Определение № 212 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3937/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 261020 от 06.10.2020 г., подадена от Л. Й. Н. срещу Разпореждане № 260058 от 08.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 609/2019 г. по описа на АС - Пловдив, ГК. С обжалваният акт е върната частна касационна жалба вх.№ 708 от 28.01.2020 г., подадена от Л. Й. Н. срещу Определение № 520 от 19.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 609/2019 г. по описа на АС - Пловдив, ГК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Постъпил е писмен отговор от насрещната страна К. Й. П. чрез адвокат Б. Д., която поддържа, че частната жалба е неоснователна. Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. В. К.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, разглеждайки частната жалба по същество, приема следното: С Определение № 520 от 19.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 609/2019 г. по описа на АС - Пловдив, ГК, е оставена без уважение частна жалба, подадена от Л. Й. Н. срещу Определение № 798 от 10.10.2019 г. по в.гр.д.№ 664/2019 г. по описа на ОС – Хасково, с което е върната въззивна жалба, подадена от Л. Й. Н. против първоинстанционното Решение № 504 от 19.07.2019 г. по гр.д.№ 1529/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, както и е прекратено производството по в.гр.д.№ 664/2019 г. на Окръжен съд – Хасково - поради недопустимост на въззивната жалба. Така постановеното от АС – Пловдив по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, хипотеза втора ГПК Определение № 520 от 19.12.2019 г. съставлява акт, който е обжалваем при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Л. Й. Н. е упражнила правото си да подаде частна касационна жалба, която е регистрирана с вх.№ 708 от 28.01.2020 г. В деня на постъпването й, с Разпореждане № 117 от 29.01.2020 г., АС – Пловдив е констатирал нередовности, за отстраняване на които е дал указания (да се посочат касационните основания по чл. 281 ГПК; жалбата да бъде приподписана от адвокат с редовно пълномощно за представителство пред ВКС или жалбоподателката да представи доказателства за придобита юридическа правоспособност; да се представи изложение на касационните основания по чл. 280 ГПК с два преписа за останалите страни; да се представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв.) и 1-седмичен срок за изпълнение. В определения срок жалбоподателката е внесла дължимата държавна такса по сметка на ВКС, както и е поискала да й се предостави правна помощ във връзка с изпълнението на останалите указания. С Определение № 89 от 09.03.2020 г. АС – Пловдив е оставил без уважение молбата по чл. 95 ГПК. С Определение № 124 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 1799/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. е потвърдено Определение № 89 от 09.03.2020 г. на АС – Пловдив. След връщане на делото в АС – Пловдив, с Разпореждане № 854 от 03.08.2020 г. съдът повторно е указал на жалбоподателката в 1-седмичен срок от съобщението да отстрани останалите неотстранени след изтичане на срока за изпълнение на Разпореждане № 117 от 29.01.2020 г. нередовности на частната касационна жалба с вх.№ 708 от 28.01.2020 г., а именно: да се посочат точно и мотивирано касационните основания по чл. 281 ГПК; жалбата да бъде приподписана от адвокат с редовно пълномощно за представителство пред ВКС или жалбоподателката да представи доказателства за придобита юридическа правоспособност; да се представи изложение на касационните основания по чл. 280 ГПК с два преписа за останалите страни. Съобщението, придружено с препис от Разпореждане № 854 от 03.08.2020 г., е връчено на жалбоподателката на 18.08.2020 г., като до изтичане на 1-седмичния срок (т.е. до 25.08.2020 г., вторник, присъствен ден) не са предприети никакви действия по изпълнение на указанията. Последвало е постановяването на атакуваното Разпореждане № 260058 от 08.09.2020 г., с което АС – Пловдив е върнал частната касационна жалба с вх.№ 708 от 28.01.2020 г. Постановеното от АС – Пловдив разпореждане е правилно. Подадената от Л. Й. Н. частна касационна жалба не отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1, т. 3, чл. 284, ал. 2 и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което, постановявайки Разпореждане № 117 от 29.01.2020 г. и Разпореждане № 854 от 03.08.2020 г., АС – Пловдив е процедирал в съответствие с чл. 285, ал. 1 ГПК. С оглед отсъствието на изпълнение до 25.08.2020 г. включително, в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК законосъобразно е постановено връщането на частната касационна жалба. Заявеното в разглежданата от настоящия състав частна жалба с вх.№ 261020 от 06.10.2020 г. оплакване, че обжалваното Разпореждане № 260058 от 08.09.2020 г. е незаконосъобразно, тъй като отправеното до АС – Пловдив искане за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение „на формално основание”, не може да бъде обсъждано в рамките на настоящото производство, тъй като законосъобразността на произнасянето по молбата по чл. 95 ГПК е проверена с постановеното от ВКС, І г.о. Определение № 124 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 1799/2020 г. Другото оплакване (че според жалбоподателката тя е изпълнила изискванията относно редовността на подадената от нея касационна жалба) е неоснователно, тъй като не намира никаква опора в данните по делото. Доколкото атакуваното разпореждане е законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия