Определение № 3102 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2677/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Р. против решение № 86 от 08.03.2023 г. по гр. дело № 23/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260060 от 27.09.2022 г. по гр. дело № 1696/2020 г. на Районен съд - Казанлък за отхвърляне на предявени от него против З. Р. С. установителни искове за липса на съвместен принос от нея при възмездното придобиване по време на брака на недвижимите имоти и придобиването им в лична собственост поради трансформация на средства от извънбрачен произход и за допускането до съдебна делба на същите недвижими имоти при дялове по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Произнесъл се е и по разноските съобразно изхода на спора.

Касаторът И. А. Р. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Извежда посочените касационни основания от твърдените за незаконосъобразни, необосновани и несвързани с фактическите му твърдения и събрани доказателства изводи на въззивния съд относно наведените от него доводи и възражения за липсата на съвместен принос и трансформация на получени по договор за дарение парични средства и за придобива на недвижимите имоти въз основа на осъществявано от него давностно владение. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за делба на недвижимите имоти. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, с недопустимост и очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради излагане на съображения за нерелевирани от страните факти по производството и необоснованост на изводите му, и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, като поставя следните правни въпроса:

1. Дали при дарение, направено от сестра на единия съпруг въз основа на сключен помежду им договор за дарение, дарената сума по който е приета само от него, е налице дарственото намерение само и единствено в негова лична полза или целта му е да се дари неговото семейство. Твърди разрешението на този въпрос от въззивния съд да е дадено в противоречие с решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр. дело № 4903/2015 г., на ВКС, Първо г. о., решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр. дело № 982/2010 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. дело № 172/2010 г. на ВКС, Второ г. о., и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр. дело № 529/2009 г. на ВКС, Първо г. о.;

2. Необходимо ли е сумата по дарението изцяло да съответства на продажната цена за придобиване на недвижимите имоти - магазини, за да се приеме, че точно получените от дарението парични средства са тези, които са послужили за закупуването им или е достатъчно предоставената по дарение сума да покрива продажната цена и да е дадена с тази цел. Не обосновава наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или 3 от ГПК за допускането на въззивното решение до касационно обжалване;

3. Придобитите недвижими имоти през време на фактическа раздяла между съпрузи считат ли се за еднолична собственост на този, който ги е придобил или представляват съпружеска имуществена общност, като разрешен в обжалваното решение въпрос несъответно на даденото такова в решение № 91 от 31.01.2018 г. по гр. дело № 4340/2016 г. на ВКС, решение № 43 от 05.04.2013 г. по гр. дело № 802/2012 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 1372 от 28.01.2009 г. по гр. дело № 5932/2007 г. на ВКС, Второ г. о., последното постановено по реда на чл. 218а, б. „а“ от ГПК (отм.);

4. Попада ли в хипотеза на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС за обективна невъзможност да се манифестира своене и отблъскване на владение, при липса на проявен интерес от другия съсобственик да посещава и да ползва имотите, трайното му установяване и пребиваване в друга държава. Излага този въпрос да има съществено значение за развитието на правото, респ. за производството по съдебна делба на недвижими имоти, поради липсата на съдебна практика, и

5. От кой момент се счита за прекратена съпружеската имуществена общност и се осъществява превръщането й в обикновена съсобственост за давностното владение - от датата на влизане в сила на бракоразводно решение, постановено в друга държава (в случая Република Турция), или от датата на неговото признаване по реда на КМЧП в Република България, за който въпрос се твърди да се е произнесъл въззивният съд в решението в противоречие с решение № 248 от 26.10.2012 год. по гр. дело № 241/2012 на ВКС, Второ г. о.

Ответникът по касация – ищецът З. Р. С., е подала в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за недопустимост, а при евентуалност – неоснователност на касационното обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, след сезирането му по въззивна жалба на И. Р., е потвърдил решение № 260060 от 27.09.2022 г. по гр. дело № 1696/2020 г. на РС – Казанлък. С първоинстанционното решение РС – Казанлък е отхвърлил предявените от И. Р. против З. С. насрещни установителни искове за придобиване на недвижимите имоти, представляващи: 1) урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ от 551 кв.м в [населено място], [община], обл. С. З., с идентификатор * по КККР, заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор ** и второстепенни постройки; 2) дворно място с площ от 235 кв.м, представляващо УПИ *-* по плана на [населено място] и имот с идентификатор *, заедно с построените в мястото едноетажна жилищна сграда, гараж и стопански постройки; 3) нива с площ от 3.400 дка в местността „К.“ в землището на [населено място], [община], и с идентификатор *; 4) ливада с площ от 2.801 дка в местността „Т." в землището на [населено място], [община], и с идентификатор ***; 5) нива с площ от 4.496 дка в местността „Б.“, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община]; 6) нива с площ от 3.800 дка в местността „Т.“, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], и с идентификатор ***; 7) ливада с площ от 2.056 дка в местността „Х.“, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], и с идентификатор ***; 8) нива с площ от 4.614 дка в местността „Х.“, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], и с идентификатор *; 9) магазин 1 с площ от 47.54 кв.м с прилежащи 7.56 % идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху мястото, находящ се в [населено място], [улица], и с идентификатор * по КККР, и 10) магазин 2 с площ от 31.36 кв.м с прилежащи 5.84 % идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху мястото, находящ се в [населено място], [улица], и с идентификатор *** по КККР, при липса на съвместен принос и въз основа на трансформация на лични парични средства и е допуснал съдебна делба на недвижимите имоти при равни дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях.

Въззивният съд е приел за допустими и е разгледал предявените с насрещна искова молба от ответника по иска за делба И. Р. инцидентни искове по чл. 21, ал. 3 от СК за установяване липсата на съвместен принос в придобиването на делбените имоти по време на брака му със З. С. и такива за признаване на придобиването на част от тях – магазини 1 и 2, при преобразуване на негово лично имущество. Въззивният съд е приел, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 27.02.2009 г. бракоразводно решение № 465/2008 от 18.11.2008 г. по дело № 373/2008 на Семеен съд, Б., [населено място], Република Турция, признато с решение № 498 от 07.04.2016 г. на [община] съгласно чл. 118, ал. 1 от КМЧП и валидно от този момент за органите и лицата в страната. Имотите били придобити по време на брака помежду им, през който се установявали източници на доходи от труд и стопанска дейност и за двамата, водещи до извод до съвместното им придобиване в бездялова съсобственост, респ. за необорване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК, включително и по отношението на магазините, за които се твърди на основание чл. 23, ал. 1 от СК преобразуване на лично имущество - дарение на парични средства по договор за дарение от 04 април 2006 г. За дарението е изложил съображения за неустановяване от представените писмени доказателства и показания на св. Ж. Б., преценени като заинтересовани съгласно чл. 172 от ГПК, на дарствено намерение на паричните средства само за съпруга и съделител И. Р., а не за цялото му семейство, и на влагането им именно в закупуването на тези недвижими имоти. За обосноваване на неоснователност на искова претенция за преобразувано на лично имущество е изложил и съображения за влагане на получени в заем по договор за банков кредит парични средства и за невъзможност за определяне на по-голям дял в производството.

Намерил е за неоснователни и наведените от съделителя И. Р. възражения за придобиване на 10-те недвижими имота през време на фактическата им раздяла и въз основа на осъществявано от него давностно владение от прекратяването на брака помежду им поради признаването на бракоразводното решение на чуждестранния съд в страната на 07.04.2016 г., от който момент не е изтекла не само 10-годишната придобивна давност, но и кратката 5-годишна придобивна давност, и липсата на установена през целия релевиран период от фактическата раздяла на съпрузите през 2006 г., респ. от развода им през 2008 г., до предявяване на иска за делба на 06.08.2020 г., фактическа власт от него и демонстрирана промяна в намерение за своене на осъществявана такава върху частта на другия съсобственик – съделителя З. С. По тези съображения въззивният съд е приел, че правата на страните в съсобствеността, възникнала като обикновена съсобственост след прекратяване на брака, се определят при равни дялове и делбата следва да се допусне при дялове от по 1/2 идеална част за всяка от тях.

При тези мотиви на въззивния съд, обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда относно момента на настъпване на правните последици на чуждестранното решение за развод при признаването му в страната.

Касационният контрол на въззивното решение се обосновава и по материалноправния въпрос, който се поставя от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и уточнен и конкретизиран от касационната инстанция, дали даденото от близък родственик на единия съпруг е с дарственото намерение само за него, а не за двамата съпрузи, т.е. за неговото семейство, който е обуславящ за делото, защото въззивният съд е приел, че за дадените въз основа договор за дарение от 04 април 2006 г. парични средства от сестрата на ответника И. Р., сключен помежду им, не се установявало дарствено намерение само и единствено в негова полза. Поставеният въпрос е относим към начина на формиране волята на съда в атакуваното въззивно решение. По него е постановена по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС, включително и посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК – например решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр. дело № 982/2010 г. на ВКС, Първо г. о., ГК, решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. дело № 172/2010 г. на ВКС, Второ ГО, решение № 42 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5550/2015 г. на ВКС, Второ г. о., и други. Изяснено е в тази практика, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение и ако е сключен между единия съпруг и негови близки, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 от СК (1985 г., отм.), респ. аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК (2009 г.). Изложеното обосновава касационното обжалване на решението да се допусне и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този правен въпрос.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касатора, която възлиза в размер на 439.62 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.