Определение № 1783 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Д-р К. Ц. - ИППДП“, ЕИК 101515367, [населено място], представляван от търговеца К. Т. Ц., чрез адв. В. К. против Определение № 1754 от 06.07.2022г. постановено по ч.гр.д. № 1884/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 517 от 19.05.2022г. постановено по ч.гр.д. № 378/2022г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С последния съдебен акт Окръжен съд – Благоевград оставил без разглеждане частна жалба на ЕТ срещу разпореждане № 534 от 18.03.2022г. по гр.д. № 1329/2021г. на Районен съд – Сандански, с което на частния жалбоподател е дадено указание в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатирани нередовности на подадена от него „молба вх. № 1818/17.03.2022г.“ – дали същата е въззивна жалба срещу постановено по делото решение, съдържаща и искане за спиране на делото, в който случай да приведе въззивната жалба в съответствие с изискванията на закона, с предупреждение, че при неизпълнение в срок молбата ще бъде върната. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение, а отправеното искане е за допускане до касационно обжалване и отмяна на същото. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите жалбата и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Преграждащите определения се обособяват в определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство, а определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК са посочени в т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното от Софийски апелативен съд определение не попада в нито една от тези категории определения. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на разглеждане по гр.д. № 1329/2021г. на Районен съд – Сандански в случая е предявен от частния жалбоподател срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 42, т. 2 от ОУ на ДИЕЗП на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за заплащане на сумата 1980 лв., представляваща обезщетение за вреди от неправомерно прекъсване на електроснабдяването/ел. захранването на обект, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, кабинет № 2, в периода от 10.08.2021г. до 15.10.2021г. Съгласно правилото по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, по искове за парични вземания цената на иска е търсената сума, а в случая тя е в размер на 1980 лв., т.е. предявеният иск е с цена под законоустановения праг на приложното поле на касационното обжалване в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Следователно, определението на въззивния съд е постановено по дело, решението по което не подлежи на контрол пред ВКС, поради което на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение