Определение № 1353 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Т. Д. П., с юридическо образование, срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 1534/27.03.2023г. по в.г.д. №13639/2021г. в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – София за отхвърляне на предявения от касатора иск срещу Г. А. Д. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на извършена спрямо него дискриминация – отказ да бъде призован за разпит по пр.пр. №13492/2019 г. по описа на СРП, основана на лично и общественото положение. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при липса на задълбочен анализ на фактите. Претендира се неговата отмяна и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Насрещната страна Г. А. Д. с писмен отговор, чрез адвокат К. Г., оспорва подадената жалба. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като не е формулирано никакво искане за това. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е допустима. Подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 275 от ГПК. Към касационната жалба е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд София в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. П. срещу Г. А. Д. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на извършена спрямо него дискриминация – отказ да бъде призован за разпит по пр.пр. №13492/2019 г. по описа на СРП, основана на лично и общественото положение. Решението в останалата му част е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът приел за установени следните обстоятелства: Преписка № г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр.№ г. по описа на СРП, била образувана въз основа на депозирана в СРП на 20.03.2019 г. молба от Т. Д. П., в която били изложени твърдения за „чудодейната сила на червения пипер“. С постановление от 20.03.2019 г. наблюдаващият прокурор, на основание чл. 145, ал.1, т. 3 и т.5 ЗСВ, възложил предварителна проверка, която да се извърши от служители на 08 РУ – СДВР, като разпоредил провеждане на беседа с ищеца, с цел придобиване на непосредствени впечатления за неговото актуално психично и физическо състояние. За извършване на проверката бил определен тридесетдневен срок, като били дадени указания за приключването ѝ в по-кратък срок, при установяване на данни за влошено състояние на проверяваното лице. Съдът констатирал, че извършването на посочената предварителна проверка било възложено на ответника, като полицейски инспектор при 08 РУ - СДВР. В хода на същата били изготвени два броя докладни записки от ответника (водещ проверката) за проведени телефонни разговори между него и ищеца Т. П. с цел призоваването му. В докладна записка рег. № било удостоверено изразеното от Т. П. желание да му бъде връчена призовка за необходимостта от явяването му в полицейското управление. За обобщаване резултатите от проверката била изготвена докладна записка от 05.04.2019 г., в която било отразено, че не са взети сведения от ищеца, тъй като същият не се явил, въпреки двукратното му призоваване по телефона. Преписката била изпратена на СРП. На 30.04.2019 г. наблюдаващият прокурор изготвил предложение до Софийски районен съд за образуване на производство по чл. 158-162 от Закона за здравето по отношение на Т. П.. По него било образувано ЧНД № 7031/2019 г. по описа на СРС, в хода на което била изслушана съдебна психиатрична и психологична експертиза, след което искането на прокуратурата за провеждане на задължително лечение на ищеца Т. П. било оставено без уважение. Въз основа на изложеното въззивният съд направил извод, че по делото не е установено наличие на обосновано предположение за неблагоприятно третиране, нито нарушаване на права и законни интереси на лицето Т. П., съгласно § 1 т. 7 ДР от ЗЗДискр. Приел, че действията, за които се твърди, че са прояви на дискриминация били свързани с начина на упражняване на правомощията на ответника в качеството му на полицейски служител. Отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, като уведомяват писмено гражданите за призоваването (ал.2), а в съобщението следва да бъдат посочени: целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Предвидена била и възможност в неотложни случаи призоваването да бъде извършено по телефона (ал.3 на чл.69 от ЗМВР). С оглед на посочената правна рамка въззивният съд направил извод, че установеното призоваване на ищеца по телефона не съставлява неравно третиране в сравнение с кое да е друго лице, включително с посочените в исковата молба „лица сравнители“, доколкото в конкретния случай то било обосновано от определения кратък срок за провеждане на проверката и указанията на СРП за приключването ѝ в преди изтичането му. Изложил, че преценката за редовност на процедурата за призоваване е от компетентността на наблюдаващия прокурор, като по отношение на същото не намира приложение разпоредбата на чл.180 НПК, тъй като се касае за предварителна проверка, възложена по реда на ЗСВ. Съдът отбелязал, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че избрания ред за призоваване от ответника бил проява на неравно третиране, тъй като нямало данни посочените от ищеца лица да са били призовавани за разпит по конкретните преписки и/или дела въз основа на указания на наблюдаващи прокурори. Допълнително посочил, че доколкото по делото е установено призоваването на Т. П. по телефона, той не е бил лишен от възможността да изложи фактите и обстоятелствата, които желаел, а по преписката били налични поредица от подадени от него заявления. Съдът посочил, че не са налице данни взетото от ответника решение за реда за призоваване, да е повлияло на преценката на наблюдаващия прокурор или съдебният състав. По изложените съображения въззивният съд намерил предявения иск за неоснователен. Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване поради факта, че съдът се е произнесъл по въпроса за прилагането на закона в противоречие с практиката на ВКС и СЕС. Изложил е още, че законът трябва да се прилага еднакво за всички, но въпреки установените груби, умишлени нарушения от служител на МВР, съдът не се е произнесъл по тях. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК и разясненията по приложението ѝ дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда и по отношение на които са налице предвидените в чл.280 от ГПК допълнителни основания. Касационната инстанция извършва проверка само в рамките на касационните доводи и по поставените въпроси. Съдът не може да допусне касационното обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Касационната инстанция може само да конкретизира, преформулира или уточни поставения от страната въпрос, но не и да го определи въз основа на касационните оплаквания или от посочените съдебни актове. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в приложеното към касационната жалба изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване (т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Наведените в същото твърдения представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно решение, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са посочени основания за това от жалбоподателя, нито е налице основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, Т. Д. П. следва да бъде осъден да заплати на Г. А. Д. сумата от 500лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,