Определение № 5227 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4770/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. С. срещу решение № 5817 от 25.09.2025 г. по в. гр. дело № 9282/2024 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта му, в която е потвърдено решение № 2017592 от 07.03.2024 г. по гр. дело № 8387/2021 г. на Софийски районен съд в частта му по извършване на делбата, с която е възложен на съделителя Г. Р. С., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, апартамент № 4, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, клозет, входно антре, балкон и тераса, с площ от 93.65 кв.м., заедно с мазе № 5 с площ от 11 кв.м., заедно с таван № 4 с площ от 9.60 кв.м. и с 4.344 % идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху УПИ *** за „жилищно строителство“ от кв. 148, м. „Л. - втора част“, с площ от 2 258 кв.м., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-739 от 21. 11.2017 г., при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане заплати на съделителя А. Р. С. сумата 73 040 лв. за уравнение на дела му, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното плащане, и с която за уравняване на дяловете е поставен в дял на съделителя А. Р. С. другият допуснат до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 92.50 кв. м., заедно с таванско помещение № 70 и с 1. 550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на едното процесно жилище в дял на един от съделителите, както и че при поделяемост на цялата делбена маса като в случая не може да се приложи способът по чл. 349, ал. 2 ГПК, а делбата следва да се извърши по реда на чл. 352 ГПК или на чл. 353 ГПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение по извършване на делбата. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски по делото. В изложението на основанията за допускане на касационния контрол, А. Р. С. навежда хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, обобщени и преформулирани съобразно правомощията на ВКС съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Може ли да бъде възложено неподеляемо жилище на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на един от съделителите, ако същият съдителител притежава идеална част от второто жилище, допуснато до делба, както и ако в делбената маса има два неподеляеми жилищни имота и съделителите са двама с равни права в съсобствеността? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводи и възражения на страните?. Първият въпрос касаторът твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4 от 30.Х.1964 г., ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 110 от 25.05.2016 г. по гр.д. № 432/2016 г. на ВКС, І ГО, решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д. № 4212/2017 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 118 от 05.11.2015 г. по гр.д. № 1262/2015 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д. № 4212/2017 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 118 от 05.11.2015 г. по гр.д. № 1262/2015 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 818/2009 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 6017/2009 г. на ВКС, решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 14/2009 г. на ВКС и др., както и че в случай, че допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се приеме за неосъществено, то поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. По втория въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР № 1 от 04.01. 2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решения № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г.; № 17 от 23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г.; № 111 от 03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г.; № 136 от 06.11.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г.; № 180 от 11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г.; № 94 от 13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г.; № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г.; решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г., и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., всички на II ТО на ВКС. Ответникът по касационната жалба – Г. Р. С. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд, постановявайки атакувания съдебен акт в рамките на втората фаза на делбата, е посочил, че с влязло в сила решение е допусната делба между А. Р. С. и Г. Р. С. на двата процесни горепосочени апартаменти при равни дялове за двамата съделители. Намерил е за установено от приетото заключение на техническата експертиза, че всеки един от процесните жилищни недвижими имоти е реално неподеляем, а от останалите доказателства в процеса (писмени и гласни) - че съделителят, поискал възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК (Г. С.) не притежава друг жилищен или вилен имот, освен идеалните части от допуснатите до делба две жилища и че към момента на откриване на процесното наследство (на Т. С.) е живял в апартамента – предмет на възлагателната му претенция. Счел е, че притежаването на идеална част от другото делбено жилище не може да задоволи самостоятелно жилищните нужди на съделителя, тъй като не представлява реално обособена част от имот, която да може да се ползва целогодишно като жилище, поради което не е пречка за удовлетворяване на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Относно възражението, че делбената маса е поделяема и е недопустимо да се предявява възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, решаващият съд е посочил, че основен принцип при извършването на делбата е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари (чл. 69, ал. 2 ЗН). Изискването за неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК като условие за изнасяне на публична продан се отнася до делбената маса в нейната цялост, а не до отделните обекти, включени в нея, каквото е то по смисъла на чл. 349 ГПК. Делбената маса е поделяема, когато включва самостоятелни обекти за всеки съделител, без значение дали всеки обект поотделно е поделяем или неподеляем, като в тази хипотеза е допустимо извършване на делбата чрез възлагане на основание чл. 349 ГПК. СГС е заключил, че са осъществени всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК и възлагателната претенция на Г. С. е основателна. Счел е, че това е така, тъй като имотът, чието възлагане се иска е жилищен и реално неподеляем, жилищната нужда на Г. С. не е задоволена с друго жилище и процесната съсобственост е възникнала единствено в резултат на наследяване - със смъртта на починалия общ наследодател на съделителите. Спорният по делото факт дали Г. С. е живял в апартамента – предмет на възлагателната претенция към момента на откриване на процесното наследство, въззивният съд е намерил за положително осъществен въз основа на подробен съвкупен анализ на гласните доказателства по делото и на приетите писмени доказателства: справка от регистър-Булстат, според която Г. С. е регистрирал своя професионална дейност на адреса на апартамента в[жк]и нотариална покана и съдебни съобщения, връчени на Г. С. на този адрес. При избрания способ за извършване на делбата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, решаващият съд е възложил процесното жилище в[жк]на съделителя Г. С., а другото процесно жилище в[жк]е поставил в дял на другия съделител А. С., като е изравнил неравенството на дяловете в пари. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. И двата горепосочени въпроса на касатора притежават характеристиките на правни въпроси в гореизложения смисъл, които са от значение за крайния изход на спора, поради което съставляват изискуемото от законодателя общо основание за допускане на касационния контрол. Спрямо тях не са осъществени релевираните допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първия правен въпрос съществува трайна практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ППВС № 4 от 30.10.1964 г.; решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161 от 10.03.2026 г. по гр.д. № 110/2025 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.), според която основен принцип при извършване на делбата е получаване на дял в натура за всеки съделител, ако това е възможно, като уравняването на дяловете се извършва в пари (чл. 69, ал. 2 ЗН). В хипотеза, в която броят на неподеляемите имоти съответства на броя на съделителите, вкл. когато в делбената маса има два неподеляеми жилищни имота и съделителите са двама, всеки от тях следва да получи по един имот чрез приложението на способите по чл. 349 ГПК, чл. 352 ГПК или чл. 353 ГПК, а неравенството на дяловете следва да се уравни в пари. В горепосочената хипотеза способът по чл. 349 ГПК е допустим способ за извършване на делбата, като при уважаване на възлагателната претенция на единия съделител по чл. 349 ГПК спрямо един от двата неподеляеми делбени имоти, другият неподеляем имот следва да се постави в дял на втория съделител за уравнение на дела му с имот (решение № 161 от 10.03.2026 г. по гр.д. № 110/2025 г. на ВКС, ІІ г.о.). При неравенство на реалните дялове се извършва и уравнение в пари съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН. При преценка за основателността на възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК притежаването на идеална част от друг жилищен имот, независимо дали е допуснат до делба или е извън предмета й, не е пречка за възлагане по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК, доколкото тази идеална част не може да задоволи жилищната нужда на искащия възлагане съделител, защото не представлява реално обособена част от имот, която може да се ползва като самостоятелно жилище. Такова безспорно не би могла да представлява идеална част от неподеляем жилищен имот. Обжалваното въззивно решение с дадените в него правни разрешения изцяло съответства на горепосочената практика на ВС и ВКС, поради което не е налице първото наведено от касатора допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това, че тази съдебна практика е трайно установена през годините и не се нуждае от осъвременяване и корективно тълкуване, за неосъществено следва да се приеме и релевираното второ допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно по първия правен въпрос, при отсъствие на наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснат касационен контрол. По втория правен въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020 г. по гр.д. № 24/2019 г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020 г. по гр.д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020 г. по гр.д. № 2701/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019 г. по гр.д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г.о. и др.), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В съответствие с горепосочената практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, след което е достигнал до решаващия правен извод относно приложимия способ за извършване на делбата (възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и уравняване на дяловете в имот и пари). За да приеме за осъществени всички предпоставки за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК спрямо предявилия възлагателната претенция съделител, вкл. обстоятелството, че той е живял в жилището към момента на откриване на процесното наследство, СГС е извършил съвкупна преценка на всички относими доказателства – писмени и гласни, посочвайки че писмените доказателства подкрепят свидетелските показания на свидетелите на съделителя Г. С., а и последните не са опровергани от показанията на свидетелите на касатора, които се отнасят до еднократно осъществили се във времето факти (еднократно пребиваване на Г. в жилището в[жк], което не може да изключи обстоятелството, че той е живял постоянно във възложеното му в дял друго жилище). При това положение, по втория въпрос не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелство, изключващо възможността за допускане на касационен контрол по него. На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, съделителят А. Р. С. следва да бъде осъден да заплати на съделителя Г. Р. С. сумата 613. 55 евро, съставляваща сторени разноски за хонорар за един адвокат в касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение