Определение № 794 от 17.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2547/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алгус“ООД [населено място] против решение № 43 от 23.01.20г.по в.гр.дело № 756/19г.на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 592 от25.04.19г.по гр.дело № 2157/18г.на Районен съд- Горна Оряховица.С него е отхвърлен искът на същата страна против ЧСИ М. Г. Г.,с рег.№ 730 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд- Велико Търново,с правно основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ,за заплащане на сумата 4 413 лв,представляваща обезщетение за претърпени вреди от неоснователно и недължимо събран ДДС с издаването на постановление за възлагане на недвижим имот от 3.07.2013г.по изп.дело № 508/10г.,ведно със законната лихва върху главницата от 3.07.18г. – завеждането на иска до окончателното изплащане,както и иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв,представляваща лихва за забава върху главницата от 3.07.13г.до 3.07.18г. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗК“Лев Инс“АД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на вероятна недопустимост на решението и на очевидна неправилност – чл.280 ал.2 ГПК.Поддържа и основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:1.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото; 2.Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение,и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания; 3.Представлява ли неправомерно действие на ЧСИ по смисъла на чл.74 ал.1 ЗЧСИ начисляването на ДДС върху цената на недвижим имот, посочването на цена с ДДС в обявлението за насрочване на публична продан, и извършването на проданта при същата тази цена с ДДС, при условие, че длъжникът не е бил регистриран по ЗДДС, както към датата на обявлението,така и към датата на извършване на проданта; 4.Представлява ли неправомерно бездействие на ЧСИ по смисъла на чл.74 ал.1 ЗЧСИ това,че не е направил нито към датата на обявлението, нито към датата на извършване на проданта, служебна справка в регистъра на регистрираните по ЗДДС,относно обстоятелството дали длъжникът по делото е регистрирано по ЗДДС лице; 5.В случай,че в тръжната документация на продавания на търг имот е включено,че в цената на имота е включено ДДС,но след търга се окаже,че длъжникът не е бил регистриран по ЗДДС, фактът,че регистърът на регистрираните по ЗДДС лица е публичен, освобождава ли ЧСИ от отговорността по чл.74 ал.1 ЗЧСИ. Ответницата по жалбата М. Г. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По делото е установено,че с разпореждане от 23.10.12г.е образувано изп.дело № 508/10г.по описа на ЧСИ М.Г. с взискател ТБ“ МКБ Юнионбанк“АД и длъжник „Строителна борса-Уют“ЕООД.На 27.05.13г.е насрочена нова продан / на 80%/ на собствения на длъжника недвижим имот, находящ се в[жк],представляващ УПИ с идентификатор № 10447.508.413,ведно с намиращите в него къща и подобрения, при обявена цена 26 480 лв с ДДС.С постановление от 3.07.13г.по изп.д.№ 508/10г.на ЧСИ „Алгус“ООД [населено място] е обявен за купувач на недвижимия имот,предмет на публичната продан, на основание чл.496 ал.1 ГПК е възложен имотът на дружеството за сумата от 26480 лв,заплатена напълно и в брой по сметката на ЧСИ.Постановлението за възлагане е влязло в сила,след което с постановление от 7.08.13г.е извършено разпределение на постъпилата сума от 26 480 лв на взискателите.Установено е,че длъжникът по изп.дело „Строителна борса – Уют“ е дерегистриран по ДДС от 6.01.11г.Не е спорно между страните,че ищецът е поискал от ЧСИ да му издаде документ по чл.131 ал.1 т.2 ЗДДС,или да му върне сумата 4413 лв ,но ЧСИ му е отказал. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не е осъществен фактическия състав на чл.74 ал.1 ЗЧСИ за ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител.Посочил е,че задълженията по чл.131 ЗДДС биха възникнали за ЧСИ при наличие на две предпоставки – извършена публична продан, каквато безспорно е реализирана и регистриран по ЗДДС длъжник – собственик на имота.В случая към момента на извършване на публичната продан и изготвяне на постановлението за възлагане на недвижимия имот, собственикът на имота и длъжник по изп.дело, вече не е бил регистриран по ЗДДС.Констатирайки този факт,ЧСИ не е издал поисканите от ищеца документи,като е спазил законовите изисквания,които в конкретния случай са предписвали въздържане от извършване на разписаните в чл.131 ал.1 ЗДДС действия. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: Обжалваното решение не е процесуално недопустимо.Такова е решението,постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване ,както и ако съдът е бил десезиран.Настоящият случай не е такъв. Съдът се е произнесъл в обема на търсената с иска по чл.74 ал.1 ЗЧСИ защита. Не се установява и релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси.В съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд е посочил, че възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, и в тази връзка е препратил към мотивите на районния съд.Същевременно е обсъдил релевантните доказателства по делото и е изложил правни съображения съобразно правомощията си по чл.269 ГПК. Преценката на доказателствата би могла да доведе до необоснованост на решението, което не е основание за допускане на касационното обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК. Отговор на поставените материалноправни въпроси е даден в решение № 371 от 29.03.13г.по гр.дело № 127/12г.на Трето г.о.на ВКС.В него е посочено,че по иска на основание чл. 74 ал.1 ЗЧСИ съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител. Принудителното съдебно изпълнение ,при публична продан включително ,е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои, а обема и изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие ,или предписва въздържане от действие. Когато е възложил имот на публична продан и предвид нормата на чл. 131 ал.1 ЗДДС, подлежащият на констатиране в горния смисъл факт от страна на съдебния изпълнител е данъчната регистрация на длъжника по съответния закон, а не обстоятелството облагаема ли е сделката като доставка по смисъла на ЗДДС, за което ЧСИ не натоварен да следи. Само ако регистрация на длъжника е била налице към момента на възлагането, за съдебния изпълнител ще възникне и задължението да състави съответните документи по чл. 131 ал.1 т.2 ППЗДДС, да начисли и преведе част от цената като данък .Само тогава ,с оглед неговите задължения ,тази част може да се яви данък добавена стойност в отношенията му с купувач,тъй като в особения случай по чл.131 ал.1 ЗДДС данъка се събира от цената по вече реализираната продан, а не наред, заедно или отделно от цената ,не преди или по време на процеса, при който публичната продажба се реализира. Съдебният изпълнител следва да осигури на длъжника възможност да упражни право на избор дали доставката да е облагаема по смисъла на ЗДДС, съответно да обяви свързаното с цената обстоятелство при публичната продан, когато това право на избор съществува за длъжника и е упражнено след покана, но поначало съдебният изпълнител няма задължение, даже и компетентност при публична продан да обявява други обстоятелства ,свързани с този данък и ако посочи в обявлението цена с „включен”ДДС ,съответно какъв е размерът му, това няма правното значение на гаранция, поета от него за права на купувача или за задълженията на длъжника по данъчен ред. Съдебният изпълнител, съставяйки обявление или възлагателно постановление, които не са данъчен документ сами по себе си, не е в положение да замества доставчика в правата или задълженията му при съставяне на данъчна фактура с начисляване на данъка за получателя по доставка ,съответно не упражнява ,нито иззема подобни отговорности при тази си дейност Според общото правило на чл.67 ал.2 ЗДДС, ако при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно ,приема се за целите на фиска, че той е включен в договорната цена, но правилото не дава възможност на купувачът по сделка да счита плащането на цената за събиране на този данък винаги, когато така е посочено. Аналогично правило е залегнало в нормата на чл. 131 ал. 2 ЗДДС като презумпция на закона и ясно указание за онзи, който плаща цената при публична продан: само ако длъжникът е регистриран, купувачът, а и ЧСИ могат да се позовават на събран ДДС, подлежащ на внасяне в полза на НАП. Съдебният изпълнител не договоря относно цената при публична продан, нито може да се приеме ,че практиката на изрично обявление за „включен” ДДС в нея - както следва да се знае от лица, за които обстоятелството има значение и без да бъде обявявано, има обвързващо за отговорността му значение, във връзка със задължение да информира участниците в публичната продажба за данъчния статут на длъжника. Неизпълнение за задължение за издаване на документи по чл. 131ал.1 ЗДДС във връзка със събиране на данъка от ЧСИ ,евентуално може да причини вреда на купувач, платил цената при публична продажба, съответно да възникне гражданско правоотношение помежду им, само ако са били налице условията на закона,при които ЧСИ има задължението да състави и връчи по реда на чл. 131 ал.1 т.2 ЗДДС вр. чл.83 ППЗДДС като предпоставка за реализиране правата на купувача по чл.69 ЗДДС,съответно да извърши всички действия по начисляване и превеждане на данъка. Няма как съдебен изпълнител да причини вреди от неизпълнение на задължение по чл. чл. 131 ал.1 т.2 ЗДДС, ако то не е възникнало в негова тежест, нито вреди, свързани с отказано право на данъчен кредит за купувача при липса на регистрация за длъжника. Вреди в тази връзка не могат да бъдат причинени от съдържанието на възлагателното постановление ,тъй като същото не е данъчния документ за вписаното в него относно цената, по смисъла на ЗДДС и ППЗДДС. Посочено включване на данъка не е подвеждащо за купувача ,който я заплаща и не лишава от основание настъпилото имуществено разместване при публичната продан, за тази стойност включително. Не е и причина за отказа да бъде признат данъчен кредит. Не на последно място, публичният характер на регистъра по ЗДДС е обстоятелство, което прекъсва причинната връзка при търсене на обезщетение от съдебния изпълнител за това ,че не е оповестил дерегистрацията на длъжника като факт преди или по време на публичната продан, или за това, че не е съобразил фактът на дерегистрация при нейното провеждане, щом обявява или приема обявена цена по продажбата с включен ДДС. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика. При наличие на съдебна практика по поставените въпроси не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на Трето г.о. намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.