Определение № 50118 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 473/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] срещу решение № 149 от 26. 10. 2021 г. по в. т. д. № 416/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260094 от 02. 03. 2021 г. по т. д. № 1047/2019 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. Г. И. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й М. Г. И., настъпила на 20. 11. 2018 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11. 11. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че въззивният съд в противоречие с процесуалните правила не е обсъдил представените по делото съдебни решения, с които на майката и бащата на М. И. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт. С тях се установявал хармоничният характер на връзката между починалия и неговите родители, съответно липсата на подмяна на тази връзка от отношенията с неговата сестра. Касаторът твърди, че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си при ПТП, тъй като не е доказана особено трайна и дълбока емоционална връзка между тях, както и настъпили в резултат на смъртта сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Поддържа и оплаквания, че въззивният съд е определил завишено обезщетение за неимуществени вреди, което не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и противоречи на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./, установяващ лимит на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. Касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. относно предпоставките, които следва да са установени по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25. 05. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. 11. 1969 г. на Пленума на Върховния съд; 2. относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването спора по същество и задълженията й да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неустановени“. По първия въпрос се позовава на разрешаването му от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 92 от 17. 11. 2020 г. по т. д. № 1275/2019 г., II т. о. и решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т. д. № 1199/2015г., II т. о., а по втория въпрос - на допуснато отклонение от практиката на ВКС, намерила израз в решение № 280 от 22. 01. 2020 г. по гр. д. № 1590/2018 г., IV г. о. и решение № 218 от 02. 01. 2019 г. по гр. д. № 2033/2018 г., III г. о. Ответницата по касационната жалба В. Г. И. я оспорва, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда Д. Б. Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество, е бил признат за виновен за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на смъртта на брата на ищцата М. И. при ПТП на 20. 11. 2019 г. В решението е формиран извод, че ищцата е активно материално легитимирана да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния брат вследствие ПТП. Решаващият състав се е позовал на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, като е намерил за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особена привързаност между ищцата и загиналия й брат, при които смъртта на последния е причинила на ищцата морални страдания с интензитет, надхвърлящ нормално присъщия за съответната родствена връзка. Съобразявайки отношенията между ищеца и сестра му, зрялата възраст на увредената, чийто начин на живот се е променил чувствително след смъртта на брат й, наличната при ищцата увреда на психиката /смесено тревожно-депресивно разстройство/ и икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП, въззивният съд е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 25 000 лв. Счел е, че при определяне на размера на обезщетението не е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018 г./ максимален размер на обезщетението от 5 000 лв., доколкото последният е в противоречие с правото на ЕС. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос в изложението на касатора е значим за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, на която се позовава касационният жалбоподател. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на особено близки отношения на загиналия и неговата сестра, както и че вредите надхвърлят обичайните за родствената им връзка. Посочил е, че ищцата е живяла заедно с брат си до завършването на средното й образование, като се е грижила за него и е изпитвала особена привързаност; тази привързаност се дължала на обстоятелствата, че в детска възраст ищцата загубила друг нейн брат /починал на 5 години и носещ името М./ и М. бил роден след отразилата се негативно на психиката на ищцата загуба. В решението са съобразени последиците за психиката на ищцата от смъртта на брат й, намерили проява в положително установеното й заболяване – Смесено тревожно-депресивно разстройство, както и обстоятелството, че ищцата няма свои деца. При тези фактически констатации преценката на въззивния съд, че е налице материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Неоснователни са и доводите на касатора, че въззивното решение противоречи на създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, намерила израз в цитираните в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения. В тези решения, както и в последователната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК след постановяване на тълкувателното решение /решение № 70 от 3. 06. 2019 г. по т. д. № 755/2018 г., ІІ т. о., решение № 45 от 10. 05. 2021 г. по т. д. № 370/2020 г., ІІ т. о. и др./ правото на братята/сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение – така, както е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Изяснено е, че присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение, а именно на: 1. наличието на особено близка емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от обичайната за българското общество привързаност между братя и сестри и 2. проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. Заключението на въззивния съд, че ищцата е материално легитимирана по предявения иск с оглед доказаните особена привързаност между нея и брат й и понесени от ищцата болки и страдания след смъртта му, надхвърлящи обичайните за връзката им, не е в отклонение от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1 - 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая не е допуснато отклонение от практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства от значение за формиране на изводите му по спорните по делото въпроси относно правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си при ПТП и размера на обезщетението. Изложените от касационния жалбоподател доводи във връзка с поставения процесуален въпрос са свързани с необсъждането от съда на представените по делото съдебни решения, с които на бащата и майката на починалия М. И. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт. Касае се до представени решения на първоинстанционни съдилища, за които не е имало данни да са влезли в сила и които въззивният съд е отказал да приеме като доказателства по делото с определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание на 6. 10. 2021 г. В този смисъл формулираният процесуален въпрос не съответства на конкретно осъществените във въззивното производство процесуални действия и не би могъл да се определи като обуславящ изхода на спора. Освен това следва да се изтъкне, че въззивният съд е дал и подробен отговор на въззивните доводи на ответника, че след като починалият е живял със своите родители и същите са полагали грижи за него, връзката със сестра му няма признаците на изключителност. Изтъкнал е, че в случая действително не е налице заместваща грижа, но са установени конкретни житейски обстоятелства, свързани със загубата на ищцата в миналото и липсата на нейни деца, които сочат на осъществяване на критериите, изяснени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата по касация адвокат С. М. сумата от 960 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство пред ВКС, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение