Определение № 380 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1841/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Б., чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 404 от 19.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1374/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 8404 от 12.12.2017 г. по гр. д. № 1506/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-19 състав за отхвърляне на иска по чл.432 ал.1 КЗ, предявен против ЗК ЛЕВ ИНС АД, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.09.2016 г., за разликата над присъдените 60 000 лв. до претендираните 90 000 лв. В касационната жалба, допълнена в срока за обжалване, се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно и следва да бъде касирано, на основание чл.281 т.3 ГПК, като незаконосъобразно - постановено в нарушение на чл.52 и чл.51 ал.1 ЗЗД, и необосновано. По подробно развити доводи се моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, с присъждане на разноските за всички инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1/ Какви са критериите при определяне конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде то справедливо; 2/ Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и за критериите за определяне на този размер; 3/ Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност, които съставляват законово отражение на тази конюнктура; 4/ Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226 КЗ /отм./ да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност, като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на произшествието; 5/ Следва ли при определяне на конкретния размер на обезщетението съдът да се съобрази с чл.51 ал.1 ЗЗД и задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.51 ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че горните правни въпроси са разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се сочи противоречие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, съответно цитирана. С допълнението на касационната жалба е представено и второ изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, съдържащо 6 различни правни въпроса. Всички те представляват нова формулировка на вече поставените, обобщено отнасящи се до критериите за справедливост на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД и начина, по който същите следва да бъдат съобразявани от съда при определяне на неговия размер. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от страна на застрахователното дружество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е взел предвид всички установени по делото факти, касаещи получените от ищцата увреждания, анализирал ги е и в резултат на това е приел, че в причинна връзка с настъпилото на 14.09.2016 г. ПТП са счупванията на лява раменна кост и дясна лъчева кост /с проведена дезо имобилизация на левия горен крайник и гипсова имобилизация на десния горен крайник/. Според съда, травматичното увреждане на гръбначния стълб, установено на 03.10.2016 г. и лекувано оперативно с поставяне на винтове, не е причинено от катастрофата. Съдебният състав е съобразил, че ищцата не се е оплаквала от болки в лумбалния отдел на гръбначния стълб непосредствено след ПТП, съответно подобна травма не е описана в епикризата, нито е била установена при рентгенографиите. Въз основа на горното и предвид заключението на вещото лице съдът е счел, че се касае за дегенеративни промени на лумбалните прешлени, в резултат от възрастови изменения, без пряка връзка с ПТП. При определянето на обезщетението за причинените неимуществени вреди, ръководейки се от критериите за справедливост, изяснени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съдът е отчел: броя и вида на травматичните увреждания, общия лечебен и възстановителен период, приключил за срок от 3-4 месеца, вкл. времето, през които болките и страданията са били интензивни, конкретните понастоящем негативни последици /изразяващи се дефицити в движението на рамото и гривнената става/, възрастта на пострадалата /67 г./, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП. С оглед това въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 60 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните от касатора правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради което не се доказват допълнителните предпоставки за достъпа до касация. Определеният размер на обезщетението удовлетворява изискванията за спазване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС, при извършване на преценката по чл.52 ЗЗД, с оглед приетия от въззивния съд доказан обем на вредите, пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД. Мотивите на въззивния съд, макар и кратки, отразяват съобразяването поотделно и в съвкупност на всички съществени обстоятелства, които имат значение за конкретно дължимото обезщетение. Всъщност страната е недоволна от фактическите изводи на въззивния съд за липса на причинна връзка между ПТП и травмата на гръбначния стълб и съответно неотчитането й при определяне размера на обезщетението. Същите са формирани след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и не се преценяват като очевидно неправилни, а тяхната обоснованост и правилност е извън предмета на производството по чл.288 ГПК, в този смисъл са указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. За пълнота следва да се посочи, че решението на наказателния съд, от което сега касаторът черпи доводи за получаване на общо три средни телесни повреди, не е било част от доказателствения материал по делото към момента на постановяване на въззивното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение