Определение № 146 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2416/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1247 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 829/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което след отмяна на решение от 15.11.2013 г. по гр.д. № 17071/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска на М. К. Ж. против ЗАД [фирма] с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 74 466 лева и в частта за присъдените на ЗАД [фирма] разноски в размер на 2 660 лв., застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. Ж., с ЕГН [ЕГН], сумата от 74 466лв. – застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 29.05.2011 г. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил БМВ, модел Х5, с номер М-ВТ 8040 и рама WBAFF41090L350107 по договор за застраховка „Каско”, сключен със застрахователна полица № 100303А52704 от 14.12.2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.12.2011 г. и 7 706 лв. – разноски за двете съдебни инстанции. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалвано с касационна жалба, е влязло в сила. В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушаване на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. К. твърди, че при постановяване на въззивното решение не е обсъдено възражението за липса на уведомление за цедиране на вземането от страна на цедента М. Ратбауер/собственик на автомобила/, а от друга страна, че е допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по отношение изпълнението на задължение на застрахования за предаване на всички ключове за заключване, контактни ключове и дистанционни управления, при настъпване на застрахователно събитие „кражба”. Поддържаното нарушение на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД е основано на представените по делото доказателства, според които в резултат на извършената проверка от органите на МВР е установено, че в РГермания е регистрирано БМВ с рег. № М-ВТ 8040, но със съвсем друг номер на рама, а БМВ с рама № WBAFF41090L350107 е регистрирано в С., но с друг регистрационен номер – DS202DO. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят исковете, с присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Има ли действие спрямо длъжника прехвърлянето на вземане, когато предишния кредитор не му е съобщил за станалото прехвърляне? Има ли такова действие съобщението, направено от приемателя/цесионера/ на длъжника? Има ли характер на надлежно уведомление исковата молба за присъждане на прехвърленото вземане, доколкото изхожда от новия кредитор; 2. Нищожен ли е договорът за застраховка „Каско на МПС” на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради липса на предмет, при условие, че описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано поради интервенция в номера на рама на МПС; 3. Унищожаем ли е договорът за застраховка „Каско на МПС” на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД поради грешка в предмета, при условие, че действителният номер на рама на МПС не съвпада с този, заявен от застрахования при сключването на застрахователния договор, съотв. поради интервенция в рамата на МПС застрахователят възприема грешно МПС – обект на застрахователна закрила и 4. Следва ли при направено от ответника – застраховател по застраховка „Каско на МПС” изрично възражение, че не е налице настъпило застрахователно събитие по процесната полица поради отсъствието на противозаконно отнемане на МПС „БМВ” с рег.№ М-ВТ 8040, с рама № WBAFF41090L350107 от владението на М. Ж. на 29.05.2011 г., от неизвестно лице, без негово съгласие с намерение да го ползва, ищецът да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на своята претенция, вкл., че е налице „кражба на МПС”. По първия правен въпрос се поддържа допълнителното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ТР № 142-7/1954 г. на ОСГК, както и на решение по т.д. № 12/2009 г.,ІІ т.о. на ВКС. По въпроси № 2 и №3 касаторът мотивирано твърди, че произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по процесуалноправния въпрос се позовава на решения по гр.д. № 3176/2013 г., ІV г.о. и по т.д. № 283/2010 г., ІІ т.о. Ответникът по касация М. К. Ж., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Подробни съображения са развити в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за неоснователни възраженията на застрахователя за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет, както и за въвеждане на застрахователя в заблуждение чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС от страна на застрахования. Вторият извод е основан на задълженията на застрахователя по чл.38.1 от Общите условия - за извършване на проверка и идентифициране на номера на рамата и на регистрационния номер на МПС, както и невъзможността след сключване на застрахователния договор да се релевират такива възражения като основание за отказ от изпълнение на задължението по чл.208, ал.1 КЗ. Въззивният съд подробно е разгледал законовите основания, при наличие на които застрахователят по имуществена застраховка би могъл да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, с позоваване и на практика на ВКС, попадаща в обхвата на т.1 на чл.280 ГПК, която според съдебния състав на САС е релевантна. Позовавайки се на приетото в първоинстанционното производство заключение на автотехническата експертиза за действителната стойност на застрахованото МПС и след приспадане на неплатените вноски от застрахователната премия, които са с настъпил падеж към момента на настъпване на застрахователното събитие, въззивният съд е приел за основателна исковата претенция по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 74 466 лева. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос. Съобразно правомощията си/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и с оглед мотивите на въззивната инстанция, настоящият състав прецизира в следния смисъл: Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано /например поради интервенция в номера на рама на МПС или наличие на друго несъответствие по отношение на индивидуализиращите белези на МПС/. Останалите правни въпроси, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение