Определение № 178 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 620/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на ЗД [фирма] –гр. София срещу решение №842 от 11.11.2010г. по гр. дело №502/201ог. на САС, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 04.05.2010 г по гр.д. №122/08 на СГС в частта за уважаване исковете на А. П. С. и С. В. С. с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ от ТЗ срещу касатора в качеството му на застраховател срещу риск”Гражданска отговорност на водач на МПС” за сумите от по 24 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от виновно причинена при ПТП смърт на техния съпруг, респ. баща. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, изразена в незаконосъобразно ангажиране отговорността на ответника като застраховател срещу риск ”Гражданска отговорност на водач на МПС”, след уважаването на гражданския иск в наказателното производство, предявен от страна на същите ищци срещу прекия причинител на вредите. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател срещу риск ”Гражданска отговорност на водач на МПС”, независимо от уважаването на гражданския иск в наказателното производство, предявен от страна на същите ищци срещу прекия причинител на вредите. Правният въпрос от значение за изхода на спора, формулиран от самия касатор е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска на пострадалите лица срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, при положение, че последният е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение