Определение № 7 от 17.03.2021 г. на ВКС по д. № 33/2020 г.

Производство по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Ловеч и Софийски градски съд, повдигнат от последния с определение № 11574 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 8830/2019 г. по описа на този съд. Административният съд е сезиран с искова молба от Д. К. Д. от [населено място] против Българска народна банка (БНБ), с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 634 850. 65 лева, съставляващи неизплатен остатък (извън гарантираните със закон и изплатени 196 000 лева) от внесен депозит в „Корпоративна търговска банка“ („КТБ“) АД - в несъстоятелност в размер на 860 000 лв., от които, от масата на несъстоятелността му е изплатена сумата 80 889. 16 лева, както и на лихва за забавено плащане на главницата, в размер на 80 000 лева, претендирано за времето „от 20.06.2014 г. до окончателното й изплащане“ (без да е посочена крайна дата на периода). В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил вложител в посочената търговка банка със сумата 860 000 лева и начислена към депозита лихва от 42 888. 82 лева към 30.10.2014 г. по силата на договори за платежни услуги за потребители/физически лица от 11.08.2011 г. и анексите към тях. На това основание в банката е била открита негова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“. Сочи се, че след поставянето на банката под особен надзор от ответника по делото на 20.06.2014 г. и последвалото негово решение № 138/06.11.2014 г. за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност при условията на Закона за гарантиране на влоговете в банки на вложителя е изплатен гарантирания размер на депозита – 196 000 лева. За горницата над тази сума до действителния размер на влога за ищеца е възникнало вземане от 715 740. 01 лева, което е прието от синдиците на длъжника–„КТБ“ АД (н) и са му изплатени 80 889. 16 лева от масата на несъстоятелността. Останалата за изплащане сума от 634 850. 65 лева съставлява вредата, обезщетяването на която е предмет на спора. Поддържа се, че тази вреда е произтекла от неправомерното поведение на БНБ, изразяващо се в бездействието на институцията да изпълнява основно свое задължение по осъществяване на ефективен и системен банков надзор, за да гарантира стабилността на банковата система. Твърди се също, че отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност от посоченото акционерно дружество съставлява административният акт, който е основание за иницииране от централната банка и за откриване от съда на производство по несъстоятелност на търговска банка. Излагат се доводи, че развитието на това производство и затрудненията при осребряването на имуществото на длъжника се явяват обективни пречки за удовлетворяване на ищеца – кредитор за вземаното му в разумен срок. Поддържа се, че отговорността на ответника за заплащане на претендираното обезщетение на имуществени вреди произтича от издадените от него административни актове, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, които са послужили за основание за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н). За да прекрати делото при себе си и го изпрати по подсъдност на Софийски градски съд, административният съд в [населено място] е приел, че предвид заявените фактически твърдения в исковата молба и направеното с оглед на тях искане за съдебна защита спорът касаел гражданскоправни отношения, основани на сключен договор между банка и клиент. Затова претенцията с горния характер, каквато е претендираната обезвреда за неизплатен остатък от банков депозит, не подлежи на разглеждане от административен съд, а от общия исков съд. Софийският градски съд от своя страна е намерил, че не е компетентен да разгледа спора, като е аргументирал съображения, че при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, разграничителният критерий е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато последните са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни да разгледат претенцията са административните съдилища (т. 2 от ТП № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС). Затова е прекратил делото при себе си и е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд – Ловеч за определяне на родово компетентния съд да разгледа и се произнесе по предявения иск. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигната препирня за подсъдност намира следното. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд разграничителният критерий за приложимия правен ред – ЗОДОВ или чл. 45-49 ЗЗД при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато последните са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни да разгледат претенцията са административните съдилища. По силата на разпоредбите на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ и чл. 79, ал. 1 ЗКИ Българската народна банка е оправомощена с изключителната компетентност по упражняване на надзор върху дейността на банките и кредитните институции като част от действащата надзорна система в РБ по смисъла на чл. 4, §1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година. Целта от осъществяване тези функции на централната банка на национално ниво е поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. При тази своя дейност БНБ упражнява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на търговските банки. Това определя въпросната (основна) дейност на централната банка като административна по своето естество (независимо от източника на процесните вреди – акт, действие или бездействие на органа). В този смисъл е установената съдебна практика (вж. определение № 43/19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 18/2019 г., 5-членен състав, ГК; определение № 63/09.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 50/2019 г., 5-членен състав, ГК). Такава е и дейността на ответника, свързана с упражняване на правомощия по отнемане на издадената лицензия за извършване на банкова дейност – чл. 36, ал.1 и ал. 2 ЗКИ, като в последният случай той действа при условията на обвързана компетентност. Изложеното налага извод, че предявената главна искова претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което определя като компетентен по нея административния съд. Правилото на чл. 79, ал. 9 ЗКИ според което при упражняване на надзорните си функции БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, отговарят само за вреди, причинени от умишлени действия, не въвежда специална подведомственост на спора, различна от общата. Тя касае основателността на претенцията, поради което нейната приложимост следва да се преценява едва при постановяване на решението по съществото на спора. Воден от горното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд