците на починалото лице? Ако отговорът е първият, следва ли да се приложи разпоредбата поотделно за наследника и за поемателя на търговското предприятие, като се има предвид, че само наследник може да се възползва от възможността по чл.60,ал.2 ТЗ? Ако отговорът е вторият посочен, за кои точно наследници важи разпоредбата – за наследници по закон, по завещание, по завет? Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК без обосновка. Твърди се и основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Сочи се, че обжалваното решение поради противоречие с основни принципи на правото и гражданския закон е очевидно неправилно, което обосновава основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Поддържа се, че така, както целта на поканата по чл.84, ал.1, изр. второ ЗЗД е наследникът да узнае за задълженията на наследодателя, същата е целта на поканата до поемателя на търговското предприятие, който е наследник на починалото лице. Според касатора разпоредбата на чл.84,ал.1, предл. второ ЗЗД не прави разграничение на знание или незнание за кредитната задлъжнялост на починалото лице. 2/ Преминава ли автоматично в наследствената маса на починалото лице имуществото на покойния ЕТ като обособена съвкупност от права и задължения (търговското предприятие) в две хипотези – поемане на търговското предприятие от наследник на починалото лице и непоемане на търговското предприятие от наследник и заличаване на ЕТ? От кой момент се счита, че това имущество преминава в наследствената маса - от деня на откриване на наследството или от деня на поемане на търговското предприятие – „първата хипотеза на предходния въпрос“? Допълнителна предпоставка е въведена с аналогични към посочените в първия въпрос основания. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че ЕТ „Д. - А. Н.“ е кредитополучател по договор за банков кредит от 24.08.2020г. с цел осигуряване на оборотни средства, свързани с търговската дейност на кредитополучателя с краен срок за издължаване на кредита 30.09.2022г. А. Н. е починал на 07.09.2022г. и единствен законен наследник след заявен от другите наследници отказ е съпругата му Г. К.. На 30.11.2022г. в ТРРЮЛНЦ е вписано поемането на търговското предприятие от Г. К.. На 07.12.2022г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ЕТ „Д. А. Н. – Г. К.“, позовавайки се на фактите на поемането по реда на чл.60,ал.2 ТЗ на търговското предприятие и на настъпването на падежа на цялото кредитно задължение. При подадено възражение от поелия търговското предприятие длъжник ЕТ „Д. А. Н. – Г. К.“ срещу издадената заповед за изпълнение, банката е предявила установителния иск по реда на чл.422 ГПК. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора – банката е обжалвала постановеното от първоинстанционния съд отхвърляне на иска за установяване дължимостта на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за отхвърляне на иска по отношение на обезщетението за забава, претендирано за периода от 18.10.2022г. до 07.12.2022г., а ответницата - уважаването на иска за съществуване на вземането за главницата. Съставът на апелативния съд е приел, че съгласно съдебната практика и правната теория, едноличният търговец и представляващото го физическо лице е един и същ правен субект, признаването на търговско качество на физическо лице чрез регистрирането му като едноличен търговец разширява само неговата правоспособност и нов правен субект не възниква. Обсъдено е, че смъртта на физическото лице, регистрирано като търговец, не води автоматично до заличаване на търговеца в търговския регистър и ликвидиране на предприятието му, а има за последица откриване на наследството му, включващо както личното му имущество, така и предприятието на ЕТ. С оглед разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ТЗ, съгласно която наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието му и да запазят неговата фирма, съставът е приел, че при продължаване на дейността на търговеца от негов наследник, правата и задълженията на предприятието на починалия ЕТ преминават към наследника, поел предприятието, считано от момента на откриване на наследството, т.е. от момента на смъртта наследодателя и в този случай предприятието на починалия ЕТ като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения преминава към поелия предприятието наследник, който поема изцяло правата и задълженията му. Мотивирано е, че е налице универсално правоприемство, което настъпва по силата на изразеното изрично съгласие на наследника да поеме предприятието, което има действие от момента на откриване на наследството, а не от момента на отразяване на поемането на предприятието в ТР, поради което приобретателят на предприятието не е освободен от задълженията на същото, възникнали до вписване на промяната в ТР. Изложени са съображенията, че целта на предвидената в разпоредбата на чл. 84 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД писмена покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в хипотезата на сключен договор за банков кредит за размера, начина на плащане и падежа на задължението по кредита. Счетено е обаче, че предвидената в разпоредбата на чл. 84 ал. 1 изр. 2 33Д покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, за които наследниците не знаят и за които всеки от тях ще отговоря с оглед наследствените си права, но не е приложима в хипотеза на поемане на предприятието от един от тях при условията на чл. 60 ал. 2 ТЗ, в който случай поемателят на търговското предприятие встъпва изцяло в правата и задълженията на търговското предприятие, същото продължава съществуването и дейността си и кредиторите му не следва да го уведомяват за падежа на задълженията му. Обсъдено е и, че договорът за кредит не е прекратил действието си със смъртта на физическото лице, регистрирано като ЕТ доколкото това обстоятелство не е предвидено изрично в договора и той е запазил действието си по отношение на универсалния правоприемник, а именно наследника, приел наследството и поел фирмата и предприятието на ЕТ, поради което за последния е възникнало задължение да изпълни задълженията по договора, така както са уговорени между страните и на посочения падеж. При тези правни изводи въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на въззивника, че той е следвало да получи покана по реда на чл. 84 ал. 1 изр. 2 ЗЗД от кредитора, за да възникне за него задължение да заплати главницата по кредита, респ. за да изпадне в забава по отношение на плащането й. По тези съображения искът е счетен изцяло за основателен, както по отношение на главницата по кредита в размера, установен от приетата счетоводна експертиза, така и по отношение на началната дата на законната лихва за забава - 08.12.2022г. и обезщетението за забава, претендирано от банката от 08.10.2022г. до 07.12.2022г. в установения размер от 2 137,61 лв. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Поставените въпроси нямат правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Те са хипотетични без връзка с конкретиката на разрешения от въззивната инстанция спор. При формулирането им касаторът не отчита същественото обстоятелство, че заповедното производство е инициирано срещу длъжник – едноличен търговец, който преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вече е придобил качество на търговец, поемайки по реда на чл.60,ал.2 ТЗ предприятието на починалия едноличен търговец, в което е включено задължението по договора за кредит – предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК. При фактите, че търговското предприятие е поето след падежа на задължението и предхожда датата на иницииране на заповедното производство, правно нелогична е тезата, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК кредиторът е следвало да извести чрез покана ЕТ „Д. А. Н. – Г. К.“, за да го постави в забава поради настъпилата преди падежа на задължението смърт на кредитополучателя ЕТ „Д. А. Н.“. Обстоятелството, че поемането на търговското предприятие на починалия едноличен търговец се осъществява чрез способа на универсално правоприемство, не може да обуслови основателността на тезата на касатора за необходимост от уведомяване на правоприемника - ЕТ за съществуването на вече приетите от него с факта на поемане на търговското предприятие задължения. Чрез поставянето на въпросите обжалващата страна застъпва правно необосновано становище, че търговецът не е длъжен да знае за задълженията/пасивите на предприятието, което той вече е поел по реда на чл.60,ал.2 ТЗ; че е необходима писмена покана от кредиторите, с която да бъде уведомен за наличието и размера на задължението на починалия едноличен търговец, чийто падеж е настъпил към момента на осъщественото поемане на предприятието. В случая и изискуемостта на задължението и забавата са настъпили преди инициирането на заповедното производство, а несъгласието на касатора с формираните в този смисъл изводи на въззивната инстанция, не може до обуслови осъществяването на факултативния касационен контрол. След като формулираните в изложението въпроси не са годни да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването не следва да се обсъжда въведеното към тях допълнително основание. Неоснователно е и искането за допускане на директния достъп до касационен контрол. Основанието „очевидна неправилност“ е формално посочено и необосновано. Не може да бъде споделено твърдението, че въззивният акт е постановен в „противоречие с основни принципи на правото и гражданския закон“. Такава констатация въз основа на прочита на мотивите към обжалваното решение не може да бъде изведена. Доколкото в касационната жалба и в изложението касаторът акцентира на качеството си на „наследник“ за пълнота на изложението следва да се посочи, че в решението по т.д.№ 1528/2018г. на 2 т.о. на ВКС е даден отговор, че предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи. В конкретния спор ответницата не само, че не е оспорил твърденията на банката в молбата от 23.10.2023г. (за установяването на които ищецът е ангажирал доказателства), че за периода от 24.08.2020г. - датата на сключване на процесния договор за кредит, до датата на вписването на поемането на търговското предприятие на починалия търговец - 30.11.2022г., Г. К. е била в трудово правоотношение с кредитополучателя ЕТ „Д. А. Н.“ на длъжност счетоводител и е осигурявала търговската му дейност, т.е. била е детайлно запозната със задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит, но в съдебно заседание на 29.01.2024г. и изрично е признала това обстоятелство като ненуждаещо се от доказване. От значение за извода за знание на наследника Г. К. за задължението на починалия едноличен търговец по договора за кредит е и безспорно установеното по делото обстоятелство, че на 17.10.2022г. чрез дружество, чийто едноличен собственик на капитала е тя, е преведена сума за частично погасяване на задължението на ЕТ „Д. А. Н.“ по процесния кредит. Поради изложеното, неоснователно е поддържаното от касатора становище, че при уговорен срок за изпълнение на облигационно задължение, за съществуването на което длъжникът е в известност, е необходима покана от кредитора за настъпването на забава. Ответникът в касационното производство не е претендирал разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба и такива не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.