Определение № 50237 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ню Енерджи груп“ЕООД срещу решение №.262679/21.04.21 по г.д.№.16582/19 на СГС, ГО, ІV Ас.-с което е потвърдено реш.№.181107/31.07.19 по г.д.№.77016/18 на СРС, ГО, 74с., за отхвърляне на предявените от касатора искове - главен с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 8565,63лв., съставляваща получена без правно основание сума за удържани в качеството на производител на еленергия спрямо „Ню Енърджи груп“ЕООД такси за облагане на приходите от произведена еленергия за периода 01.01.14-9.08.14, и евентуален с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на горната сума в резултат на непозволено увреждане от служители на държавен орган, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 5.12.18 до окончателното изплащане. Ответната страна Република България, чрез министъра на финансите, оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, че претенцията е неоснователна, тъй като нормите на чл.35а и сл. ЗЕВИ, въз основа на които е била събрана таксата, са били към момента на удържането част от действащото законодателство /обявени са за противоконституционни с решение на Конституционния съд /КС/ №.13/31.07.14 и съгласно чл.151 ал.2 изр.3 от Конституцията на Република България /КРБ/ не се прилагат от деня на влизане в сила на решението – който е последващ за предявения период/. Същевременно държавата не е пасивно процесуалноправно и материалноправно легитимирана - искът е недопустим, съответно неоснователен, доколкото конституционно регламентираната нормотворческа дейност не полежи на съдебен контрол от гражданските съдилища /КРБ предписва единствено контрол за конституционосъобразност и валидност на законодателната дейност на Народното събрание /НС/, който е поставен в изключителна компетентност на КС/. Посочено е, че националната правна уредба не предвижда възможност за ангажиране на отговорността на държавата, вкл. по общия исков ред, във връзка с осъществяваната от НС законодателна дейност; законите не попадат в обхвата на „незаконни актове и действия“ по смисъла на чл.7 КРБ, за които държавата може да отговаря имуществено; такава възможност не е предвидена и в ЗОДОВ. Приемането на закон, представляващ действащо и приложимо право до определен момент, не може да се квалифицира като противоправно действие, от което са произтекли вреди – доколкото КРБ на основание чл.151 ал.2 изр.3 КРБ не признава извършеното плащане за противоправна последица, респективно за претърпяна вреда. Отразено е, че с оглед разпоредбата на чл.151 ал.2 изр.3 КРБ следва да се приеме, че отношенията, които са се породили и развили въз основа на нормите на ЗЕВИ до влизане в сила на решение на КС №.13/31.07.14, са били в съответствие с Конституцията, а законът, който ги е регулирал, не е бил в противоречие с правовия ред /не е налице законова разпоредба, която да установи прилагането на закона до обявяването му с решение на КС за противоконституционен за противоправно/. За несъстоятелни са намерени и твърденията, че съгласно чл.22 ал.4 ЗКС НС е дължало приемане на законодателство, с което да бъдат възстановени нанесените вреди, че държавата е възложител на народните представители по смисъла на чл.49 ЗЗД и че за ищеца е възникнала вреда-доколкото таксите са били законосъобразно начислени /въз основа на правни разпоредби, които са били обективно действащо право/; неприложима е и презумпцията за вина, тъй като НС е колективен орган. За неоснователни са намерени и доводите за нарушени норми на европейското право. Посочено е, че с реш. на СЕС от 20.09.17 по съединени дела С-215/16, С-216/16, С-220/14 и С-221/16 е прието, че Директива 2009/28/СЕ трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предвижда събирането на такса върху вятърните генератори, предназначени за производство на електроенергия. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Налице ли е противоправност на законодателната дейност на НС, изразяваща се в приемането на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС и като последица от това носи ли Държавата имуществена отговорност за приемане на противоконституционните закони?“ /реш.№.244/26.01.21 по г.д.№.1732/19, ІV ГО, реш.№.202/19.01.21 по г.д.№.4474/18, ІV ГО, реш.№.249/15.01.21 по г.д.№.4069/19, реш.№.71/06.04.19 по г.д.№.3804/19, ІV ГО/; 2.“На законно правно основание ли са събрани сумите от 1.01.14 до 10.08.14, когато е постановено решение №.13/31.07.14 по к.д.№.1/14 на КС, и какво е действието на това решение по отношение на висящите, незавършени правоотношения, каквито са процесните?“ /реш.№.244/ 26.01.21 по г.д.№.1732/19, ІV ГО, реш.№.184/21.01.21 по г.д.№.2697/19, ІV ГО, реш.№.202/19.01.21 по г.д.№.4474/18, ІV ГО, реш.№.123/18.12.20 по г.д.№.4892/19, ІІІ ГО, реш.№.207/6.01.20 по г.д.№.4662/19, ІІІ ГО/; 3.“Могат ли да се разглеждат като имуществена вреда таксите, събрани от държавата до 10.08.14, могат ли да се определят като вреда за финансово задълженото лице /касатора/ и подлежат ли те на връщане по исков ред?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно ТР 1/22 приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие; разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред; законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС; бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение; имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект; правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл.22 ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл.49 ЗЗД; отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира, без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Обжалването се допуска с оглед проверка съобразяването на така установената уеднаквена практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 171,31лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,