Определение № 1315 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. И. от [населено място] П., обл. София, срещу въззивно решение № 174 от 16.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 806/2021 г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 130 от 05.08.2021 г., постановено по гр. д. № 508/2019 г. на Елинпелинския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Р. Н. И. и С. Н. С. на недвижим имот, находящ се в [населено място] П., представляващ УПИ *-* в кв. 45 по плана на селото от 1983 г., с площ 556 кв. м, заедно с построените в имота триетажна жилищна сграда със застроена площ на етаж от 92,5 кв. м и разгърната застроена площ от 277,5 кв. м според заключението на вещото лице, със застроена площ на етаж от 88 кв. м съгласно удостоверение за търпимост № УТ2-152098/1/22.01.2019 г. от главния архитект на [община] и съгласно контролно геодезическо заснемане по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ относно търпимостта на сграда, а съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 133/2018 г. със застроена площ на етаж от 93,80 кв. м, както и стопанска сграда с площ 42,80 кв. м, представляваща масивна стопанска постройка на допълващо застрояване, при квоти: 2/3 ид. части от поземления имот и 3/4 ид. части от триетажната жилищна сграда и стопанската постройка за С. Н. С. и 1/3 ид. част от поземления имот и 1/4 ид. част от триетажната жилищна сграда и стопанската постройка за Р. Н. И.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Л. М. Б. иск за делба на трети етаж от построената в УПИ *-* в кв. 45 по плана на [населено място] П. триетажна жилищна сграда. По делото е установено, че страните са наследници по закон на Н. С. Б., починал на 14.11.1982 г., като ищцата Р. Н. И. и ответникът С. Н. С. са негови деца, а ответница Л. М. Б. – преживяла съпруга. Въз основа на договор за дарение от 24.07.1969 г., обективиран в нот. акт № 147/1969 г., наследодателят на съделителите е придобил собствеността на празно дворно място с площ 556 кв. м, находящо се в [населено място] П., съставляващо парцел *-* в кв. 45 по действащия тогава план на селото, идентичен с УПИ *-* в кв. 45 по плана на селото от 1983 г. През 70-те години на миналия век наследодателят и съпругата му са построили в имота жилищна сграда и стопанска постройка. Изградената масивна жилищна сграда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 133/2018 г., Л. М. Б. е продала на сина си С. Н. С. собствената си 1/3 ид. част от поземления имот, заедно със 1/2 ид. част от построените в имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 93,80 кв. м, с разпределение на първия етаж: дневна, кухненски бокс, две спални, гл. антре, ч. антре, WC, баня, стълбище и тераса, с разпределение на втория етаж: дневна, кухненски бокс, две спални, гл. антре, ч. антре, WC, баня, стълбище и тераса и с разпределение на зимника: четири зимника, коридор и стълбище, и от стопанската сграда. Според съдебно-техническата експертиза от 18.07.2020 г. построената в УПИ жилищна сграда се състои от три етажа, всеки от които със застроена площ 92,5 кв. м, със самостоятелен вход, като достъпът до всеки от етажите е от стълбищната клетка. Първите два етажа се ползват като жилищни и отговарят на всички нормативни изисквания за жилища, а третият етаж, който е със същото разпределение като долните два и е завършен на груб строеж, не се ползва и е с неуточнено предназначение, но параметрите му позволяват да се ползва като жилищен. Намиращата се в имота стопанска постройка представлява полумасивна сграда на допълващо застрояване с площ 42 кв. м и покрива изискванията на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ за самостоятелен обект. Според заключението представеният архитектурен /типов/ проект на двуетажно фамилно жилище не е заверен и одобрен от главния архитект на общината, поради което същият не представлява строителни книжа за процесната сграда, а реално изграденото в поземления имот е в драстично отклонение от него. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният УПИ е придобит през 1969 г. от Н. С. Б. по време на брака му с Л. М. Б. по дарение, с оглед на което и съгласно чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) същият е бил лична собственост на наследодателя. Със смъртта му през 1982 г. правото му на собственост върху имота е наследено от неговите деца и съпругата му при равни квоти - по 1/3 ид. част. Тъй като с нот. акт № 133/2018 г. Л. Б. е продала на сина си С. С. собствената си 1/3 ид. част от дворното място, същото е съсобствено между С. Н. С. с квота 2/3 ид. части и Р. Н. И. с квота 1/3 ид. част. Жилищната сграда е построена през време на брака между наследодателя Н. Б. и ответницата Л. Б., поради което същата е придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.). След смъртта на Н. Б. през 1982 г. преживялата съпруга е придобила 1/2 ид. част от сградата в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, а останалата 1/2 ид. част е придобита по наследство от децата му при равни права по 1/4 ид. част съгласно чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. (отм.). Прието е също, че с договора за покупко-продажба от 26.02.2018 г. Л. Б. е продала на сина си С. С. частите си от построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, като предмет на договора е нейната част от цялата жилищна сграда, доколкото в сделката изрично не е отразено, че предмет на продажбата са само първият и вторият етаж на сградата, а обстоятелството, че в нотариалния акт жилищната сграда е посочена като двуетажна не може да обуслови извод, че волята на страните по сделката е за прехвърляне само на части от първия и втория етаж. С оглед на извършеното разпореждане от страна на Л. Б. с притежаваната от нея 1/2 ид. част от построената в имота жилищна сграда и от стопанската сграда в полза на съделителя С. С., е направен решаващ извод, че същите са съсобствени само между ищцата в първоинстанционното производство Р. И. и ответника С. С., респ. че ответницата и Л. М. Б. не притежава права върху тях. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните нотариален акт за покупко - продажба на идеални части от недвижим имот при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили, че се прехвърлят идеални части само от първия и втория етаж от триетажната масивна жилищна сграда; 2. Как следва да се тълкува действителната воля на страните по сключен двустранен договор - разширително или стеснително, или стриктно съгласно сключения договор, за да не се накърняват техните интереси; при тълкуване на договорните клаузи следва ли да се издирва действителната воля на страните в смисъла, който произтича от целия договор; конкретно за случая - може ли да се приеме, че прехвърлителката е прехвърлила идеалните части, които притежава от цялата къща, а не както е описано в нотариалния акт от първия и втория етаж от къщата, с подробно описание на помещенията на първия и втория етаж; 3. Може ли при разглеждане на процесния казус и тълкуването на клаузите на нотариалния акт за покупко - продажба на идеални части съдът толкова свободно да тълкува същите, че да се стига до подменяне на договореностите между страните, което от своя страна води до напълно неблагоприятен изход за някоя от страните; 4. Недвижим имот, за който няма строителни книжа и не е издадено удостоверение по параграф 16, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ, представлява ли годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Бланкетно се релевират и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответниците по жалбата С. Н. С. и Л. М. Б. не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че жалбата е процесуално недопустима. Независимо от обстоятелството, че касаторката е посочила, че обжалва въззивното решение изцяло, от съдържанието на жалбата и заявеното искане е видно, че същата изразява недоволство от него единствено в частта му, с която от делбата на третия етаж на жилищната сграда е изключена ответницата Л. М. Б., тъй като счита, че посоченият по-горе договор за покупко-продажба не се отнася до този етаж, респ. че същата е запазила правата си върху него, като в тази връзка са и поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси /по отношение на първия и втори етаж от сградата, дворното място и стопанската постройка делбата е допусната така, както е поискано от касаторката-ищца/. Правен интерес от обжалване на решението в тази му част обаче е налице единствено за ответницата Л. М. Б., но не и за касаторката. С подадената касационна жалба същата предявява пред настоящата инстанция от свое име чужди права, което е недопустимо предвид изричната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,