Определение № 4535 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от: М. Б. М.-Н., Л. С. Н., С. И. С., Г. Н. М., Д. И. Д. и Д. П. Д., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М.-Н. против въззивно определение № 628 от 27.02.2026г. по в.ч.гр.д. № 3227/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 20335 от 20.10.2025г. по гр.д.№ 2009/2024г. на СГС за прекратяване на производството по предявения главен иск и изпращане поп подсъдност на районен съд на предявените евентуални искове. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от „А1 България“ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. и М., чрез процесуалния представител адвокат В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Настоящите жалбоподатели са предявили на 19.02.2024г. против „А1 България“ЕАД [населено място] колективен иск с правно основание чл.379 ГПК с искане ответникът да бъде осъден да „преустанови действията с които нарушава колективните интереси на потребителите“, изразяващи се с включването на клаузите по чл.8 от договорите за мобилни услуги, т.23.2, т.27.1 от Общите условия, т.7 от Приложение №1 към договорите за мобилни услуги, т.7.2, т.7.3, т.54.2 от Общите условия и да са забрани на„А1 България“ЕАД прилагането на така посочените клаузи за в бъдеще. При условията на евентуалност са предявени искове за приемане за установено, че горепосочените клаузи са неравноправни. Кръгът на увредените лица е определен като „всички физически и юридически лица, които действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност са сключи договор за мобилни услуги, приложение № 1 и Общи условия към него“ с ответното дружество. С разпореждане № 5048 от 27.02.2024г. исковата молба е оставена без движения с указания за представяне на доказателства от ищците „за възможностите си сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес на потребителите на „А1 България“ЕАД, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото“ В изпълнение на указанията са представени доказателства. След преценка, че дадените указания са надлежно изпълнени, съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника, който в предоставения срок е входирал отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация да предявяват настоящите искове, доколкото е налице специално установена процедура за това по чл.186 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, съобразно която изчерпателно са посочени лицата, легитимирани да предявят иск за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективни интереси и ищците не попадат сред тях. Съгласно чл.148, т.4 ЗЗП единствено Комисията за защита на потребителите е легитимна да предявява искове за прогласяване на нищожност поради наличие на неравноправни клаузи в сключени договор с общи условия. Последвало е уточнение от 16.05.2025г. на исковата с молба, в което е посочено, че ищците действат като абонати и крайни ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ЕАД и че искането им е: да бъде осъдено ответното дружество да преустанови увреждащите действия с които нарушава колективните интереси на абонатите, чрез първоначално посочените клаузи условия и да са забрани на„А1 България“ЕАД прилагането им за в бъдеще. Уточнени са и предявените евентуални искове. С определение № 20335 от 20.10.2025г., СГС е прекратил производството по делото по главния иск и преценяйки, че компетентен да се произнесе по евентуалните е районния съд, му ги е изпратил. Решаващите му доводи са следните: Предявеният иск е с правно основание чл.186, ал.1 ЗЗП и доколкото същият – съгласно чл.186, ал.4 ЗЗП може да се предяви само от сдружения за защита на потребителите, включени в списъка по чл.164, ал.1, т.7 ЗЗП, Комисията за защита на потребителите и организации или публичен орган, признати от държава членка, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективни интереси на потребителите, ищците като физически лица, не притежават надлежна процесуална легитимация. Неоценяемите искове за прогласяване нищожност на клаузи от договори, сключени с потребители не попадат в никоя от хипотезите за подсъдност на окръжен съд. Същите подлежат на разглеждане от районния съд и по ред, различен от този, приложим за главния колективен иск, поради което следва да се изпратят на компетентния съд. Така постановения акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение № 628 от 27.02.2026г. При постановяването му САС е възприел изложените от СГС доводи, като допълнително в мотивите е налице позоваване на чл.379, ал.4 ГПК, съгласно която колективен иск по ал.1 може да бъде предявен само, когато това е предвидено в закон. Нормата е в сила от 3.02.2026г. /т.е. след предявяване на иска/, ДВ бр.13/2026г., но доколкото се касае за процесуален закон и при липса на предвидени преходни и заключителни разпоредби, регламентиращи обратно действие на стария закон, следва да се приеме, че нормата е приложима от датата на влизането й в сила. В случая предявеният колективен иск е за преустановяване на действия, с които се нарушават права на потребители-ползватели на мобилни услуги, предоставени от ответното дружество и той следва да бъде квалифициран като иск по чл.186, ал.1 ЗЗП. Ищците не са активно легитимирани да го водят, защото са лица извън изчерпателно посочените в чл.186, ал.4 ЗЗП. В представеното към жалбата изложение, жалбоподателите се позовават на основанията за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Очевидната неправилност е обоснована с твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Считат, че искът не е с правно основание чл.186, ал.1 ЗЗП, а по чл.379, ал.3 ГПК, тъй като е предявен от лица - абонати на ответното дружество, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал.1. Считат за неоправдано отричането на правото на иск за защита на колективен интерес само защото имат и качеството на потребители. Въвеждането на специални механизми за защита на колективни интереси на потребителите не би следвало да засяга наличните. Твърди се и необоснованост на постановения акт, както и наличие на съществено процесуално нарушение. Във връзка с посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се приеме, че при твърдение за засегнат колективен интерес, приложим е единствено реда по Закона за защита на потребителите, когато част от засегнатите лица не попадат в легалното определение за „потребител“по §13, т.1 ДР на ЗЗП и ако не - по какъв ред тези лица следва да защитят правата си?, 2. Допустимо ли е правото на защита на колективен интерес да бъде обусловено изцяло от процесуалната активност на трети лица – компетентни организации по чл.186, ал.4 ЗЗП и води ли тяхното бездействие до недопустимо ограничаване на правото на достъп до съд на засегнатите лица?, 3. Допустимо ли е разпоредбата на чл.379, ал.4 ГПК да ограничава правото на предявяване на колективен иск, като свежда възможността за упражняването му единствено до хипотези, изрично предвидени в закон, при положение, че действащата нормативна уредба предвижда такива възможности в силно ограничен обем, като на практика води до съществено стесняване на достъпа до съд и ограничаване защитата на колективните интереси? и 4. Допустимо ли е новоприетата разпоредба на чл.379, ал.4 ГПК, ограничаваща активната процесуална легитимация за предявяване на колективен иск само до изрично посочените в закона субекти, да се прилага ретроактивно спрямо висящи производства, при които ищците към момента на образуване на производството, са разполагали с процесуалното право да предявят колективен иск по общия ред на чл.379 и сл.ГПК? В подадената частна касационна жалба е направено искане – настоящият съдебен състав да сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на чл.379, ал.1 ГПК и чл.186, ал.1 ЗЗП. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя въпроси, доколкото нито един от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съобразно дадените разяснения с т.1 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съображенията за това са следните: Съгласно цитираното Тълкувателно решение - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Първият поставен въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, защото съдържа условие, което не е прието от въззивния съд – че част от засегнатите лица не попадат в легалното определение за „потребител“. Обратно на това, въззивният съд е приел, че предявеният иск е колективен за защита права на потребители. Дали е допустимо правото на защита на колективен интерес да бъде обусловено изцяло от процесуалната активност на трети лица – компетентни организации по чл.186, ал.4 ЗЗП, дали е допустимо разпоредбата на чл.379, ал.4 ГПК да ограничава правото на предявяване на колективен иск, като свежда възможността за упражняването му единствено до хипотези, изрично предвидени в закон и дали е допустимо новоприетата разпоредба на чл.379, ал.4 ГПК, да ограничава активната процесуална легитимация за предявяване на колективен иск само до изрично посочени в закона субекти и да се прилага ретроактивно спрямо висящи производства /в какъвто смисъл са зададените втори, трети и четвърти въпроси от жалбоподателите/, са също въпроси които нито са включени в предмета на спора, нито са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Това са разрешения, дадени от законодателя, които не подлежат на обсъждане. Съгласно установената практика /вж.определение по ч.гр.д.№ 1826/2025г.на ІV г.о. и посочените в него/ - в глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове – по чл. 379, ал. 2 ГПК за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк, (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди и по чл. 379, ал. 3 ГПК - искове на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове). В случая предявеният иск цели - защита на колективните интереси на абонати и крайни ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ЕАД, които са сключили договори с посоченото дружество за мобилни услуги и са страни по договор с общи условия. Същите съставляват „потребители“, по смисъла на дефиницията на §13 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, определяща като потребител „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност “. Приемането на нормата на чл.379, ал.4 ГПК /ДВ бр.13/2026г., в сила от 3.02.2026г./ е част от цялостна промяна, включваща както приемането на Глава ХХХІІІ „а“ ГПК „Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“, така и промени в целия раздел ІV от ЗЗП, включително и в наименованието му „Средства за колективна защита. Квалифицирани организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“. Отговорът на поставените от жалбоподателите въпроси се съдържа в мотивите на законодателя, съобразно които – горепосочените промени в чл.379 ГПК, раздел ІV ЗЗП и приемането на глава ХХХІІІ „а“ ГПК са обусловени от целта на вносителите – да бъдат въведени в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828, „ изискваща от държавите - членки на ЕС, да имат поне един механизъм за колективна защита на потребителите, съответстващ на механизма за предявяване на представителни искове, предвиден в Директивата, с цел да се гарантира както на европейско ниво, така и на национално ниво, че потребителите във всички държави - членки на ЕС, разполагат с ефективен и ефикасен процесуален механизъм за предявяване на представителни искове за преустановяване или забрана и за предприемане на мерки, както и средства за правна защита“. В мотивите е констатирано, че действащото до този момент националното законодателство е съдържало уредба, в която въпреки предоставените средства за колективна защита на потребителите, са установени редица недостатъци, оказващи влияние върху ефективността и ефикасността на исковете за преустановяване и забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и на исковете за обезщетение. Целта на новата уредба е избягване на тези недостатъци и постигане на високо равнище на защита на потребителите, което „налага разширяване обхвата на исковете за преустановяване и забрана на нарушения и на исковете за средства за правна защита при нарушение на колективните интереси на потребителите“. Доколкото законите се тълкуват съобразно тяхната цел и мотивите за приемането им, с оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав не намира основание да счита нормите на чл.379, ал.1 ГПК и чл.186, ал.1 ЗЗП за противоконституционни, за да се отправя питане в този смисъл до Конституционния съд. Не е налице и основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. За да е „очевидно неправилен“ съдебният акт, същият следва да страда от явен за всички порок, а неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение