Определение № 802 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1554/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. Л. В., М. К. В. и Л. К. В., и трите чрез адв.Д. срещу решение №93 от 11.03.2024г., поправено с решение №98 от 13.03.2024г., постановено по в.т.д. №11/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №321 от 17.07.2023г., постановено по т.д. №419/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която „Пътремонт“ ООД е осъдено да заплати на всяка от касаторките по над 80 327.17 лева до присъдените 804 622.92 лева, ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до окончателното плащане, както и по над 1 176.19 лева за всяка една от тях до присъдените 6 318.13 лева лихви за забава, като вместо това са отхвърлени предявените от Н. Л. В., М. К. В. и Л. К. В. срещу „Пътремонт“ ООД искове за заплащане на сумите по над 80 327.17 лева на всяка една от тях до присъдените им по 804 622.92 лева, представляваща равностойността на дружествения дял на починалия на 26.03.2021г. съдружник в дружеството и техен наследодател К. В., съответна на наследствените им права и определена след приспадане на направено след подаване на исковата молба на 08.06.2021г. частично плащане от „Пътремонт“ ООД на сумата 1 600 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021г. до окончателното плащане, както и на сумите по над 1 176.19 лева за всяка една от тях до присъдените им по 6 318.13 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главниците по 613 660.50 лева за периода 01.04.2021г. – 08.06.2021г.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и да бъдат уважени исковете до посочените размери. Касаторите поддържат, че не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната цялост и изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Намират, че в нарушение на чл.125, ал.3 ТЗ и при игнориране на заключенията на СИЕ, съдът на практика изцяло е кредитирал представения от ответното дружество междинен счетоводен баланс към 31.03.2021г., въпреки оспорването на редовността на счетоводните записвания, липсата на инвентаризации и основание за начисляване на амортизации и за бракуване на ДМА. Оспорват и изводите на съда за валидност на договорите за опрощаване на задължения, както и за наличие на основание за отписване на вземания от страна на ответното дружество.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Следва ли в баланса на дружеството, изготвен посредством допускане на експертиза от вещи лица да бъде включена стойността на всички активи на дружеството, при определяне на размера на дела на починал съдружник в производство по чл.125, ал.3 ТЗ? Следва ли в оценката на активите да се предвиди целия им срок на експлоатация?;

2. Следва ли в баланса на ООД да бъде включена стойността на бракувани негови активи, които са налични и продължават да се използват от дружеството, т.е. то извлича икономическа изгода от тях? Следва ли в оценката на активите да се предвиди целия им срок на експлоатация?;

3. Следва ли в баланса на ООД да бъде включена стойността на бракувани негови активи, които липсват към момента на изготвяне на допусната по делото съдебно-икономическа експертиза, но за които е заявено от управителя и съдружник в ООД, че са продадени или предадени на скрап, както и липсват документи за местонахождението им или последващото им прехвърляне, или отдаване под наем? Следва ли в оценката на активите да се предвиди целия им срок на експлоатация?;

4. При оспорване на редовността на счетоводните записвания от страна на ищците в производство по предявен иск по чл.125, ал.3 ТЗ, как следва да се определи размера на дела на починалия съдружник от имуществото и капитала на ООД, по каква цена следва да се определи стойността на активите от имуществото?;

5. Между съдружници в ООД действат ли вътрешни отношения и спрямо тях могат ли да намерят приложение правилата на ЗЗД относно представителството по пълномощие?;

6. Произвежда ли действие, действителен ли е за представлявания и неговите универсални правоприемници, договор сключен в негова вреда?;

7. Следва ли съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор?;

8. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи, ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения?;

9. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?;

10. При констатирана неправилност на съдебно-счетоводна и оценъчна експертиза дадена в различни варианти, следва ли по делото да се назначи нова такава с цел установяване на действителния размер на дела на починал съдружник, който е част от действителния размер на всички активи на дружеството към датата на смъртта му?“- с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставят и още един въпрос- „11. Следва ли в оценката на активите да се предвиди целият им срок на експлоатация, в производството по чл.125, ал.3 ТЗ?“, като поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация- въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторите твърдят, че въззивното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ЗЗД.

Ответникът „Пътремонт“ ООД, [населено място] оспорва жалбата, като излага подробни доводи за липсата на основания за допускане на въззивното решение в оспорената му част до касационен контрол, както и за правилността му. Намира, че поставените въпроси не отговарят на общия критерий за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, като не са налице и сочените допълнителни предпоставки за допускане до касация по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Оспорва решението да е очевидно неправилно, като излага съображения за неговата законосъобразност и обоснованост. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за сумите над 80 327.17 лева до присъдените 804 622.92 лева за всяка от ищците Н., М. и Л. В., въззивният съд приема, че те са наследници на починалия на 26.03.2021г. К. В.- съдружник в ответното дружество, притежаващ 50% от капитала, че стойността на дружествения дял на починалия съдружник е 1 840 981.50 лева, че са получили от ответното дружество 1 600 000 лева след завеждане на исковата молба за уреждане на имуществените отношения /по 533 333.33 лева всяка/, поради което са останали неизплатени общо 240 981.50 лева или по 80 327.17 лева за всяка. Решаващият съдебен състав отделя като основен спорен факт по делото каква е стойността на дружествените дялове, притежавани от наследодателя В.. Намира, че съгласно чл.125, ал.3 ТЗ имуществените последици при прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването- в случая към 31.03.2021г. Счита, че междинният баланс се изготвя въз основа на принципа на действащо предприятие по чл.26, ал.1, т.1 ЗСч., т.е. предприятие, което функционира и ще остане такова в предвидимо бъдеще, което няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност. Акцентира, че в този случай не се извършва ликвидация на активите, не се формира ликвидационен дял, респективно при определяне на чистото имущество на дружеството при условията на действащо предприятие не се взема предвид пазарната стойност на активите.

Въззивният съд анализира доказателствата по делото, включително изготвения на 23.08.2021г. от ответника междинен баланс към 31.03.2021г., както и заключенията на единичните ССЕ, оценъчна експертиза и комплексната СИЕ, допуснати за проверка редовността на извършените счетоводни записвания на балансовите данни с оглед оспорването на баланса от ищците. Счита, че вариантите, в които е отчетена разликата между записаната в баланса и пазарната стойност на активите, не следва да намират приложение, тъй като ответното дружество е функциониращо, но следва да се обсъдят записванията относно балансовата стойност на активите, свързани с бракувани активи, протокол за отписване на вземания от 04.01.2021г. и договори за опрощаване на задължения от 01.03.2021г. и от 10.03.2021г., оспорени от ищците /от заключението на първата счетоводната експертиза се установява, че са бракувани активи през 2020г. и през м.01,02 и 03.2021г., като при определяне на чистото имущество са съобразени и загубите от отписани вземания по сметка 609-1 Др.разходи – 138 424.22 лева и от отписани разходи по сметка 609-3 Др.разходи – 650 486.93 лева, съгласно договори за опрощаване на задължения от 01.03.2021г. и от 10.03.2021г./. Съдът намира за неоснователни възраженията за недействителност на договорите за опрощаване на вземания на стойност 650 486.93 лева, като сочи, че са подписани от ответното дружество, чрез управителя Л. С., който е надлежно упълномощен да представлява и другия управител К. В. /пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2010г./, вкл. да сключва всякакъв вид договори при условия каквито той намери за добре. Подчертава, че съгласно чл.108 ЗЗД опрощаването е вид договор между кредитор и длъжник, по силата на който кредиторът се отказва от вземането си със съгласието на длъжника, като липсват норми в ЗЗД и ТЗ, забраняващи сключването на договори, с които се опрощават задължения и се намалява имуществото на търговско дружество, както и такива предвиждащи специални изисквания, вкл. изрично упълномощаване за сключването им. Съдът намира, че за сключването на договорите не е необходимо решение на Общо събрание на съдружниците, а към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно тълкувателно решение №3 по т.д.№3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното и независимо, че договорите са сключени със свързани с управителя С. юридически лица, стига до извод, че те са действителни, респ. са породили своето действие.

Решаващият състав приема, че протоколът за отписване на вземания от 04.01.2021г. е подписан от единия управител, надлежно упълномощен да представлява и другия управител, като са отписани вземания в размер на 138 424.22 лева- 53 368.95 лева, като погасени по давност, а друга част – 85 055.27 лева по счетоводна справка са несъбираеми, но реално са отписани по давност. Като съобразява, че вземанията в общ размер от 85 055.27 лева са по пет фактури, издадени за периода 13.10.2016г. – 14.05.2019г., като са предмет и на висящо търговско дело, съдът намира, че няма основание за отписването им поради изтекла давност нито към 04.01.2021г., нито към 31.03.2021г. /чл.37, ал.1, т.1 ЗКПО/. Стига до извод, че не се установява документална обоснованост за изключването на сумата 85 055.27 лева от актива на баланса към 31.03.2021г., поради което тя следва да намери отражение при изчисляването на стойността на дружествените дялове.

Съдът намира за основателни твърденията на ищците, че представените заповеди за инвентаризация, ведно с протоколи и инвентаризационни описи за периода 2010г. – 2020г., както и счетоводната политика на дружеството, приета на Общо събрание на съдружниците от 05.01.2018г. нямат достоверна дата. Приема, че няма оповестена счетоводна политика на дружеството, не е представено посоченото решение на Общо събрание на съдружниците за приемането й, инвентаризационните документи не са описани в регистър на ответника към момента на издаването им, като не се установява да са издадени преди предоставянето им по делото. Съдът взема предвид, че е изготвен инвентаризационен опис, а в комплексната експертиза са дадени в табличен вид бракуваните активи, които са налични и движимите вещи по инвентарна книга, като вещото лице- счетоводител пояснява, че бракуваните активи са посочени въз основа на протоколи за брак, описани още в първата експертиза. Констатира, че вещите лица по комплексната оценителска и счетоводна експертиза /трета/ изчисляват стойността на липсващите машини и съоръжения по придобивна стойност, тъй като не могат да се огледат – 2 070 796 лева, като тази сума е включена към активите и на тази база е определена стойността на дяловете на починалия съдружник. Изчислена е стойността на активите по метода на придобивната стойност, без да се индексира стойността на придобиване, а като се вземе полезният срок на годност /на база състоянието/ и се начислят амортизации, респ. се определи остатъчна стойност /в различни варианти/. Съдът подчертава, че в съдебно заседание вещите лице посочват, че не са ползвали български стандарти за оценяване, нито „пазарност“, а заключението се основава на счетоводна информация и извършен оглед на наличните активи и преценка на полезния срок от оценителя, който експлоатационен срок на годност е удължен спрямо нормативния по ЗКПО, предвид приетото от вещото лице, че всички активи се експлоатират в момента от дружеството и носят печалба.

Съдът приема за установено, че ответното дружество е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2021г. и годишен отчет за дейността си, като е декларирана счетоводна печалба, извършено е преобразуване в посока увеличение; за посочените активи в протокол за брак от 02.03.2021г. е начислен ДДС. Анализира отделните заключения- приема, че са извършени оценки на тези активи с отчетена пазарна стойност - на недвижимите имоти на дружеството - 845 500 лева по сравнителен метод и 860 500 лева по разходен метод, на машини и съоръжения по инвентарен опис – 2 171 820 лева и на бракувани – 418 600 лева, по метода на амортизираната възстановителна стойност /втора експертиза/, с отчетена придобивна стойност, полезен срок на годност, начислена счетоводна амортизация, изчислена амортизация от вещото лице и определена остатъчна стойност 1 174 157.94 лева /трета експертиза/, като са изготвени различни варианти, водещи до увеличаване на финансовия резултат /с включване на бракуваните активи; с включване само стойностите на амортизационните отчисления, без да се имат предвид бракуваните активи; като е изваден корпоративния данък, както и всички др.данъци за сметка на прекратилия членство съдружник, които трябва да бъдат удържани/.

Решаващият състав счита, че бракуването е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието тези активи, които не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. Намира, че в случая основание за отписването на активите са протоколи за брак, описани от експертизата, поради което те не следва да се имат предвид при определяне стойността на дружествените дялове. Счита, че при изчисляване на стойността на дружествените дялове не следва да се възприемат вариантите, изготвени от втората експертиза, отчитащи разлика от оценката, базираща се на пазарни цени, както и тези на комплексната трета експертиза, в която е удължен експлоатационният срок на годност на активите спрямо нормативния по ЗКПО въз основа на оглед на оценителя. Стига до краен извод, че следва да се кредитира вариантът на изготвения баланс към 31.03.2021г., като към него се включи сумата от 85 055.27 лева- отписани вземания без основание, т.е. при основен капитал 5000 лева, др.резерви 3 381 982.36 лева, неразпределена печалба мин.години 962 766.10 лева, печалба и загуба текуща година - 752 840.62 лева, разлика от отписани вземания 85 055.27 лева. При тези данни общият размер на собствения капитал е 3 681 962.99 лева, а стойността на един дял е 36 819.63 лева, а делът на починалия съдружник е на стойност 1 840 981.50 лева или по 613 660.50 лева за всяка от ищците. Като съобразява безспорния факт на плащане от страна на ответника на сумата 1 600 000 лева или по 533 333.33 лева на всяка ищца, съдът счита, че остава да им се заплати още 240 981.50 лева или по 80 327.17 лева на всяка една от тях. Приема, че следва да се уважат и претенциите за законна лихва върху присъдената главница, считано от подаванена исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съдът намира, че сумата от 1 840 981.50 лева се явява дължима на ищците /по 613 660.50 лева на всяка една от тях/ на основание чл.125, ал.3 ТЗ, като ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, като началото на забавата е 01.04.2021г., от който момент възниква правото на равностойност на дружествен дял, а крайният момент е датата на подаване на исковата молба в съда - 08.06.2021г. или се дължи на всяка една ищца по 1 176.19 лева.

Въззивният състав намира за неоснователно възражението за прихващане на ответното дружество със сумата от 24 500 лева - по 8 333.33 лева от всяка една ищца, предоставена по банков път на наследодателя им от съдружника Л. С. и подлежаща на връщане. Съдът анализира банковия документ за превод на сумата от 25 000 лева на 01.12.2020г. /без посочено основание/, нотариалните покани за доброволно изпълнение, връчени на ищците на 15.05.2021г., както и изявлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на ищците за цедиране на вземането от С. на ответника, но счита, че не се установяват предпоставките по чл.103 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни вещи всяко едно то тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Решаващият състав намира, че ответникът се позовава на извършено извънсъдебно прихващане, но няма две вземания, годни за компенсиране, тъй като не се установява основанието на преведената сума, а и последващото й цедиране на ответното дружество.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въззивното решение е валидно и допустимо, като не е налице основанието на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационен контрол.

Първите три и последният от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси не отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са съобразени с изложените от съда мотиви, като изискват и преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, респективно проверка на правилността на решението. Въззивният съд не е приел, че не следва да се включват всички активи при изготвяне от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза на междинен баланс на дружеството, необходим за определяне стойността на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, а след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително баланса на ответното дружество към 31.03.2021г. и приетите заключения на съдебно-икономически експертизи, допуснати с оглед оспорването на този баланс, е стигнал до извод кои точно са тези активи и каква е тяхната балансова стойност. Решаващият съдебен състав не е приел за установено, че ответникът притежава активи, които не са надлежно осчетоводени, а е счел, че преди 31.03.2021г. ответното дружество е бракувало част от своите ДМА и КМА /обстоятелство, което не е оспорено от ищците/, като е изложил аргументи, че бракуването е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието тези активи, които не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. Съдът е акцентирал, че е налице основание за отписването на активите - протоколи за брак, поради което те не следва да се имат предвид при определяне стойността на дружествените дялове. След обсъждане на заключението на комплексната съдебно-икономическа експертиза е стигнал до извод, че не следва да се съобразяват вариантите, даващи остатъчна стойност на бракуваните активи /при осчетоводена нулева/, тъй като вещото лице е приело удължен експлоатационен срок на годност на активите спрямо нормативния по ЗКПО въз основа на оглед на оценителя. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

Четвъртият материалноправен въпрос е обсъден и е обусловил за изхода на спора, поради което отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е обоснована допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираните от касаторите решения по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, във връзка с чл.13 ал.1, връзка с ал.2 ЗСч /отм./ и т.3 от ДР на ЗСч /отм./имуществените последици при прекратяване членството на съдружник в ООД се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се записват счетоводно при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга според приложимите счетоводни стандарти, като под историческа цена се разбира цената на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея, то себестойността или справедливата цена. Справедливата цена е определена като сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив погасен при пряка сделка при информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач /решение №87 от 06.06.2012г., т.д. №468/2011г., ВКС, ІІ т.о./. Ако данните в междинния счетоводен отчет не отговарят на изискването на чл.23, ал.2 ЗСч /отм/, те не могат да служат за определяне на равностойността на дружествения дял при прекратено членствено правоотношение по чл.125, ал.3 ТЗ, в който случай равностойността следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица /решение №71 от 18.12.2017г., т.д. №2899/2015г., ВКС, ІІ т.о./. В случая въззивният съд не е определил стойността на дружествения дял единствено въз основа на оспорения междинен счетоводен баланс, а е анализирал писмените доказателства и заключенията на съдебно-икономическите експертизи и е посочил кои от счетоводните записвания приема за документално обосновани и коректни, респ. кои следва да бъдат коригирани. Несъгласието на касаторите с изводите на решаващия съдебен състав не е основание за допускане на решението до касация, а преценката на съда по спорните въпроси, направена въз основа на доказателствата по делото и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, не подлежи на контрол в настоящата фаза на касационното производство.

Петият правен въпрос е формулиран твърде общо и неясно и не може да се приеме, че е обсъден от въззивния съд и е обусловил изводите му. Шестият въпрос е поставен от касаторите с оглед оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на съда във връзка с оспорването на договорите за опрощаване на задължения на трети лица към ответното дружество, но същият изобщо не е обсъждан от решаващия съдебен състав, тъй като от страна на ищците не е надлежно направено възражение за недействителност на сделките по чл.40 ЗЗД. Следва да се има предвид, че въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците в качеството си на управител на ответното дружество е упълномощил другия управител да го представлява при сключване на сделки между ответното дружество и трети лица, като страна по конкретните договори за опрощаване не е наследодателят на ищците, а ответното дружество.

Седмият правен въпрос е обсъден от въззивния съд и е значим за изхода на спора, поради което отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторите не обосновават наличието на допълнителната предпоставка за допускане на решението до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е налице твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви по възраженията на ищците за недействителност на оспорените договори за опрощаване, като е намерил същите за неоснователни. Твърденията за действия във вреда на представлявания не са въведени надлежно в процеса, нито недействителността произтича пряко от атакуваните сделки или доказателствата по делото, респективно за съда не е съществувало задължение да излага мотиви в тази връзка. Видно от разясненията в ТР №1/2020 от 27.04.2022г., т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Следва да се има предвид, че правилото на чл.40 ЗЗД е неприложимо спрямо органното представителство на търговско дружество, видно от разясненията, дадени в т.2 от ТР №3/15.11.2013г. по т.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Волеизявлението на органния представител не представлява действие на лице, различно от представлявания; респ. външно изразената воля на органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство, основано на представително правоотношение, а представлява представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ; органният представител е част от ЮЛ и изразител на волята на самото ЮЛ, поради което и общите правила в ЗЗД относно представителството, в частност и съобразно правния въпрос, по който е образувано т.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС - досежно ограниченията в представителната власт на органния представител, не намират приложение /в този смисъл са и множество решения по чл.290 ГПК- Решение №232/16.11.2018г. по гр.д. №3745/2017г. на ІV г.о., Решение №23/14.04.2020г. по т.д. №950/2019г. на ІІ т.о., решение №50095/23.02.2023г. по т.д. №455/2021г. на ІІ т.о. и др./.

Осми и девети процесуалноправни въпроси, свързани със свързани със задълженията на въззивния съд да се произнесе след анализ на относимите доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, като обсъди наведените в жалбата обстоятелства и направените от страните доводи и възражения, не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в цитираната от касаторите съдебна практика, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните.

В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата, включително заключенията на СИЕ, като е посочил кои факти счита за установени и кои не. Съдът не е длъжен да пресъздава в решението цялото съдържание на експертните заключения, а дължи анализ и то с оглед на всички доказателства и съответни фактически изводи. Решаващият състав е обсъдил доводите и възраженията на страните, надлежно въведени в процеса /ищците са оспорили като антидатирани заповедите за инвентаризация, но не са оспорили датите на договорите за опрощаване на задължения в законоустановения срок; съставянето на протоколи за брак и тяхното осчетоводяване преди смъртта на наследодателя им/, включително относно основанията за отписване на ДМА и вземания, като доводите на касатора за невярност на възприетите факти и за незаконосъобразност и за необоснованост на изводите, като противоречащи на доказателствата, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

Десетият процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол, тъй като не е съобразен с процесуалните действия и изложените от съда мотиви. По делото са назначени и приети съдебно-икономически експертизи, като съдът е обсъдил трите заключения /счетоводни, оценителна и комплексна/, като е изложил мотиви, макар и сравнително лаконични, в коя част кредитира заключенията и в коя не ги възприема. Съдът не е достигнал до извод за противоречия или неясноти в заключенията, налагащи служебно допускане на нови задачи, а при анализа е съобразил, че вещите лица са дали различни варианти на определяне на стойността на дружествения дял на наследодателя на ищците /голяма част от които по изрично искане на страните с оглед различното възприемане на доказателствата/.

Предвид изложеното не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи, че е налице неправилна преценка на доказателствата, най-вече несъобразяване със заключенията на съдебно-икономическите експертизи, респ. достигане до грешни правни изводи от въззивния съд, представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила и материалния закон- основание за отмяната по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Тези оплаквания са свързани с анализ на доказателствата по делото и обсъждане на конкретните доводи на страните и не подлежат на преценка в настоящия етап на касационното производство /по допускане на касационно обжалване/, а могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 51 518.98 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд