Определение № 3251 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 923/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. и Е. В. Д. чрез пълномощник адв. С. П. от АК Благоевград срещу решение №1108 от 06.11.2024г по в.гр. д. № 2265/2023 г. на Софийски апелативен съд,с което в обжалваната от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество-ТД София част /след частично оттегляне на въззивната жалба от ищцовата комисия / и след частична отмяна на решение от 22.05.23г по г.д. № 735/21г. на Окръжен съд – Благоевград/ което решение искът е бил отхвърлен изцяло поради неустановено „значително несъответствие” по см. на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /, е постановено отнемане в полза на държавата от патримониума на двамата касатори на следните имущества: МПС „Фолксваген“, модел К., с Рег № ЕО890КР /с пазарна стойност към настоящия момент 4 180 лв/; МПС „Фолксваген“, модел „Голф, с Рег [рег.номер на МПС] /с пазарна стойност към настоящия момент 6 290 лв/; сумата 62 200 лв., от която 42 800 лв., представляваща пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество /на недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....................., с адрес на имота [населено място], С.№62, ет.3 ап.6 и сумата 19 400 лв., представляваща пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество: /8/9 ид.ч. от недвижим имот - поземлен имот с идентификатор №............, с адрес на поземления имот [населено място], общ. Сандански, с площ на имота от 1 205 кв.м.,урбанизирана територия за жилищно застрояване,при описани граници и съседи на имота и едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ................. със застроена площ от 78 кв.м., Съответно на постановеното от въззивния съд е събрана държавна такса и са разпределени разноските.

След частично оттеляне на въззивната жалба от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество -ТД София, заявено пред състава на Софийски апелативен съд с молба от 22.08.2024г /въз основа на Решение№659/19.08.2024 на КОНПИ и въз основа на постановеното ТР№4/2021г ОСГК на ВКС/, предметът на исковете е имущество на обща стойност 72 670 лева,включващо 2 бр. МПС и 2бр. недвижими имоти, както е констатирал въззивният съд.

В решението на въззивния състав при очертаване на спорния предмет е изтъкнато,че страните не спорят относно сторените от първоинстанционния съдия /в контекста на съдържанието на приетите в процеса оценителни експертизи/ изчисления /в различни варианти/,които изчисления са съотнесени към предпоставките на ЗПКОНПИ. Единственото спорно на етап въззивно производство е било обстоятелството от значение за крайния изход на спора, при извод има ли „значително несъответствие” по смисъла на чл.107,ал.2 във вр §1т.3 от ДР на ЗПКОНПИ,какво е значението на представените от ищеца КОНПИ справки за задгранични пътувания. Въззивният съд е изтъкнал ,че събраният в процеса експертен доказателствен материал / оценителна експертиза в два варианта относно сборуваните разходи на проверяваните лица при икономическия анализ, за проверявания период 2009-2019г, ако бъде съобразено съдържанието на процесните справки /от АИС „Граничен контрол” за излизане/влизане на лицата през ГКПП на Р.България, т.е. за задгранични пътувания на ответниците, като предвид сборувания период на отсъствие от страната, Комисията е начислила минималните разходи-дневни и квартирни пари в размери съгласно действаща Наредба за служебните командировки от 01.07.2004г/ и, ако това съдържание бъде съотнесено към релевантните за спора доходи на Д. К. Д. и Е. В. Д. – то изискуемата предпоставка по пар. 1, т. 3 от ДР към ЗПКОНПИ /която позволява уважаване на иска и на въззивната жалба – в поддържаните им части/ се явява удостоверена. Несъответствието в този случай е в размер на 189 227,61 лева съгласно вариант първи от допълнителната ССЕ, предвид осеществени задгранични пътувания и престой за периодите: 01.07.2015-30.09.2015г;30.10.2017г-23.12.2017г; 28.05.2019г -28.06.2019г.

Заявената от процесуалния представител на ответниците защитна теза, поддържана в първоинстанционното производство и при обжалването въззивният съд е приел за неоснователна. Тя се съдържа във възражението, че информацията в справките от автоматизираната система за граничен контрол е непълна, не доказва периодите на престой в чужбина, поради това е необосновано да се начесляват разходи за дневни и квартирни пари в такива размери.

Въззивният съд е изтъкнал ,че действително процесните справки са непълни, но считано от определен момент нататък. Изчисленията на експерта обаче /които удостоверяват предпоставката по пар. 1, т. 3 от ДР към ЗПКОНПИ/ са сторени в контекста на тези части от процесните писмени доказателства /справки/ ,които обективират точна и конкретна информация/относно релевантните за изчисленията на вещото лице обстоятелства; в такава насока са и обясненията на експерта от съдебното заседание на 23.02.23г.пред окръжния съд/ Поради това тези доказателства са решаващо съобразени от въззивния съд.Процесните справки съдържат информация за точни периоди – конкретизирани изрично от ищеца при възлагане на допълнителната оценителна експертиза; Справките не съдържат противоречива информация относно сроковете на излизане от страната и на влизане в страната относно трите задгранични патувания,които въззивният съд решаващо е взел предвид .Изтъкнато е ,че ако към конкретните периоди по процесните справки /които са изследвани от вещото лице/ бъдат прибавени и всички останали случаи на задгранични пътувания – съгласно същите справки /които случаи също попадат в исковия – процесния период/ то тогава – наличието на предпоставката по пар. 1, т. 3 от ДР към ЗПКОНПИ би се явила удостоверена в още по-голяма степен.С тези мотиви поддържаните при въззивното обжалване искове са уважени в предявените размери.

Касаторите оспорват тези изводи с оплаквания за необоснованост. Увеличената разлика, обосновала извод по предпоставката в §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ идва от размера на командировъчните разходи за три задгранични пътувания: 01.07.2015-30.09.2015г ,за 92 дни; 30.10.2017г-23.12.2017г.за 55 дни; 28.05.2019г -28.06.2019г за 32дни /, приети за установени от приложена справка, но при положение ,че контролът на границата не сто процентов /за което се дава пример при анализ на самата справка - по цитирати точки от документа има данни за излизания ,без данни за влизания и обратно / анализът за несъответствие за разходите на ответниците в тази част се основава на предположения, а не на установени обстоятелства .Според защитата, средствата приети за необходими при трите пътувания в чужбина са общо 46 200лв, които ако се извадят от разходната част, няма да е налице значително несъответствие .Също така оплакването на касорите е, че се отнема парична сума, представляваща сбор от стойността на два отчуждени имота,докато законът предвижда единствено отнемане на имущество,не предвижда възможност на присъждане на равностойност .Отнемането на сумата 62 200лева представлява пазарна стойност на отчуждено, липсващо имущество,поради което решението е незаконосъобразно.

В представено изложение по чл.248, ал.3 ГПК оплакванията на касаторите са намерили израз при формулирането на два три въпроса от защитата, за които се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК:

1. Допустимо ли е при данни за непълен граничен контрол ,съда да приема справката за задгранични пътувания за безспорна и на база на нея да се формират изводи ,касаещи пряко изхода на делото.

2. Отнемането на сумата 62 200лева,представляваща пазарна стойност на два недвижими имота – отчуждено недвижимо имущество ,при положение ,че сумата не е налична към момента на постановяване на решението ,ще означава ли това ,че за държавата ще възникне вземане за в бъдеще по отношение на доверителите/т.е касаторите, ответниците /, или не.

3. Допустимо ли е да се отнема парична сума ,която към момента на постановяване на решението не е налична по банковите сметки на доверителите/ т.е касаторите, ответниците /

Изтъква се очевидна неправилност на въззивното решение,като постановено в нарушение на закона и неговата цел.

В отговор Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,чрез инспектор-юрист Г.Д., ТО Видин към ТД София оспорва съображенията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване По справката отразяваща задгранични пътувания и писмо на ОД-МВР Видин са съобразени като база за разходите при пребиваване в чужбина само периодите на регистрираните влизания/ излизания, а не тези, при които информацията е непълна .Касателно отнемането по исковете на основание чл. 151,вр чл.142,ал.2 т.2 във вр чл. 141 ЗОНПИ Комисията подчертава, че съдът е постановил отнемане на парична равностйност на недвижими имоти ,отчуждени след края на проверявани период.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По постъпилата частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество -ТД София срещу определение №25 от 07.01.2025г, с което искането на ищеца за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските е оставена без уважение, е образувано ч гр.д № 922/ 2025г по описа на ВКС, Трето г.о ,същото присъдединено за разглеждане към настоящето дело предвид връзката му с изхода от касационното обжалване.

Върховният касационен съд,Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение.

Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.В случая и двата недвижими имота са придобити от ответниците през проверявания период по чл.112,ал.3 ЗПКОНИ /23.10.2009-23.10.2019г /,Имотите са били отчуждени от ответниците преди решението на КПКОНПИ от 28.04.2021г за налагане на обезпечителни мерки на бъдещия иск /допуснати с определение №502/06.05.2021г на ОС Благоевград /, съответно преди предявяване на исковете пред този съд на 03.08.2021г ,поради което и КПКОНПИ е заявила претенция за пазарната им равностойност.

Въпросът по т.1 от изложението преформулира касационно оплакване за необоснованост на определен доказателствен извод на съда, формиран въз основа на представена от Комисията справка от автоматизирана информационна система и сведен до това, че след като на определена дата по неоспорим начин е регистрирано излизане на лицето от страната през ГКПП и на последваща дата, отново по неоспорим начин, е регистрирано влизане в страната на същото лице през ГКПП, то следва да се приеме,че между тези две дати лицето е пребивавало извън пределите на страната. Според касаторите подобен извод е недопустим,изключва го общоизвестна непълнота на данните при граничен контрол. Несъгласието на касаторите с фактически изводи, формирани от съда въз основа на проведено доказване, още повече когато факти в подкрепа на извод, обратен на направения от съда не са сочени, не може да обоснове достъп до касация.Правилността на фактически изводи подлежи на преценка само в случай ,че касационното обжалване бъде допуснато.Липсва общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос който няма необходимото правно съдържание.

Отговорът на останалите въпроси следва от задължителните разяснения в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Съответно на даденото от ОСГК на ВКС задължително тълкуване е,че предпоставките за отнемане по ЗКПЗОНПИ/ЗОНПИ могат да бъдат положително установени в случай,че самото имущество, респ. сумите от придобитото и впоследствие отчуждено имущество,за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,са били установено налични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период,но са били отчуждени към момента на предяване на иска за отнемане на имущество в полза на държавата.Съобразно извода противопоставимо ли е на държавата извършеното отчуждаване в полза на трети лица, приложение ще намери чл.151 ЗОНПИ ,респ. чл.142, ал.1 във вр чл141 когато не е възможно да се отнеме обособено имущество.Ето защо не е условие за допустимост при отнемане в полза на държавата съответното имущество да е налично в патримониума на ответника към момента на постановяване на съдебното решение,както се постулира във въпросите. Това разрешение следва от съдържанието на чл.151ЗОНПИ, респ. чл.142, ал.1 във вр чл141 ЗОНПИ предвид даденото от ОСГК на ВКС тълкуване от значение за приложното им поле ,докато поддържаната от защитата на касаторите теза застъпва напълно да се изключи приложението на тази норми ,което е в противоречие с нормативно посоченото от законодателя като допустим предмет на иска и в противоречие както с буквата, така и целта на закона. Поради изложеното, не е налице релевираното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК по въпросите .За да е налице това основание,следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия,респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК.

Частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение №25 от 07.01.2025г по в гр.д № 2265/2023г на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК е допустима на основание чл. 247, ал.2 ГПК ,по същество е неоснователна

Предвид изхода на делото въззивният съд е присъдил в полза на комисията 672 лв сторени съдебни разноски и 200 лева юрисконсултско възнаграждение,като от данните по делото не следва нито изчислените деловодни разноски, нито възнаграждението по чл. 78, ал.8 ГПК да се присъждат в претендирания с частната жалба завишен размер от 3350лв,както без обосновка жалбоподателят поддържа.

Неоснователно е и оплакването за недължимост на възложената в тежест на ищеца КОНПИ и определена по размер държавна такса, предвид отхвърлената част от исковете. Въззивният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в тази част като е изтъкнал специалния характер на нормата в чл.157, ал.2 ЗОНПИ и обстоятелството,че изключението по чл.154,ал.3 ЗОНПИ касае само началото на процеса,а на финала е приложимо специалното правило на чл чл.157, ал.2 ЗОНПИ, не общата норма на чл.84 ал.1 ГПК.

Даденото от Софийския апелативен съд разрешение съответства на практиката на ВКС и на приложимата правна норма /чл.157, ал.2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество/загл. изменено с ДВ бр.83 от 2023 г./ Като ищец по делото КОНПИ не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания в този процес. По ЗОНПИ вземането е частноправно.Като държавен орган, комисията не е извън определението за процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество,доколкото е незаконно придобито от частноправни субекти, но до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение/конститутивно действие/това имущество няма публичноправен характер,то е частна собственост,както е длъжна да приеме и комисията при отхвърляне на иска. С това обстоятелство е съобразено възлагането и събирането на държавната такса Съдебното решение е задължително за КОНПИ и като държавен орган,и като ищец по делото (в т. см. опр.№ 5306 от 20.11.2024 г.по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV ГО,опр № 4240 от 26.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 352/2024 г. на III ГО, опр.№ 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. на III ГО, № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., опр. № 13 от 12.01.2021 г.по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО,, решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО, опр. №6028 от 20.12.2024г по ч гр.д № 4863/2024г на III ГО на ВКС и др.)

Тъй като защита чрез отговор на касационната жалба е осъществено от процесуален представител по длъжност в КОНПИ, настоящият състав на ВКС намира за приложимо правилото на чл.78, ал.8 ГПК. Следва да се присъди поисканото от ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 300лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение