Определение № 69 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1578/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от В. К. Д., чрез адв. А. Д., с искане за допълване на определение № 496/29.11.2019 г. по настоящото гражданско дело № 1578/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Ответникът по молбата - Й. Й. М., представя отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК с аргументи за неоснователност на подадената молба. Прави искане в случай, че съдът уважи подадената молба по чл.248 ГПК, да намали поради прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 496/29.11.2019 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 05.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 109/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. С цитираното решение е потвърдено решение № 150 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 1785/2016 г. на Районен съд – Лом за допускане извършването на съдебна делба на описани земеделски имоти, останали в наследство от общия наследодател М. Г. Г., между съделителите В. К. Д., С. П. Г., Р. Л. Г., С. Е. Б., Б. Е. Г., С. К. В., В. К. В., Е. Т. Г., Й. Й. М., Л. А. Г., Д. А. Г., Е. К. Т., Р. К. Г., А. К. Р. и Ц. К. В., при посочени квоти. В отговора на касационната жалба, ответницата по нея В. К. Д., представлявана от адв. А. Д., своевременно е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл.288 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 05.02.2019 г., съгласно който Д. е заплатила на процесуалния си представител в брой сумата от 1 000 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответницата по касационна жалба. По делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, има характер на разписка /т.1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Настоящият състав съобрази, че в отговор на молбата за допълване на определението в частта за разноските, ответникът по нея е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, което е своевременно заявено. Разгледана по същество молбата за редуциране на присъдените разноски поради прекомерност е основателна, поради следните съображения: С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът разполага с правната възможност, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /1 000 лева/ на ответницата по касационна жалба се явява прекомерен, предвид установения в нормата на чл.78, ал.5 ГПК критерий. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл.288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуално представителство на ответницата по касация се изразява в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като последното следва да се определи в минимален размер. С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, изчислени съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3, вр. с чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение