Определение № 1168 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 739/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. К. И. от [населено място] срещу определение № 542 от 18.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 291/2025 г. на Видински окръжен съд, потвърждаващо постановеното от Видински районен съд определение № 1377 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 636/2025 г. за прекратяване на производството по делото, образувано по предявени от настоящата частна касаторка срещу „С. К.“ ООД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване недължимостта на суми, произтичащи от договор за паричен заем № 642161 от 28.02.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1721/2023 г. на Видински районен съд: 800 лв. – главница; 267.84 лв. – възнаградителна лихва за периода 18.05.2022 г. - 28.08.2023 г.; 1 363.16 лв. – договорна неустойка за същия период; 158.02 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2022 г. - 01.08.2023 г.; 243.10 лв. – неустойка за забава, начислена еднократно; 135 лв. – разходи за събиране; 59.34 лв. – държавна такса и 260 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В частната касационна жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното определение. В същата е инкорпорирано и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, с оглед изричната норма на чл. 113 ГПК. Касае се за обективно съединени искове за несъществуването на парични задължения, предявени от потребител, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав