Определение № 36 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7786/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 3064/18.10.2013 год. на А. И. М. и М. Й. М., и двамата от [населено място] чрез адв. Е. Я.- АК Р. срещу въззивно Решение Nо 3676 от 19.09.2013 година по гр.възз..д.Nо 614/2013 година на ОС-Благоевград, с което е обезсилено решение на РС Разлог на основание чл. 270 ал.3 ГПК лед като е прието, че е нарушена родовата подсъдност на заявения иск. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалния закона – чл. 104 т.4 ГПК и чл. 236 ал.2 ГПК, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК по въпроса зa приложимостта на разпоредбата на чл. 104 т. 4 ГПК при заявена искова претенция по чл. 108 ЗС, разрешен противоречиво от други решения на съдилищата - сочат се Решение Nо 99/ 10.05.2013 год. по гр.д. Nо 681/2012 год. ВКС, Определение Nо 550/ 12.03.2012 год. по гр.в.д. Nо 635/2012 год. на АС-София и др., с който се приема, че родовата подсъдност по заявените вещни искове се определя по чл. 104 т.3 ГПК във вр.с чл.69 ГПК, като компетентен е окръжния съд като първа инстанция при цена на иска над 50 000 лв. и по въпроса за значението при определяне цената на иска по чл. 108 ЗС при обективно кумулативно съединяване на исковете ,също произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, произнесен от съдилищата с Определение Nо 681/ 18.04.2011 год. по в.ч. д. Nо 736/2011 год. на АС-София и Определение Nо 1886 / 08.08.2013 год. по гр.в.д. Nо 2359/2013 год. по иск по чл. 72 ал.1 ГПК/ облигационни искове/. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна чрез адв. П. Щ.- АК Б., с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателност на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи и с оглед на представените съдебни решения- задължителна съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира за основателен довода за противоречиво разрешение на въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 104 т. 4 ГПК за определяне родовата подсъдност при заявена искова претенция по чл.108 ЗС и последиците при нарушаването и. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т 2 ГПК. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане на пропорционална държавна такса в размер на тази платена за въззивно обжалване съгласно Тарифата за ДТ дължими по ГПК, като в конкретния случай същата е в размер от 344 лв./ триста и четиридесет и четири лв./, вносима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия