Решение № 837 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237, във връзка с. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Д. К. З., от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. К.Георгиева, с което на основание чл. 239, т. 5 от АПК се иска отмяна на влязло в сила решение №852 от 05.02.2025г., постановено по адм. дело №11410/2024 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Твърди се, че в случая е налице основание за отмяна на съдебния акт поради наличие на обстоятелство по чл. 239, т. 5 АПК. Сочи се, че делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2025г. С молба от същата дата процесуалния представител е поискал делото да бъде отложено, тъй като са били налице предпоставките на чл. 193, ал.1 от АПК, в това число невъзможност упълномощеният адвокат да се яви поради внезапно заболяване, за което е представен болничен лист, както и че касационният жалбоподател лично, също не е могъл да присъства, тъй като не му е бил разрешено ползването на отпуск, като твърди, че за сочените обстоятелства са приложени доказателства. По изложените съображения се иска отмяната на посоченото решение на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. В съдебно заседание поддържа искането за отмяна, излага съображения по същество, представя писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Министърът на външните работи, представлявано от пълномощника си ст. юриск. Т. Канакиев, в представено писмено възражение срещу молбата за отмяна, излага твърдения за липсата на предпоставки за уважаване на същата. При подробно изложени съображения счита, че възраженията на молителя са неоснователни, поради което не е налице пречка за даване ход на делото пред касационната инстанция, поради което касационният съдебен състав е действал законосъобразно и постановеното от него решение не следва да бъде отменено, в тази връзка прави искане молбата за отмяна да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител излага съображения по същество. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответникът - Областен управител на София област, в представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна.При подробно изложени съображения прави искане да се постанови съдебен акт, с който да се остави без уважение подадената от Д. З. молба за отмяна решение №852 от 05.02.2025г., постановено по адм. дело №11410/2024г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител излага съображения по същество. Ответникът – К. Д. З.,от гр. София чрез процесуалния представител адв. Д.Ганев, в писмен отговор изразява становище за основателност на молбата, поради което прави искане същата да бъде уважена. В съдебно заседание излага съображения по същество на искането. Претендира присъждане на разноски. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, предвид което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледана. За да се произнесе по искането, настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд на Първа колегия съобрази следното: Производството по адм. д. № 11410/2024 г. на Върховният административен съд, е образувано по две касационни жалби – първата е от Д. К. З., а втората от К. Д. З., и двете срещу решение №13676 от 02.08.2024г., постановено по адм. дело №13054/2019г. по описа на Административен съд – София-град. По така образуваното административно дело, е проведено открито съдебно заседание на 30.01.2025 година. На 30.01.2025г., преди съдебно заседание, адв. К.Георгиева в качеството си на процесуален представител на Д. З. е депозирала писмена молба с искане за отлагане на делото насрочено за 30.01.2025 година, поради внезапно заболяване, за което е представен болничен лист и доводи, че е налице невъзможност Д. З. да се яви лично, тъй като не му е разрешено ползване на отпуск за деня на заседанието, за което е приложено доказателство. Видно от протокола на съдебно заседание, проведено на 30.01.2025г., съдът е приел, че не са налице предпоставките по закон за отлагане на съдебното заседание, поради което е оставил без уважение искането на адв. Георгиева за отлагане на делото. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че исканията за отмяна на влязло в сила Решение № 852 от 05.02.2025 г., постановено по адм. д. № 11410 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. на соченото в молбата за отмяна фактическо и правно основание - чл. 239, т. 5 АПК, се явяват неоснователни. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебен акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. По чл. 239, т. 5 АПК на отмяна подлежи актът, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да е налице нарушение на процесуални правила, допуснато от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от право да участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да се яви лично или чрез повереник. В случая не е допуснато подобно нарушение на процесуални правила от тричленния състав на Върховния административен съд. Предвид установеното по - горе от фактическа страна, не се констатира да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 138, ал. 1 АПК настоящият искател е бил призован за откритото съдебно заседание по делото пред Върховния административен съд, насрочено за 30.01.2025 г. Призоваването е редовно, поради което разглеждането на делото в отсъствие на касационният жалбоподател и/или на техният процесуален представител, не представлява процесуално нарушение. Отказът на съдебния състав да отложи делото по писмено предявеното искане от адв. К. Георгиева, също не е в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като условията на чл. 139, ал. 1 АПК не са били изпълнени. Според посочената разпоредба съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може да отстрани. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза "При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт". Независимо, че представеният болничен лист не е по „образец“ по см. на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза и само на това основание не следва да бъде съобразяван, но въпреки това определеният режим в болничния лист на адвоката е именно домашен – на легло, постоянно или за определени часове от деня, но такова изрично удостоверение не е представено, нито в болничния лист има бележка, от която да се установи, че лицето не може да се яви пред органите на съдебната власт, за да се приеме, че попада макар и неформално в хипотезата на цитирания нормативен текст от Наредбата. На следващо място, по отношение на заявеното в молбата от 30.01.2025г., че Д.З. също е възпрепятстван да се яви лично в съдебно заседание, тъй като не му е разрешено ползването на отпуск за деня на заседанието, за което е приложена молба адресирана до „Инфинит Ламбда“ ЕООД и извадка от кореспонденция, между З. и П.П. следва да се приеме за неоснователно. В разпоредбата на чл. 157 КТ е уредено ползването на отпуск извън платения годишен, наложен от обстоятелства, свързани с личния живот на работника (встъпване в брак, бременност, смърт на близък), както и с изпълнението на граждански и обществени задължения (кръводаряване, призоваване пред съд или друг орган на съдебната власт, участие в заседания на държавен орган или като съдебен заседател, обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи). Текстът урежда правото на работника да ползва отпуск при възникване на изброените обстоятелства, без да определя ред за разрешаване на ползването му, различен от установения за ползването на платен годишен отпуск. Независимо, че отпускът по чл. 157 КТ е с кратък период на продължителност в рамките на няколко работни дни или само за определени часове, изискването този отпуск да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя не отпада – обстоятелствата, поради които се разрешава ползването му и продължителността на отпуска нямат отношение към изискването за ползването му след писмено разрешаване, което предполага работникът да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по чл. 157 КТ, както и да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска. Следва да се има предвид, че при наличието на посочените обстоятелства, удостоверени с надлежните за това документи, работодателят не разполага с възможността да извършва преценка дали да разреши или не ползването на този вид отпуск. В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 КТ законодателят изрично е предвидил, че работодателят е длъжен да освободи от работа работника или служителя при наличието на изброените обстоятелства. В случая работодателят не би следвало да откаже ползването на този вид отпуск, в случай че е бил надлежно заявен от работника, респ. служителя, в това число подаване на заявление, ведно с изискуемите се документи доказващи необходимостта от този вид отпуска. От представената по делото молба от Д.З., адресирана до „Инфинит Ламбда“ ЕООД, е видно на първо място, че не е приложил документ удостоверяващ необходимостта от ползването на отпуск по реда на чл. 157 от КТ. От друга страна от направена служебна проверка в Търговски регистър е видно, че управител на „Инфинит Ламбда“ ЕООД е А. Р., а кореспонденцията водена по електронната поща, в това число отказ от ползването на отпуск е с лицето П.П.. По делото няма доказателства, че същият е служител във въпросното дружеството, както и че му е възложено изпълнението да разрешава или отказва предоставянето на отпуск заявен от служител или работник в „Инфинит Ламбда“ ЕООД. Тук е мястото да се посочи, с оглед представените по делото доказателства е видно, че Д. З. чрез друг процесуален представител - адв. Д. Ганев е подал искова молба до Софийски градски съд на 29.01.2025 г., т.е. ден преди съдебното заседание. С оглед това обстоятелство, последният след като е извършвал процесуални действия по друго съдебно производство, е имал възможност да упълномощи надлежно друг адвокат, който да осъществи процесуалната му защита в производството пред Върховния административен съд. При тези данни Върховният административен съд при даване ход на делото не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на настоящия съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от във връзка с чл. 249 от АПК, направеното искане от процесуалните представители на ответните страни – Министъра на външните работи и Областен управител на Софийска област за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, е основателно. На ответните страни се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и във връзка с осъществената защита, следва да се присъдят в размер на 100 (сто) лева за всяка страна. Молбата на ответника К. Д. З. чрез адв. Д. Ганев за присъждане на разноски е неоснователно като необоснована, тъй като конкретен размер не е претендиран, не е представен списък по чл. 80 ГПК както и доказателства, че такива са направени. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия