Определение № 352 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 48851/01.08.2022 г. от Л. Б. П., чрез процесуалния представител адв. И. Я., срещу определение № 4532 от 18.05.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4363/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 4628 от 22.02.2022 г. по гр. д. № 34839/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба като е приел, че първоинстанционния съд е дал на ищцата точни указания за отстраняване нередовностите на предявения иск. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че въпросът „В случай, че констатираните нередовности на исковата молба категорично сочат необходимост от правна помощ за изясняване на делото от фактическа страна, длъжен ли е съдът на основание чл. 99 от ГПК да укаже на страната по достъпен и достатъчно ясен начин, че има възможността да ползва правна помощ?“ е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с процесуалния закон, съгласно формираната практика по чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 450 от 13.06.2013 г. по ч. гр. д. № 2403/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 548/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на соченото от жалбоподателя такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се прилага при липса на съдебна практика или при необходимост от нейното осъвременяване. При констатирана нередовност на исковата молба, за съда съществува задължението да съобщи на ищеца възможността да ползва правна помощ. Това задължение е изрично разписано в процесуалния закон - чл. 129, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. В определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 548/2010 г. на ВКС, III г. о. е прието, че действайки при условията на пълен въззив при обжалване на определенията, въззивният съд следва служебно да провери всички правнорелевантни факти, включително изпълнено ли е задължението по чл. 129, ал. 2 ГПК. При данните по делото настоящият съдебен състав приема, че исковата молба, изготвена на ръка от ищцата, действително е съдържала нередовности. Исковата молба е оставена без движение двукратно с разпореждане от 30.11.2021 г. и с разпореждане от 26.01.2022 г., като на ищцата са давани конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но не й е указана възможността да ползва правна помощ. Съдът е следвало да съобрази необходимостта от правна помощ и с разпореждането си за оставяне на исковата молба без движение да уведоми страната за тази процесуална възможност. Първоинстанционният съд не е сторил това, а е върнал исковата молба. Въззивният съд от своя страна е допуснал процесуално нарушение като е потвърдил това определение. Той неправилно е приел, че първоинстанционният съд е разяснил на ищцата възможността да поиска правна помощ, но тя не е направила такова искане. Не представляват такова дадените с разпореждане от 12.07.2021 г. указания до ищцата във връзка с преценка основателността на релевираното в исковата молба искане за освобождаване от такса по чл. 83 ГПК да представи документи по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение не е констатирано от въззивния съд, което се е отразило и на правилността на обжалваното въззивно определение. Предвид изложеното обжалваното определение, ведно с потвърдения с него първоинстанционен акт, следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение