Определение № 839 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 793 от 01.06.2022г. по гр.д. № 114/2022г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 266787 от 01.12.2021г. по гр.д. № 8869/2020г. на Софийски градски съд е постановено следното: 1/отхвърлен е главния иск по чл. 108 ЗС на А. С. П. против И. П. Б. за признаване право на собственост въз основа на покупко-продажба от 17.12.2002г. на 2/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта, с адрес: [населено място], [улица], ет.5, намиращ се в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който обект по решение № 892 от 04.12.1947г. по гр.д. № 1067/1947г. на Софийски областен съд представлява апартамент на целия пети (четвърти надпартерен) етаж от сградата на [улица], застроен на 222,50 кв.м., заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор *****, с площ 8 кв.м., в западната част, до таванското помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ ** в кв. 304 по плана на С., местността „ГГЦ-Г-Б-1 част”; 2/ признато е за установено по предявения евентуален иск по чл. 108 ЗС по отношение на И. П. Б., че А. С. П. е собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС на 2/6 ид.ч. от горепосочения недвижим имот; 3/ признато е за установено по предявения главен иск по чл. 108 ЗС по отношение на И. П. Б., че А. С. П. е собственик на основание придобивна давност на 1/6 ид.ч. от горепосочения недвижим имот; 4/ осъдена е И. П. Б. да предаде на А. С. П. владението върху 1/2 ид.ч. от горепосочения недвижим имот. Касационната жалба е подадена от ответницата И. П. Б..Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК както и поради очевидна неправилност. Ответницата по касационната жалба А. С. П. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск за 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент в [населено място], заемащ целия пети (четвърти надпартерен) етаж от сградата на [улица]. Ищцата А. П. претендира, че е собственик на 2/6 ид.ч. на основание покупко-продажба от наследниците на К. П. И., в чиято полза имотът е възстановен по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ; евентуално на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл.79, ал.1 или ал.2 ЗС; по отношение на 1/6 ид.ч. претендира, че е собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и иска да бъде осъдена ответницата И. Б. да предаде владението върху 1/2 ид.ч. от имота. От фактическа страна не се спори, че към 1947г. собственик на дворното място и на новопостроената пететажна сграда на [улица] бил К. И. П., като строителството е извършено по време на брака му с Р. П.. През октомври 1947г. е предявен иск от С. П. и още физически лица, роднини на К. П., сред които и съпругата му, против К. П. за признаване право на собственост върху конкретно посочени обекти в сградата. С решение № 892/04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г. на Софийски областен съд К. П. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на подробно описани обекти, включително да предаде на С. П. владението върху апартамента на петия етаж, застроен на 222,50 кв.м, заедно с едно таванско помещение с площ 8 кв.м, намиращо се в западната част - до таванското помещение на Р. П., заедно и с 11/100 ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, цялото с площ 389 кв.метра. Представен е „обратен документ” от 17.12.1948г., подписан от страните по делото, в който декларират, че воденият между тях процес е симулативен с цел да се избегне одържавяването на имотите на д-р П. в пететажната сграда; посочено е, че по делото е представена решителна клетва на К. П., с която признава твърденията на ищците; в действителност д-р П. е купил мястото и е изградил сградата изцяло със свои средства и всичко е негова собственост. Подписите на документа са оспорени в настоящия процес, но приетата почеркова експертиза установява, че подписите са положени от посочените в документа лица. При действието на ЗОЕГПНС е образувана отчуждителна преписка спрямо К. П.. Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС е била уведомена, че К. П. е извършил симулативно прехвърляне на части от сградата на ул. „Д. № 26 в полза на съпругата си, братята и сестрите си, като по гр.дело № 1067/1947г. въз основа на решителна клетва на К. П. съдът е признал, че съпругата му, братята и сестрите му са скрити участници при закупуването на мястото и построяването на сградата. По преписката е прието, че имотите следва да се върнат в патримониума на декларатора К. П. и е постановено отчуждаване на имота на четвъртия етаж в сградата на [улица], представляващ петстаен апартамент от К. П. и съпругата му Р. П.. След отчуждаването имотът е предаден на СП„Софжилфонд“, а от 1990г. е предаден за стопанисване и управление на СТФ „Софстройпродукт“. През 1996г. имотът е изваден от капитала на СТФ „Софстройпродукт“, а през 1997г. е предаден на М. П. и Е. П. - наследници на К. и Р. П.. През 2000г. Е. Х. П. дарява на А. С. П. 1/6 идеална част от пететажната жилищна сграда, намираща в С. на [улица] - от партерния етаж, от втория етаж, от третия етаж, от три тавански стаи, намиращи се на таванския етаж, от изба-склад и от дворното място, върху което е построена сградата. На 17.12.2002г. Е. Х. П. и К. П. П. продават на А. С. П. 2/6 идеални части от четвъртия етаж на сградата, представляващ апартамент с площ 222 кв.м. Въз основа на договор за разпределение на ползване от 17.08.2002г. и решение за разпределение на ползване от 28.07.2005г. между съсобствениците на пететажната сграда, е определено, че А. П. ще ползва северната част от четвъртия етаж на сградата. През 1999г. по предявен от С. П. Б. иск против „Софстройпродукт“ ЕООД по чл.108 от ЗС е признато за установено, че С. П. Б. е собственик на апартамента на петия етаж (четвърти надпартерен етаж) и дружеството е осъдено да предаде владението. Решението е влязло в сила на 05.04.2004г. и И. Б., като наследник на С. Б. се е снабдила с изпълнителен лист. По образуваното изпълнително дело № 91/2005г. на ДСИ въвод не е осъществен. На 26.08.2020г. по изп.дело № 562/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д. въз основа на същия изпълнителен лист е осъществен въвод против ищцата А. П. от взискателя И. Б. по отношение на 1/2 ид. ч. от апартамента. Исковата молба по настоящето дело е предявена на 21.08.2020г. Представено е решение по гр. дело № 24/2012 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 11.06.2018г., с което е уважен предявеният от М. К. П. против И. П. Б. установителен иск за собственост на 1/2 ид.част от процесния етаж на основание давностно владение (искът, основан на наследяване и реституция, е отхвърлен). За установяване владението върху имота са събрани гласни доказателства. Свидетелите на ищцата М. П. и К. Р. сочат, че от 2002г. ищцата има ключ от апартамента, ползва северното крило, както е уговорено между съсобствениците. Според П. в жилището се настанил неин роднина, а Р. сочи, че той самия е живял в апартамента от 2007г. до 2020г., без някой да го безпокои. Свидетелят П. познава ответницата Б., защото е водил дела с нея, а свидетелят Р. не познава ответницата и твърди, че тя никога не е идвала в жилището. Свидетелите на ответницата Д., Т. и Д. (нейна дъщеря) разказват за споровете между ответницата и роднините й относно имота. И тримата са присъствали на опити на ответницата да влезе в имота, които били неуспешни, защото тя нямала ключ до момента на въвода през август 2020г. При горните факти Софийски апелативен съд е приел, че предявеният главен иск за собственост на 2/6 ид.ч. на основание покупко-продажбата от 2002г., е неоснователен, тъй като праводателите на ищцата - наследниците на К. П. не са били собственици. Съдът е посочил, че решението от 04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г., с което е признато правото на собственост на наследодателката на ответницата, независимо дали е водено по симулативен процес, обвързва участвалите в него страни и правоприемниците им. Фактът, че държавата е отнела имота от К. П. не променя установеното със съдебното решение, че собственик на апартамента на четвъртия етаж е била С. П. (по съпруг Б.). Отчуждаването засяга действителния собственик на имота, а не лицето, посочено като собственик в акта за отчуждаване. Съответно, извършеното възстановяване на собствеността в лицето на наследниците на К. П. не ги легитимира като собственици по реституция, защото в материално-правен аспект собствеността се възстановява в полза на действителния собственик. По-нататък съдът е изложил съображения, че решението № 892 от 04.12.1947 г. на Софийския областен съд не е нищожно на основание чл. 18 и чл.19 ЗОЕГПНС, както е приела първата инстанция. Според чл.18 ал.2 ЗОЕГПНС са нищожни по отношение на жилищния фонд съдебните спогодби по дела, заведени след 01.01.1947г. и съдебните решения по такива дела, водени между роднини, постановени въз основа само на решителна клетва или самопризнание. В случая решението от 04.12.1947г. е постановено въз основа на решителната клетва на К. П. и затова комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС не е зачела действието му и е отчуждила процесния етаж от него и съпругата му. Уредената в чл. 18 ЗОЕГПНС недействителност обаче е относителна и касае само Държавния жилищен фонд, съответно държавата, но не засяга отношенията между участниците в съдебните производства, които са обвързани от постановените съдебни решения. Затова процесният етаж не е бил собствен на праводателите на ищцата, които са правоприемници на К. П. и като такива са обвързани от постановеното съдебно решение. Сключените от ищцата сделки нямат вещно-прехвърлителен ефект и главният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен. По евентуално предявения иск за собственост на 2/6 ид.ч. на основание давностно владение съдът е приел, че събраните доказателства установяват, че ищцата упражнява фактическа власт върху посочените идеални части от четвъртия надпартерен етаж считано от 17.12.2002г., когато по силата на договора за продажба й е предадена фактическата власт. Тази фактическа власт представлява владение по силата на презумцията на чл. 69 ЗС, тъй като тя е израз на съзнанието й, че тези идеални части са нейна собственост. Владението не е било смущавано или прекъсвано. Ревандикационният иск на И. Б. против „Софстройпродукт” ЕООД, както и опитите да се осъществи въвод по отношение на ответника по този иск, не прекъсват придобивната давност на ищцата. Упражняваното от ищцата владение е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй е осъществявано въз основа на договор за покупко-продажба от 17.12.2002г., сключен в изискуемата от закона форма, но с несобственик. Следователно ищцата е станала собственик на идеалните части от имота с изтичането на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече на 17.12.2002г. и е изтекъл на 17.12.2007г. Затова предявеният евентуален иск по чл. 108 ЗС за собственост по давност на 2/6ид.ч. от имота, е основателен. Съдът е намерил за основателен и предявеният главен иск по чл.108 от ЗС за собственост по давност на въз основа на 10 годишно давностно владение върху 1/6 ид. ч. от етажа. Свидетелските показания са категорични, че ищцата е получила през 2002г. фактическата власт и върху 1/6 ид. ч. от имота. Договорът от 17.08.2004г., с който съсобствениците си разпределят ползването на обектите е доказва, че към този момент северната част от имота е във владение на П., а показанията на П. и Р. установяват безпротиворечиво, че и след 2007г. П. е осъществявала владение чрез своя племенник К. Р.. Не се установява ответницата да е извършвала действия, които да прекъснат или спрат придобивната давност, започнала да тече в полза на ищцата. Давността се прекъсва само с признаване на правата, с предявяване на иск или с възражение, с предприемане на действия по принудително изпълнение. Други действия, вън от посочените, като различни покани, фактически смущения на владението, които не са довели до отнемане на владението за повече от шест месеца, не прекъсват придобивната давност. Съдът е посочил, че според данните по изпълнителното дело ответницата е разбрала още към 2011г., че владение се осъществява от ищцата, но не е предприела действия да защити правото си на собственост. Поради това съдът е приел, че към 17.12.2012г. е изтекла десетгодишната давност за придобиване от ищцата на 1/6 ид. ч. от имота. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното: Жалбоподателката поддържа в изложението, че са налице основанията па чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ добросъвестен ли е владелецът, който е знаел към датата на получаване на владението, че за имота е налице висящ съдебен процес и вписана искова молба; 2/ може ли да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, ако не е доказано, че ответникът владее или държи имота, предмет на иска; 3/ налице ли е произнасяне свръхпетитум когато ищецът е поискал за бъде установено, че е собственик на идеална част от недвижим имот на основание придобивна давност за определен период, а съдът е признал собствеността въз основа на давност, текла в друг период, без да е заявено изменение на иска. Посочена е практика на ВКС. Първият правен въпрос, доколкото поставя проблема за добросъвестността на владението, е относим към изхода на спора, но не е разрешен от Софийски апелативен съд в отклонение от сочената практика. Въпросът се базира на доводите на жалбоподателката, че към момента на сключване на договора за продажба, когато е установено владението на ищцата, е било висящо производството по иска за собственост, предявен от ответницата против „Софстройпродукт” ЕООД и е била вписана исковата молба, при което ищцата е била наясно, че за имота се води съдебен процес. Въззивният съд не е изложил конкретни мотиви относно значението на този процес за добросъвестността на владението на ищцата, но ясно е посочил, че предявеният иск против трето лице, което дори не е праводател на ищцата, не може да смути владението или да прекъсне давността. Още повече, ищцата няма как да узнае за вписаната искова молба, тъй като вписването е по личната партида на ответника по иска „Софстройпродукт” ЕООД. Добросъвестността се предполага до доказване на противното - чл.70, ал.2 и се преценява към момента на възникване на правното основание - чл. 70, ал.1, пр.2 ЗС. В случая няма данни към момента на сключване на договора за продажба ищцата да е знаела, че праводателите й не са собственици. Приложеното Решение № 52 от 23.07.2018г. по гр.д. № 1455/2017г. на І г.о. не подкрепя тезата на жалбоподателката. То разглежда различна хипотеза - на придобит недвижим имот по време на висящ иск по чл. 108 ЗС против прехвърлителя когато исковата молба не е вписана и приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик; даденият отговор е, че владението е добросъвестно и остава такова и след уважаването на иска по чл. 108 ЗС. Вторият въпрос (дали може да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, ако не е доказано, че ответникът владее или държи имота, предмет на иска) също не съставлява основание до достъп до касационен контрол. От една страна, по делото не е имало спор, че след осъществения въвод през август 2020г. фактическата власт е предадена на ответницата, така че искът не е уважен срещу лице, което не упражнява фактическа власт. Мотивировката на въпроса отново поставя проблема за прекъсването и спирането на придобивната давност на ищцата, като отново се навеждат доводите, че образуваното през 2005г. изпълнително производство въз основа на влязлото в сила решение против „Софстройпродукт” ЕООД, прекъсва давността съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД. Тези доводи са отречени от въззивния съд и мотивите му съответстват на практиката на ВКС. А и този въпрос не е формулиран като отделен правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК. По поставения втори правен въпрос касаторката се позовава на практиката по Решение № 774 от 10.02.2011г. по гр.д. № 643/2009г. на ІV г.о, Решение № 378 от 28.07.2010г. по гр.д. № 148/2009г. на ІV г.о., които разрешават въпроса дали съсобственик може да ревандикира целия имот от трето лице, което го държи без основание. Този въпрос не е относим към настоящия спор и не е разрешаван в обжалваното решение. Третият правен въпрос се основава на доводи за свърхпетитум поради разминаване между сочения от ищцата и приетия от съда период на давностно владение. Представеното Решение № 127/2017 от 10.01.2018г. по гр.д. № 679/2017г. на ІІ г.о. не разрешава подобен въпрос, а разглежда хипотеза на свръхпетитум когато ищецът е поискал признаване собственост върху една площ, а съдът е уважил иска за по-голяма площ. Поради това тази практика е неприложима. В случая липсва съмнение за недопустимост поради произнасяне свръхпетитум. Съдът се е произнесъл по наведеното от ищцата основание за собственост - придобивна давност и извършената преценка е дали е изтекъл предвиденият в закона срок за придобиване по давност. Вярно е, че ищецът въвежда твърдение откога е започнал да тече давностния срок, но съдът, преценявайки събраните доказателства, може да приеме и друг начален момент, както е сторил в случая, без това да обуславя недопустимост на съдебния акт. Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.