Определение № 90 от 23.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 405/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 7205/23.11.2015 год./ с печат на пощенско клеймо 20.11.2015 год. / на Т. Г. П. от [населено място], приподписана от адв. М. С. – АК С. срещу Решение Nо 246 от 15.10.2015 година по гр. възз.д.Nо 436/2015 година на ОС-Сливен, в частта, с което е отменено частично решението на първата инстанция в отхвърлителната част на ревандикирания недвижим имот за разликата над 27 кв.м. до пълния размер от 43 кв.м. от терена и е постановено ново решение, с което по отношение на всички ответниците е прието, че С. В. е собственик на 16 кв.м., находящи се под сградата с идентификтор 67338.545.319.2 и същите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на тази част от имота. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в останалата част: по отношение на уважения ревандикационен иск на С. В. за 27 кв.м. от ПИ с идентификатор 67338.545.319 срещу всички ответници, както и за признаване правото на собственост на сграда със застроена площ от 16 кв.м. и уважения само срещу Т. П. ревандикационен иск за предаване владението на този обект. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че „решаващият състав изобщо не е обсъдило основният въпрос, свързан с изтекла погасителна давност по отношение на ответниците в случай че се приемат границите по последния приложен регулационен план, който по същество се явява и първи и се касае за 1957 година „, наред с доводи за неточно възприемане на фактите, свързани с спора за давността. Поддържа се довод, че ако това съдебно решение стане прецедент, ще има негативни последици за всички имоти, които са с неприложена регулация. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – С. М. В., с довод, че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос. Изложени са обстойни мотиви и относно неоснователността на доводите за незаконосъобразност на въззивното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и при правилата на чл. 280 ал.2 ГПК / в редакция ДВ. бр.50/2015 година /. За да отмени частично решението на първата инстанция, в частта досежно разликата до претендираните 43 кв.м. по иска за собственост, въззивният съд е приел, че въззивникът- ищец С. В. придобила собствеността на терена с идентификатор 67338.545.319, намиращ се под сградата от 16 к.м. –обект на собствеността със самостоятелен идентификатор 67338.545.319.2, поради което и искът за терена е уважен в пълен размер. За да приеме за основателна въззивната жалба на С. В. и уважи иска по чл. 108 ЗС изцяло, за разликата до цялата претендирана площ, решаващият съд е приел, че няма спор за собственост, тъй като същият е разрешен с влязло в сила решение по предходното водено между страните дело от 2006 година по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 53 ал.2 ЗКИР / отм./ след като няма спор и относно факта, че ответникът Т. П. осъществява владение без основание, искът е исцяло основателен. За да приеме за неоснователна въззивната жалба на ответника Т. П./ касатор по делото/, решаващият съд приемайки и споделяйки изцяло изводите, че спорът за собствеността на сградата от 16 кв.м. също е решен с вляло в сила решение по предходно дело между страните, а досежно релевираното възражение за придобивна давност- същото не е прието най-малкото поради липсата на изтекъл 10-годишен срок на необепокоявано владение. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения: Изведеният правен въпрос, че въззивният съд не е обсъдил основният въпрос, свързан с изтекла погасителна давност по отношение на ответниците в случай че се приемат границите по последния приложен регулационен план, който по същество се явява и първи и се касае за 1957 година, не може да се квалифицира като правен въпрос по см. на чл. 280 ал. ГПК, съгласно на дадените разяснения по т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос е фактически и по естеството си изисква отговор в рамките на конкретния спор по същество, но не касае принципни разрешения, свързани с приложение на института на придобивната давност по отношение възможността да се придобие правото на собственост на части от ПИ при различните регулационни планове / приложени или неприложени/.Начинът на дадената от касатора с изложението формулировка на въпроса по чл. 280 ал.1 ГПК, свързвайки го конкретният фактически проблем и с неизвършени процесуални действия от решаващия съд в рамките на процеса по вземане на решението по съществото на спора, налагат до извод, че страната –касатор по скоро прави довод за допуснати нарушения на процесуалните правила, които доводи са предмет на обсъждане само в рамките на допуснатия касационен контрол. Дали влязлото в сила решение на въззивния съд ще създаде прецедент или не е въпрос, който изцяло е извън предмета на конкретния спор, както и извън предмета на преценката по селекция по чл. 288 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия