Определение № 596 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ГАРДЕНИЯ“-ЕООД против решение № 38 от 23.01.2023 г. по гр.д.№ 568/2022 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение от 15.12.2021г. по гр.д. 10503/2016г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора против „БАНКА ДСК“-ЕАД и „ФЕРМЕР 2 000“- ЕАД /н/ иск с правно основание чл.440,ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че телескопичен товарач MANITOU, модел MLT 735-120 LSU PREMIUM, сериен №***, рег.№ ***, по отношение на който е насочено принудително изпълнение по изп.д.№ 579 от 2016г. на ЧСИ Т. К., не принадлежи на длъжника „ФЕРМЕР 2 000“-ЕАД /н/. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че доказателствата са анализирани погрешно и поради това изводите на въззивния съд са неправилни. Съдът е приел за недоказани обстоятелства, които не са били оспорени от другата страна. Твърди се и нарушение на чл. 7 от Закона за особените залози и необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Твърди се противоречие с Решение от 13.04.2007 г. по гр.д.№ 876/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 573/ 25.10.2010 г. по гр.д.№ 169/2009 г. на ВКС, ІV гр.о. и Решение № 1239/14.11.2008 г. по гр.д.№ 5449/2007 г. на ВКС, ІІ гр.о. по въпроса „От кой момент настъпва вещно правният ефект и преминаването на собствеността от продавача на купувача при продажба на индивидуално определени движими вещи? Наведено е и основанието „очевидна неправилност“ поради „неяснота в съдебното решение“ до степен на неразбираемост. Ответникът по касация „ФЕРМЕР 2 000“- ЕАД /н/, чрез синдика си А. С. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като формулираният въпрос е относим към спора, но не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика предвид събраните доказателства по делото – клаузите на договора и фактурата към него и липсата на доказателства, че уговореното в тях условие се е сбъднало. Оспорва се и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради това, че мотивите на решението са ясни и логични и кореспондират на събраните доказателства. Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос, с оглед представените доказателства не е правен и не е решен от въззивният съд в противоречие със съдебната практика. Оспорва се и наведеното основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, защото изводите на съда са логически изведени от доказателствата и са обсъдени всички възражения и доводи на касатора – ищец и въззивник. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявеният иск по чл. 440 ГПК е установено следното: Длъжникът „Фермер 2000“-АД е обезпечил свои задължения към „Банка ДСК“ ЕАД с Договор от 28.11.2012 г. за учредяване на особен залог върху движими вещи към договор за кредит № 1162/28.11.2012 г. с предмет, съгл. чл.2, ал.1 от договора - настоящи и бъдещи стоки и материали като съвкупност, представляващи селскостопанско оборудване, машини и резервни части. Договора за учредяване на особен залог е вписан на 15.12.2012 г. ЦРОС, а на 28.04.2016 г. е вписано и заявление за пристъпване към изпълнение, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД. По искане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу „Фермер 2000“ АД е образувано изпълнително дело № 20168650400192 на ЧСИ М. Д., преобразувано в изп.дело № 20168150400579 на ЧСИ Т. К.. На 18.05.2016г., по молба на взискателя от 14.05.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД е извършен опис и наложен запор на движими вещи на „Фермер 2000“ ЕАД по изп.д. № 20168150400579, сред които и процесния телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 премиум, сер. № ***. Третото лице „Гардения“ ЕООД е подало жалба против тези действия, но тя е оставена без разглеждане, защото не е установено тази запорирана вещ да е била в негово владение към момента на описа – намерена е в сграда, ползвана от длъжника, видно от протокола за опис. В жалбата по чл. 435, ал.4, а и в настоящото производство „Гардения“ ЕООД твърди, че е придобило собствеността върху тази вещ от длъжника с договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско оборудване от 11.12.2015г., приемо-предавателен протокол от 15.12.2015г., фактура № [ЕГН]/15.12.2015 г., платежни нареждания, издадени през периода 17.12.2015 г. - 27.05.2016 г. и регистрационен талон на телескопичен товарач MANITOU - част първа и втора. Съгласно чл. 1.2 от договора, оборудването, предмет на договора остава изключителна собственост на прехвърлителя „Фермер 2000“АД до момента на пълното плащане на договорената цена - 147 600 лв. с ДДС, включително дължимите лихви и ДДС, чл. 1.4. предвижда авансово плащане на 10 % от цената в срок от 15 дни, а остатъка – преди предаване на оборудването. Плащането на авансовата вноска се счита потвърждаване на поръчката – чл. 1.6 от договора. Посочена е конкретна банкова сметка, по която да се преведе цената – чл. 1.9. В чл.5.2 от договора е посочено, че оборудването - предмет на договора, е собственост на продавача през целия период на действие на договора до пълното изплащане на неговата цена, заедно с приложимите лихви и ДДС, съгласно условията на договора. Представената от ищеца фактура от 15.12.2015 г., подписана от двете страни, е издадена от „Фермер 2000“ АД е посочен получател на процесната вещ „Гардения“ ЕООД съдържа текст: „Собствеността на стоката се прехвърля от продавача на клиента при пълното изплащане на продажната цена“. Ищецът „Гардения“ ЕООД представя с исковата молба Анекс от същата дата - 15.12.2015 г., оспорена от другата страна, с който страните са се споразумели да променят само чл.5.2 от договора, като текстът придобие следното съдържание: „Оборудването, предмет на договора, представлява собственост на продавача до предаването му от продавача на клиента с приемо-предавателен протокол по реда на чл.4.4 от договора“. Останалите уговорки от договора не са променени. В представения Приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г. е посочено, че „Фермер 2000“АД предава на „Гардения“ ЕООД телескопичен товарач MANITOU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM, cep. № ***. Само две от представените платежни нареждания от периода 17.12.2015 г. – 27.05.2016г. са за преводи на суми по посочената в договора сметка и те не са заверени за извършено плащане от сметката на наредителя. По делото не е доказано плащане на цената и дори на авансовата вноска. Установено е, че на 16.12.2015 г. в КТИ - Ловеч, ищецът е поискал и е регистриран процесния телескопичния товарач със собственик „Гардения“ ЕООД и в преписката по регистрацията фигурират освен договора и анекса от 15.12.2015г., приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г. и фактурата от 15.12.2015 г. След извършеният опис по изпълнителното дело на 18.05.2016 г., ищецът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на телескопичния товарач.на 27.05.2016 г. Първата инстанция е отхвърлила иска по чл.440 ГПК, като е приела, че ищецът не е доказал, че към 18.05.2016 г. - датата на извършване на описа и налагане на запора по изп. дело №579/2016г. на ЧСИ Т. К. процеснта вещ не е била собственост на длъжника „ФЕРМЕР 2000“ ЕАД, че независимо от изразената воля в приемо-предавателния протокол, вещта не е предадена реално на „Гардения“ ЕООД и е останала в склада на „Фермер 2000“ ЕАД /н/ до 18.05.2016 г., където е открита и описана от частния съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело. Приел е, че анекса от 15.12.2015г. към договора от 11.12.2015г. е антидатиран - не е бил представен от ищеца при подаване на възражението от 14.06.2016 г. пред частния съдебен изпълнител, при уведомяването на банката на 06.06.2016 г. от Д. П. - счетоводител на „Гардения“ ЕООД за притежаваните от дружеството документи за право на собственост върху вещта Въззивната инстанция е приела, че „Гардения“ ЕООД не е придобила правото на собственост на основание договора от 11.12.2015 г. предвид уговореното отлагателно условие в чл. 5.2. от договора, като в подписаната от представители на двете дружества фактура от 15.12.2015 г., представена от ищеца е потвърдена изразената воля в договора по този текст. Като неоснователно е прието възражението на ищеца за липса на представителна власт за подписалите фактурата, защото е представена от него, а легитимирана да я оспори е другата страна, респективно представлявания. За неоснователни са преценени доводите на касатора, като въззивник, че действителната воля на страните по договора за доставка е изведена единствено въз основа на процесната фактура, тъй като са обсъдени и договора останалите доказателства и не е доказана изменение волята на страните преди налагане на запора. Прието е, чене е доказана достоверна дата на анекса, т.е. реализирането на такива факти, извън самия документ, които безсъмнено да изключват съставянето на документа след тяхното осъществяване. За установяване на достоверна дата, ищецът се е позовал на осчетоводяването на анекса в инвентарната книга на „Гардения“ ЕООД от счетоводителка на дружеството Д. П., това, че той бил при нея към датата на осъществяване на кореспонденцията между нея и „Банка ДСК“ АД - 06.06.2016 г. и предвид издаване на свидетелство за регистрация на процесния товарач от КТИ-Ловеч на „Гардения“ ЕООД на 16.12.2015г. Съдът е приел, че осъществяването на което и да е от тези три обстоятелства не е доказано с достатъчно доказателства, а и не доказва съществуване на анекса, защото не изключва възможността той да е съставен по-късно /чл. 181 ГПК/. За този извод са обсъдени свидетелските показания на счетоводителката П., преценени съгласно нормата на чл. 172 ГПК, при отчитане на заинтересоваността й и останалите доказателства по делото, установяващи не представяне от нея на анекса към договора на банката, въпреки, че е разбрала, че трябва да изпрати документите за собственост, а той е към договора, непредставянето на анекса пред ЧСИ при оспорване на описа и налагане на запора, не представяне на доказателства, които да установяват, че активът, предмет на договора и анекса е осчетоводен в инвентарната книга на дружеството, факта, че фактурата е със същата дата, от която е и анекса, но с различно съдържание от него. Относно регистрацията на процесната вещ в КТИ – Ловеч, съдът е приел, че не може да се направи еднозначен извод, че анекса е представен пред този орган, защото в заявлението не е посочено какви документи за собственост са представени, а длъжностното лице по регистрацията би могло да издаде свидетелство за регистрация и само въз основа на договора за доставка - за него не е налице задължение служебно да проверява дали са изпълнени условията на договора. Като логичен извод от това, че не е доказана достоверна дата на анекса, въззивният съд е приел, че волята на страните по договора не е изменяна, а собствеността не е преминала от длъжника към ищеца, защото не е доказано от ищеца при негова доказателствена тежест, че се е сбъднало уговореното отлагателно условие в чл. 5.2 от договора – да се плати изцяло продажната цена. Само две от представените платежни нареждания са за превод на суми по посочената в договора сметка, не е доказано, че нареденото плащане е извършено, т.е., че е имало средства по сметката на наредителя, двете плащания от 27.05.2015 г. са общо за сумата 27 600 лв., при продажна цена - 147 600 лв., а и те са от дата след налагане на запора на 18.05.2015 г. Въззивната инстанция е обсъдила и довода на ищеца, че процесната вещ е придобита от длъжника по-късно и не е предмет на договора за залог, като е приела този довод за неоснователен, тъй като предмет на договора за залог по ЗОЗ е освен налични активи и бъдещи стоки и материали, собственост на залогодателя „Фермер-2000“ ЕАД, представляващи съвкупност от селскостопанско оборудване, машини, резервни части с факта на придобиването им от длъжника. Така процесната вещ е станала част от заложената съвкупност. Като неоснователно е преценено и възражението за погасяване на заложните права на „Банка ДСК“ АД върху процесния товарач на основание чл.7 от Закона за особените залози, защото на 28.04.2016 г., „Банка ДСК“ АД е вписала пристъпване към изпълнение по посочените особени залози, след което заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, а длъжникът не може да извършва последващи разпоредителни сделки с него, т.е. извършените такива са непротивопоставими на кредитора, а чл. 7 ЗСЗ е неприложим след този момент. До тази дата, ищецът не е доказал длъжникът да се изгубил правото на собственост върху процесния актив. Съдът е обсъдил допълнително и последиците, ако се приеме, че анекса е съществувал, като е посочил, че с него е изменен само чл. 5.2 от договора, но остават непроменени останалите тестове, включително и чл. 1.2 от договора, с който страните са уговорили, че процесното оборудване остава изключителна собственост на „Фермер-2000“ АД до момента на пълното плащане на уговорената цена. 15.12.2015г. – факт, който не е доказано да е настъпил. Обсъдено е и противоречието между представения частен документ - приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г. за предаване на процесната вещ и протокола за опис от 18.05.2016 г. по изп. дело 579/2016г. по описа на ЧСИ Т. К., който е официален документ и установява с обвързваща съда доказателствена сила, че към датата на извършване на описа процесната движима вещ се е намирала във фактическата власт на Фермер 2000 ЕАД, в собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в обл. П., [населено място] на длъжника, поради което не е могло да е предаден на ищеца три дни по-рано. С изложените мотиви, въззивната инстанция е потвърдила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска по чл. 440 ГПК. Въззивното решене е валидно, защото е постановено от компетентен съд, в законен състав и в изискуемата от закона форма. С него съдът се е произнесъл по предявения иск в рамките на правораздавателната си власт, поради което то не е и недопустимо. Неоснователно се подържа основанието очевидна неправилност поради „неяснота в съдебното решение“ до степен на неразбираемост. От подробното изложение на мотивите на въззивната инстанция е видно, че те са логични, изводите са изведени при спазване правилата на логиката и следват от събраните доказателства. Подробно са обсъдени противоречията в тезата на касатора и в представените от него доказателства и защо те не доказват твърденията му. Обсъдени са подробно и заявените от касатора доводи и възражения, като формираните изводи са логични и разбираеми. Съдът не констатира и противоречие с императивна правна норма. Затова не са налице наведените основания по чл. 280, ал.2, пр.1-3 ГПК. Твърди се противоречие с Решение от 13.04.2007 г. по гр.д.№ 876/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 573/ 25.10.2010 г. по гр.д.№ 169/2009 г. на ВКС, ІV гр.о. и Решение № 1239/14.11.2008 г. по гр.д.№ 5449/2007 г. на ВКС, ІІ гр.о. по въпроса „От кой момент настъпва вещно правният ефект и преминаването на собствеността от продавача на купувача при продажба на индивидуално определени движими вещи? В цитираните от касатора решения се приема на основание чл. 24, ал.1 ЗЗД, че вещно правният ефект при прехвърляне на вещно право на основание сделка настъпва от сключването й, но това е правило, от което страните могат да уговорят изключение, като уговорят условие, от което зависи действието на договора - чл. 25 ЗЗД. Когато е уговорено отлагателно условие, както в представения по делото договор, собствеността се придобива при сбъдването му. /Решение № 979 от 20.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 541/2007 г., II т. о./ Сбъдването на уговореното в договора от 11.12.2015 г. не е доказано, както и изменение на договора в смисъл на отпадане на уговореното условие, поради което представената съдебна практика по приложението на чл. 24, ал.1 ЗЗД е неприложима. Следователно не е налице противоречие с нея, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение