Определение № 580 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2923/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мусала Ив“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1686 от 05.07.2019г. по т.д. № 538/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 2262 от 12.11.2018г. по т.д. № 745/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 7 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен искът на касатора да се признае за установено по отношение на „Портал“ ЕООД, че не дължи на основание чл.110 ЗЗД сумите по изпълнителния лист, издаден на 27.01.2012г. въз основа на решение от 09.01.2012г. по т.д. № 1766/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1072/24.11.2010г. по т.д. № 119/2010г. на Софийски градски съд, а именно: 6 876,12 лева – съгласно Акт № 14 за приемане на СМР – земни работи – доставка на скални маси от 10.07.2007г. в обект „Бизнес Център Искър Юг“, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 314,54 лева за периода 11.07.2007г. до 11.01.2010г.; 29 632,01 лева с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР на обект „Жилищна сграда и околно пространство на парцел № V 461, кв.15а по плана на [населено място], м. в.з. „Б. път“, съгласно Протокол № 1 от 05.01.2009г.; 1 703,20 лева, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.11 от Анекс № 1 от 03.11.2008г. към договор за строителство; 31 920,96 лева с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР – гараж в обект „Бизнес Център Искър Юг“; 9 313,25 лева – обезщетение за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 13.04.2008г. до 11.01.2010г.; 3 189,14 лева – присъдени съдебни разноски. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е тълкувал чл.116, б. „в“ ЗЗД и т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка изразява становище, че поисканият от ответника запор не е от категорията изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, а има за цел привидно да поддържа висящността на изпълнителния процес. Поддържа още, че за да се счита за изпълнително действие, запорът следва да е наложен върху индивидуализирано и съществуващо вземане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Може ли да се смята за наложен запорът върху несъществуващо вземане на „Мусала Ив“ ЕООД към „Алегра Девелопмент“" ООД и представлява ли същият валидно изпълнително действие от категорията на прекъсващите давността за вземането по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД, ако в съобщението за налагането му вземането не е описано точно, съгласно изискването на чл.450, ал.2 ГПК?“. Твърди още наличие на очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По това основание прави оплакване, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.450, ал.3 и чл.507 ГПК във връзка с изискването за точно посочване на вземането. Ответникът „Портал“ ЕООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва и довода за очевидна неправилност на решението. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил на основание чл.272 ГПК към тях. Приел е, че основният за изхода на спора въпрос е дали давността за вземанията на „Мусала Ив“ ООД към „Алегра Дивелопмент“ ООД е прекъсната чрез налагането на запор върху тези вземания от съдебния изпълнител на 23.03.2016г. Решаващият съдебен състав се е позовал на т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която, за да бъде определено като изпълнително действие, налагането на запор върху вземане не е обусловено от съществуването на вземането. Посочил е, че ако вземането не съществува, запорът няма да породи предвидените в закона последици, както и няма да се реализира изпълнителният способ, от който той е част. Посочил е още, че разпоредбата на чл.116, б. „в“ ЗЗД свързва прекъсването на давността с предприемане на действия, насочени към провеждане на изпълнителен способ. С оглед на това е приел, че за погасителната давност е ирелевантно дали предприетите изпълнителни способи са резултатни. Въззивният съд е заключил, че липсата на вземане на длъжника „Мусала Ив“ ООД към третото лице „Алегра Дивелопмент“ ООД не е основание за дерогиране на ефекта от предприетия от взискателя изпълнителен способ. Изложил е съображения, че от значение е само демонстрираната от взискателя активност с цел удовлетворяване на вземанията му, като е изтъкнал, че за същия липсва начин, по който да се осведоми за съществуването на вземането на длъжника към третото лице. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е фактологично формулиран и предпоставя отговор с оглед конкретиката на спора, съобразно доказателствата по същия. Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване, не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с т.5 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС. По смисъла на разясненията, дадени в тълкувателното решение, действията на съдебния изпълнител по осъществяване на процедурата по чл.507 и сл. ГПК се предприемат само въз основа на твърдения на взискателя за съществуващо вземане в полза на длъжника към трето лице – негов длъжник. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъдат извършени чрез проверка, подобна на тази по чл.465 ГПК за движимите вещи и по чл.483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Запорът върху вземането се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл.450, ал.3 и чл.507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагане на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение