Определение № 494 от 04.05.2015 г. на ВКС по д. № 600/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ц. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №393/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. К. иск по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД – за отмяна на дарението на недвижим имот – етаж от къща, по нот. акт №48/01 г. на Благоевградски нотариус. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въпросът / конкретизиран и уточнен от поставените в изложението – ТР №1/19.10.10 г./: може ли въззивният съд да въвежда в решението си по спора нови факти и обстоятелства от предмета на спора – в случая финансовата възможност на ответника по иска да дава поисканата му издръжка, без в хода на производството да ги е посочил на страните и да им е указал доказателствената тежест за тях, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и процесуалните норми на ГПК, така че ищецът е лишен от адекватна защита по делото. Въззивният съд е приел, че ищецът има трайна нужда от издръжка, при доказан месечен доход само от пенсия, който е под средно необходимия за едно лице в страната. Поискал е издръжка от надарения ответник и той не му е предоставил такава. Ищецът обаче не е доказал, че ответникът разполага с достатъчно средства, за да дава поисканата му издръжка, без да постави себе си и лицата, които издържа по закон в по-неблагоприятно положение от това на дарителя – ТР №1/21.10.13 г. ОСГК. Въззивният съд е констатирал, че в доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца да докаже този факт, но е приел, че в случая въззивната инстанция не може да поправи този пропуск, защото не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада. За тях следва да има оплакване във въззивната жалба, а в случая такова не е направено. ВКС констатира, че поставения от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/9.12.13 г. на ОСГТК, т.2 - за задължението на въззивния съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Това задължение, когато се касае за приложение на императивна материалноправна норма, е посочено и в практиката по чл.290 от ГПК – напр. по гр.д. №2008/14 г. на първо г.о. / за приложението на чл.64 ЗС/ и по гр.д. №2623/13 г. на четвърто г.о. Това налага обжалването на въззивното решение да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отделение